Миговете около плажа

Отдавна живея край морето, но тази година за пръв път съм почти всяка събота и неделя на плаж. За мен винаги е било нещо като химера да прекарам лятото си по такъв начин, защото винаги съм имала твърде много отговорности и съм бързала да свърша един куп неща за други хора и най-накрая за мен. 

Сега вече не бързам и се чувствам добре. Успях да се освободя до голяма степен от моя и чуждия емоционален багаж и ми е леко на душата.

Миговете ми около плажа наистина ми помогнаха да осмисля колко е важно да се радва човек на малките неща като пиене на бяло фрапе, студено  вино или ядене на миди с приятели, докато вълните лекуват съзнанието. Морето наистина успокоява и лекува душата, сърцето и тялото. 

За пръв път тази година си позволих да излизам повече с нови хора и да изградим здрави, силни приятелства и да чета книга с поезия на пясъка.. 

Досега винаги съм се въртяла в  познатия кръг на контактите, които се оказа, че до голяма степен съм над - раснала откъм теми на говорене, взаимен обмен на информация, енергия и т.н. 

Някак си обичам моите стари приятели, но сме твърде далечни емоционално и психически вече едни от други, но вярвам, че с взаимно желание ще запазим  уважителни взаимоотношения още дълги години.

Този летен сезон от август нататък наистина мога вече да кажа "щастлива съм с луксозния си живот" и той наистина се случва и затвърждава повече, защото си позволих да правя неща, които обичам - да рисувам, да чета, да спя на плажа без слънчева защита и да се наслаждавам на вълните, придружени с летния бриз. 

Романтичната ми натура се събуди, защото се излекувах от множество болки и прекратих излишни ситуации, които не спомагат за подобряването на живота си. 

Чак сега, в моята средна възраст разбрах, че всъщност щастието ми идва от вътре и не е нужно да го търся в някой друг. Вероятно множеството поучителни преживявания и отношения са целели да ме научат на това. 

Трансформирам се всеки ден и дори не мога вече да се позная или по-скоро представя, че съм била, каквато съм била преди години и че съм позволила цялата ми автентичност да бъде погребана по собствен избор.

Това беше плетеница от болезнени преживявания, но вече я разплетох и изгорих метафорично казано. Сега слушам само морето и вътрешния си глас. И това работи добре за моето щастие като постоянно състояние.

Когато се успокоих душевно, ментално, емоционално и стигнах до момента на вътрешен мир, вече всичко ми е ясно и плановете ми се сбъдват доста бързо. И всичко това, благодарение на миговете ми около плажа, споделени с някого или пък самостоятелно. Дори давам съвети на хората, когато ги искат как да живеят по-добре и спокойно. 

Наистина, вътрешното спокойствие е богатство и определено вече не искам да допускам нарушители в него. Който идва в живота ми, е редно да допринася за моето добро, както и аз за неговото. Иначе всеки да върви по пътя си без взаимни допирни точки.

Другото е мъка и насилване на ситуации, отношения и събития, което определено няма добър край.  Но докато се пуснат тези неща е дълъг и болезнен процес в някои случаи. Добре е , че има рейки и медитация, за да минава по-леко всичко, нараняващо сърцето и душата.

Бях много щастлива последната неделя, когато цял ден бях на плажа в любимия ми Созопол. Запознах се с нови хора, наслаждавах се на морето и времето със себе си. Събрах си мислите и си направих нови планове за настоящата ситуация в живота ми, защото старите се провалиха и връщане назад няма вече за мен в нито една житейска сфера. 

Винаги така съм била- напред въпреки всичко. Може би това е част от чара и постоянното ми възкръсване като Феникс в живота. Считам, че и така е редно да бъде. Човек винаги има избор да стои в пепелта или да се прероди и излети.

Но наистина, миговете около плажа ми помогнаха да осъзная някои важни и безценни неща, както и да стана по-мъдра.  Затова и споделям винаги, това което съм научила и уча през опита си с всички, които искат да чуят различна гледна  точка.