Публикации

Показват се публикации с етикета Сухандир

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Онова, което остава след нас | Пътят на коприната

Изображение
Пътят на коприната: Сухандир — Онова, което остава след нас Най-трудно беше да разкаже за баща си така, че човекът срещу нея да го види жив. Сухандир можеше да назове местата, които бе изследвал, да обясни защо бе пазил два привидно еднакви преписа и да разпознае почерка му сред десетки чужди страници. Но когато Сол я попита как е започнала да му помага, първо си спомни ръкава му, изцапан с мастило, и начина, по който прибираше стъпалата си под стола, за да ѝ направи място до себе си. В Чан Лун Лейла бе останала над малък рисунък, който я връщаше към майчините ръце. Далеч от дворцовата библиотека, по пътя след Бухара, Сухандир се опитваше да намери думи за друга маса, други листове и човек, чиито вещи отдавна бе подредила, без да успее да подреди липсата му. Утрото още пазеше прохладата на нощта. В ниските места край пътя земята тъмнееше, а по сухите стъбла се задържаха капки, които скоро щяха да изчезнат. Тази сутрин Сухандир беше предпочела да върви до Сол; покритата кола, в която бе...