Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Имах аквариумна риба, вид телескоп-пеперуда . Беше ми любима и я кръстих Бисквитка. Днес я намерих мъртва под филтъра и много плаках. Тя живя около 3 месеца с мен и беше като една малка, шарена част от моята домашна вселена, понеже обичам да си стоя у дома и да си гледам рибите в аквариума, защото те ме успокояват. Детето се събуди, казах й за рибката, прегърнахме се и поплакахме малко. Знам, че с домашните любимци се получава емоционална обвързаност, но все пак и те имат душа, и присъствие в житието. Бисквитка беше любопитна риба и често пъти като гледах аквариума, тя също ме гледаше. Чувствах я някак близка и беше красива. Още ми е тъжно за нея, но и тя ме наведе над мислите за преходността на живота. Малко е като житейския аквариум, пълен с различни хора, които на винаги се разбират, но пък са с характер. Най-странното е, че хората не ценят живота си докато са живи, а започват да го правят, когато усетят, че смъртта наближава. А през другото време са в красиво и празно житие в пове...

Есента си върви към зимата без да спира, а с нея и времето лети и често пъти е пропиляно, но пък носи урок и мъдрост със себе си. А есенните дъждове падат внезапно и силно, както се случва в момента, докато пия чай и гледам през прозореца. Е, водата е на късмет и лечение От това се нуждая в момента и затова днес ще пиша някак носталгично за измокрянето от дъжда на годините, емоциите и пропуснатите възможности. Всичко е на късмет и път към по-добро. Преди това обаче е нужно оценяването на реалността, в която всеки живее и приемането на пропуснатите възможности За тях имам стих в книгата си "Многоточия" и цитирам любимата си част от него:  "Такава е на житието ролята Да учи на приемане на резултатите, С които няма как да спра сълзите си, Но пък мога да потренирам ума си Да продължи към своето си ново бъдеще." Накратко, всяко нещо е избор, но той е валиден за определен житейски период. Ако дадена възможност не се приеме в точния момент, става пропусната. С нея обаче ид...

Да, покрай пълнолунията много неща се осветяват и достигат своя естествен край често пъти. Отношения, житейски фази или просто нови възможности за избори. Понеже аз обичам да мисля понякога за живота докато гледам морето или съм другаде сред природата, в последно време направих множество съзнателни и не толкова избори.  В един момент обаче се вижда, че всъщност е направен избор и взето решение, макар че някак е станало неосъзнато. Обичам да давам пример: "Между нас имаше любов. Сега вече няма."  и темата някак отива към своя натурален край, независимо романтична, приятелска, семейна или работна ситуация.  Обаче в интервала между "имаше" и "вече няма" стоят много избори - съзнателни или не, довели до крайното решение през много перипетии, вътрешни конфликти и свързани най-вече с Кураж. И все пак именно тези фактори правят хората истински и несъвършени. Хубавото е, че изборите могат да се променят. Бездната обаче между гореспоменатите думи остава. Всеки е ...

Лятото започва да се изнизва като мъниста от скъсана гривна, направена с много спомени и преживявания. Летните месеци за мен общо взето бяха хаос, но пък се намирах гордо в окото му и въпреки всичко случило се - през романтични неуспехи, фалиране до червено на финансовата ми стабилност, хакване на 100 % на банковите ми карти и акаунт, неосъществени имотни и професионални премествания, си създадох красива огърлица от перли на радост.  Тя се състои от домашни любимци :) , които са моето семейство, подобряване на взаимоотношенията с дъщеря ми, две публикувани книги със стихове /до седмица стихосбирката ми "Многоточия" и международното поетично издание " Woman Poetry Anthology " се отпечатват и ще са факт/, голям брой посещения по разнообразни плажове, концерти на живо и откриването на вътрешния ми мир чрез Рейки и Медитация. И все пак все още съм в окото на Хаоса. Ходя на огледи за имоти, организирам бизнес срещи, кандидатствам за нова работа и пътувам нон-стоп. Май съ...

Гладният стомах, празният портфейл и разбитото сърце са най-добрите житейски учители. Има един популярен и вечен актьор Робин Уилямс , чийто филми всички са гледали, но не съм сигурна колко хора са запознати с неговите цитати. Сигурно са много, но все пак искам да споделя гледната си точка и  скромен опит за тази мисъл. Понеже вече съм минала по този път и многократно съм се срещала с тези уроци, докато ги науча, искам да споделя опита си, за да дам капка мъдрост на онези и лек, които ги искат. Понеже не гледам много телевизия, защото не обичам, но чета статии и книги при физическо време за това, доста разтърсващо ми повлия този цитат още първият път, като ми попадна в полезрението. Гладният стомах  Веднъж, преди може би 4 години се случи така, че останах без нито лев за храна за мен и детето. Както обичайно, на никого не споделих, все пак съм на възраст, че да се моля за нещо на някого при положение, че мога да работя. Много бързо измислих решение как да спечеля пари. Тук сам...

Хората могат да научат много от птиците. "На Изток съществува поверие, че птиците не знаят как да бъдат тъжни, защото са възнаградени с безкрайна,вечна свобода. Когато те са разочаровани от нещо, те летят в небето дълго време. Колкото по-високо, толкова по-добре. Те летят с увереност, че сълзите ще изсъхнат от вятъра, а бързият полет ще ги доближи до ново щастие. Х ората трябва да се научат да летят, дори ако крилата са счупени. Просто трябва да искат да се откъснат от земята, да се издигнат към себе си." Елчин Сафарли Днес минавам за кратко през блога си. Някак ми се пише нещо тематично-вдъхновяващо, но не съм сигурна какво точно ще се получи. Хубавото на писането е, че нищо не е същото като във въобръжението.. Но пък често се получава по-добре от намисленото. Най-четените ми постове определено не бих казала, че са ми най-силни, но пък са истински докосващи и карат хората да мислят. Не съм очаквала да станат топ постове, но са факт. МЛМ поста ми е най-силен, а аз доста дълго...

За да се излезе от всяка ситуация - лична или професионална, е нужно да се направи първата крачка. Нейната направа обаче отнема много време. Например, за да изляза от грозна лична ситуация в живота си, но пък много поучителна, ми отне 4 месеца да направя първата крачка за освобождение от оковите на негативното мислене, които стопираха абсолютно всичко като прогрес в моя живот.  Що се отнася до професионалните ситуации, при мен първата крачка отне също 3 месеца, през които четях и се развивах, мислейки че ще направя перфектната първа крачка, а в крайна сметка направих импулсивна, емоционална и не твърде добре обмислена стъпка, но пък се оказа много полезна.  За нищо от гореспоменатите ситуации не съжалявам, не е и редно. Хората се учат докато са живи от всичко, което им се случва, но те могат да контролират само собствените си емоции и реакции. Но как точно се прави първата крачка? Ще го обясня малко по приказен начин, защото това го умея най-добре. Ако един човек потъва сред р...