Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Вдъхновение между Небето и Морето на име Ахтопол



Миналата седмица бях в гр. Ахтопол. Един невероятно тих и красив град, в който се чувствах много добре макар и за малко, защото всяко пътуване има своя край, за да се постави ново начало на друго.

Легендата за Ахтопол е много интересна, но не я запомних в детайли. Градът е създаден от семейния съюз между най-малкият син на Посейдон и дъщеря на Зевс от гръцката митология. Двамата бащи са били категорично против небето и морето да се свързват, но младите са се опълчили срещу родителите си и са създали семейство, което е похвално и един прекрасен пример за споделена любов и борба за нея с външните фактори. Така се е създал градът Ахтопол.

Двамата бога са проклели децата си и са създали скалите от водата в гр. Ахтопол. Това е един много различен морски град - плажовете са малко, но хората се пекат основно на скалите, откъдето скачат в морето. Като цяло местността е скалиста, но е близо до невероятния плаж Арапя до гр. Царево и един друг в Синеморец, където ясно се вижда как река Велека се влива в морето. Там, в скалите има една скулптура, приличаща на сфинкс, създадена от природата и която наричат "Българския сфинкс." 

Между реката и морето има плаж, който е нещо като пясъчна равнина, но по-високо извисена, между двата водоизточника. Определено там човек се чувства в центъра на събитията между водата и небето. :)

В Ахтопол видях много оригинално заведение, покрито с черупки от миди и дори уредите за готвене бяха покрити с тях.  Видя ми се много оригинално и някак необичайно за морските градове. Наистина Ахтопол е различен свят и хората са спокойни и лечители  до голяма степен. Там за първи път слушах лечебен концерт, който ми пречисти нацяло енергията и всички негативни емоции, преживявания и болки досега. 


Посрещайки изгрева на слънцето на скалите в Ахтопол, наистина като преживяване е неописуемо и силно зареждащо със слънчева светлина и енергия,  начало на ден. Напоследък вече виждам вселенските знаци и ясно усещам, че ми предстои нова основа и много промени. Енергиите са много силни, а в Ахтопол още повече. 

Друго, което ме впечатли в това малко градче е, че хората си помагат един на друг, а пък капитаните на корабите, с които се возихме по река Велека са много мъдри хора, които просто искат да споделят всичко, което знаят с пътниците си. Като всеки един достоен капитан на кораб.

Интересни хора има в Ахтопол - творци, рибари и ухае на семеен уют като градче - в къщите за гости, където бяхме, съвместния риболов между баща и синове. Наистина едно прекрасно усещане. А галерията също е уникална, взех си едни обици от там с  тюркоазен цвят. В момента, когато ги сложих, новата енергия тръгна пред мен, защото предишната вечер там слушах концерт с лечебни вибрации. Тюркоазният цвят по принцип е символ на новата енергия и спокойствието, щастието и богатството, до голяма степен е важен за женската енергия, защото водата е точно това - женско начало, което създава всичко останало. 

От древни времена при ацтеките Тюркоазът е служил за защита.

Учудващо е, че в гр. Ахтопол, макар и малък по площ и население, има невероятни творци - художници, писатели и майстори на музикалните инструменти. Това забелязах за престоя си там и ме изпълни с вдъхновение и творческа енергия. Затова и като се върнах в Бургас, поставих ново начало на някои поизоставени мои проекти и групата ми за всеобщо вдъхновение "Ежедневникът на Героите“ Определено имах нужда от рестартиране на креативността си, което направих благодарение на събирането с екипа ми от One More International в гр. Ахтопол. 

Бизнесът си е бизнес, приятелството е друго нещо. Ако има опция да се съчетаят, то това е чрез мрежовия маркетинг /МЛМ/, за който съм писала и преди. Благодарение на чудесното групово събиране, сега вече имам по-ясен план за живота си напред. Така че, приятели, като имате възможност, пътувайте - лечебно е и вдъхновяващо, особено за творци и бизнес личности.














Коментари