Не съм сигурна защо си мисля тези дни за всички форми на близост, които съществуват. Дали от желанията ми за близост или просто защото сезона е такъв - човек да гледа вътре в себе си, но едно знам със сигурност и се радвам, че го разбрах. Нещо като любов... значи, че е различна форма на възприятие, което е добре да е ясно и конкретно дефинирано. Каквото и да е, ако не е споделено от двете страни, си остава "обичам те отдалеч," макар че боли, но пък е истинско до живот. Така е правилно. Най-добре е да не се пречи на хора, които с действия ясно са показали, че не ги е грижа за другите. Някак е безсмислено да се насилват едни отношения. Затова и след всяка форма на раздяла от какъвто и аспект да е тя, след периода на въпроси, сълзи и преживявания "А сега накъде?" винаги се стъпва напред дори с миниатюрна, бебешка крачка. Просто човек в един момент е важно да напусне играта на преследване и е хубаво това да стане с чест, лично достойнство и с грация. Тръгваш си и това ...
Коментари
Публикуване на коментар