Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

🖋️ Това е последният ми пост за 2025 година Понякога животът не ни пречупва. Той ни изчиства. От хора. От илюзии. От самите нас… такива, каквито сме били. И точно в този хаос се ражда нещо ново. Това е последният ми пост за 2025 година. Предстоят много неща, които съм планирала за 2026 — цели, които отлагах твърде дълго. Но преди да тръгна напред, искам да оставя нещо тук. Една история. По Коледа бях при родителите си. Когато се прибрах, аквариумът ми не беше същият. Част от рибите бяха умрели. Няколко охлюва — също. Филтрите бяха задръстени. Водата — тежка, почти неподвижна. Имаше хаос. И загуба. Но между всичко това… имаше живот. Малко бебе риба телескоп. Само. Крехко. И въпреки това — оцеляло. Три големи риби бяха мъртви, включително и майката му. Общо 16 риби и 6 охлюва загубих тази година. И в този момент осъзнах нещо. Това не беше просто аквариум. Това беше моят живот. Последните години бяха изпълнени със загуби. Смърт — не само буквална, но и на чувства. На връзки. На части от ...

Ето, че  наближава заветният край на 2025, който за мен е горчиво-сладък и много нетърпеливо очакван, защото 2026 ще е моята година и съм си я планирала отгоре отгоре до лятото. В движение ще реша другите месеци как ще се развият. Завърших и постигнах всичко, което си бях набелязала за 2025  и изключително много израснах като личност без помощта на външни фактори, защото щастието и спасението са вътре в сърцето на хората и никъде другаде. Рейки, енергийни практики, писане на ръка, четене на стойностни книги и т.н. са най-добрите помощници, когато човек иска да намери себе си.  Другото - психолози, тренинги, книги за личностно развитие, лайф коучове, социални мрежи и т.н. е просто излишен шум в главата.. Щастлива съм, че вече съм пасивна  в социалките и имам достатъчно време да разговарям със себе си, намирайки най-правилните решения за моя живот и ситуация. Гласът на тишината винаги е най-силен и там се вижда истината за всяка една житейска ситуация и нейната стойно...

Така, днес бях край морето за пръв път от много време. Почувствах се някак романтично-носталгично и понеже търсех спокойствие и вдъхновение на моста в Бургас, реших да стартирам нова поредица разкази . Кръстих я "Разговори с морето." Докато още съм в Бургас сигурно ще имам още обсъждания с този водо-източник, защото ако има нещо, което наистина обичам в този град, пълен с предимно лоши спомени за мен, това е морето. То винаги е начало и край, а също и спокойствие, защото слуша без да съди. Не съм сигурна защо така измислих заглавието, но вече не търся обяснения за нищо, от никой, включително и от себе си за мислите и чувствата си. Приемам ги, пускам ги и т.н.  Колкото по-малко мисля, толкова по-добре. Иначе се разболява първо душата ми, а после и тялото. Все пак, трета седмица грип са си доста осъзнавания за живота, хората и всичко останало. А сега по същество към разказа ми, не ми се дава мнение повече. ***** Две туристки бяха дошли на моста в гр. Бургас. Беше топло и приятн...