Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Да гледам или да не гледам на Таро карти?

 

Валери беше щастлива и си говореше с нейната нова приятелка.

"Ще си купувам Таро карти!"въодушевено каза жената по телефона

"Ти си луда! За какво са ти? От тях не се печели!", отвърна явно учудената дама.

"Ще се науча да гледам, все пак това  е едно ново умение!", Валери продължи да говори привидно щастливо.

"Правиш пълни глупости! Не си малко дете да си играеш с карти!", Лилия отвърна строго, защото такъв темперамент имаше.

"Знаеш ли, Лили? В момента минавам през тежък период и смятам, че именно Таро картите ще ми дадат и потвърдят отговорите, които вече зная в сърцето си", отговори Валери, "Ти нали си наясно, че винаги като минавам през предизвикателство, уча и правя нещо ново. Обръщам всичко на майтап. Така е някак по-леко да мина от добрата страна". 

"Знам, мила... Обичам те и съм с теб." Лилия замлъкна в телефонната линия, през която струеше безмерна тъга. Всяка жена потъна за части от секундата в своите размисли. Връзката се разпадна, защото изведнъж, сякаш от нищото, се появи буря, която прекъсна ток-доставянето.

Валери беше преживяла тежка раздяла в изпълнена с изневери и лъжи романтична история. Но това вече беше минало, макар и болезнено. Сълзите бяха изплакани и единствено силата на самосъхранението да се продължи напред мотивираше жената да става от леглото си всяка сутрин и да отвори очите си за новия ден, защото тези на сърцето й бяха затворени от неимоверна мъка.

Болката от предателство се забива като нож в сърцето и се завърта в него все едно го кара допълнително да кърви. Именно тогава обаче човек разбира колко може да издържи и че силата всъщност е в него, за да се събере и продължи напред, по нестандартен начин, да възстанови самоуважението и личната си стойност.

Нито сълзите, нито виковете, нито обвиненият успяват да разсекат тишината на сърцето след метафорична смърт по онзи начин, по който скока в неизвестното, за да се изпита някаква форма на чувство. 

Разбитото сърце не е лошо нещо, напротив, дава кураж да се събере и изгради по нов начин и човек да стане по-добър към себе си и другите. Така се привличат подобни хора в обкръжението след като травмите от минали връзки са напълно излекувани.

Именно в хаоса, човек намира сила да се хване за нещо, дори това да са Таро карти и гледане на кафе. За минути бурята спря, последните сълзи по миналото и дъждовните капки се изтекоха по очите на Валери, защото именно пороя беше началото на пропадналата й минала връзка. Леката носталгия по отминалите събития се опита да влезе отново в сърцето на жената.

"Не", каза си тихо Валери, "Няма да позволя това отношение към себе си отново."

Ток-доставянето се възобнови. Мобилният телефон на Валери звънна. Беше Лилия.

"Мила, добре ли си след дъжда?", попита внимателно жената, "Чух, че е валяло силно при вас."

"Да, вече съм по-добре, бях малко уплашена", отговори Валери с притихнал глас, но достатъчно ясен за приятелката й, че е плакала "Да гледам или да не гледам на Таро карти", въпроса беше риторичен някак си.

"Разбира се, че ще гледаш! Действай, даже и на мен ще хвърлиш едни карти Таро", Лилия каза уверено, стабилно и весело по телефона "Чакам да го направиш с нетърпение!"

"Благодаря ти, любов. Пак ще се чуем скоро", Валери отвърна с мъка, но по-уверено.

"За теб винаги. До скоро!", Лилия затвори.

Валери си поръча карти Таро, с които научи много истории. Отдаваше й се да ги чете, защото беше изпитала повечето неща, които те описваха и усещаше енергийно всички срещу себе си. Това й се отдаваше, защото опита й  с емоциите беше богат.



Коментари