Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Това е последният ми пост за 2025 година. Предстоят много неща, които съм планирала за 2026, и цели, които смятам да изпълня — цели, които отлагах твърде дълго. Ще ви споделя една кратка история. По Коледа бях при родителите си. През това време част от рибите в аквариума ми бяха умрели, както и няколко охлюва, но една от рибите беше родила малки. Когато се прибрах у дома, видях нов живот — едно малко бебе риба телескоп. Боец за живот сред огромните риби и пълния хаос в аквариума. Филтрите бяха запушени от целия хайвер, хвърлен от охлювите и рибите. Три големи риби бяха мъртви, включително и майката на малкото телескопче. Общо съм загубила 16 риби и 6 охлюва тази година — от юли до сега. Такъв беше и моят житейски период — изпълнен с огромни загуби, смърт на чувства, на части от душата, трансформация и постепенно създаване на новия ми живот. И въпреки цялата смърт, малкага  риба оцеля. Бореше се наравно с големите риби за живота си, при лоши условия и без защита. Сега гледам...

Ето, че  наближава заветният край на 2025, който за мен е горчиво-сладък и много нетърпеливо очакван, защото 2026 ще е моята година и съм си я планирала отгоре отгоре до лятото. В движение ще реша другите месеци как ще се развият. Завърших и постигнах всичко, което си бях набелязала за 2025  и изключително много израснах като личност без помощта на външни фактори, защото щастието и спасението са вътре в сърцето на хората и никъде другаде. Рейки, енергийни практики, писане на ръка, четене на стойностни книги и т.н. са най-добрите помощници, когато човек иска да намери себе си.  Другото - психолози, тренинги, книги за личностно развитие, лайф коучове, социални мрежи и т.н. е просто излишен шум в главата.. Щастлива съм, че вече съм пасивна  в социалките и имам достатъчно време да разговарям със себе си, намирайки най-правилните решения за моя живот и ситуация. Гласът на тишината винаги е най-силен и там се вижда истината за всяка една житейска ситуация и нейната стойно...

Така, днес бях край морето за пръв път от много време. Почувствах се някак романтично-носталгично и понеже търсех спокойствие и вдъхновение на моста в Бургас, реших да стартирам нова поредица разкази . Кръстих я "Разговори с морето." Докато още съм в Бургас сигурно ще имам още обсъждания с този водо-източник, защото ако има нещо, което наистина обичам в този град, пълен с предимно лоши спомени за мен, това е морето. То винаги е начало и край, а също и спокойствие, защото слуша без да съди. Не съм сигурна защо така измислих заглавието, но вече не търся обяснения за нищо, от никой, включително и от себе си за мислите и чувствата си. Приемам ги, пускам ги и т.н.  Колкото по-малко мисля, толкова по-добре. Иначе се разболява първо душата ми, а после и тялото. Все пак, трета седмица грип са си доста осъзнавания за живота, хората и всичко останало. А сега по същество към разказа ми, не ми се дава мнение повече. ***** Две туристки бяха дошли на моста в гр. Бургас. Беше топло и приятн...