Публикации

Показват се публикации с етикета учител

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

С чехли на цветя по пътя

Изображение
Имам си едни любими чехли във vintage стил , с много цветя по тях, макар че самият термин произлиза от идеята за интериора в къщи, свързан с добрите стари времена, които са били далеч по-хубави от сегашните неопределености във всяко отношение. Поне според мен. Обичам си въпросните чехли много и винаги ги съчетавам с една любима моя  турско синя рокля, която нося от 3 години само през лятото. Не, че не мога да си купя нови дрехи или обувки, но точно тези са ми на сърце и са ми нещо като същност. Няма и да ги сваля докато не се прокъсат.   Усещам си гореспоменатата визия така, както ми е с житейските мотота от известно време насам: "Като нямам мъж, имам пътища," "Щом съм неуместна някъде и за някого, не се и опитвам да стоя там" и "На когото му трябвам, ще ми се обади по телефона или ще ме намери лично." Хич не харесвам съобщенията по социалките. Преди години обичах хартиените писма, носеха ми емоция и щастие. Писмата бяха истински. Сега вече почти, никой не...