Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

В Стремеж към Звездите

 

Когато пия кафе извън офиса и дома, обикновено избирам заведение, където заедно с напитката носят и късмети с нея. Много обичам да чета цитати и пожелания, защото ме карат да се замисля.

Вчера ходих в парка до вкъщи, защото имах нужда от чист въздух и концентрация. Поръчах си кафе, което изпих бавно и с удоволствие, докато си четох късмета с него.

"Стреми се към звездите. Ако не ги достигнеш, поне ще се научиш да летиш."

И аз така. Искам да летя в небето на живота си, както много съм писала в постовете си. Така се живее, а не като мишок, гъсок или други животни по земята, които много харесвам, но не отговарят на моето разбиране за живота.

За мен смисълът в думите, написани на този лист хартия е много голям и верен. Доскоро бях в пълна апатия, но след това излизане навън в парка, сякаш ми просветнаха много неща. Замислих се за звездите, които често гледам на една моя книга подарък за галактиките и космоса. 

Някак си оприличавам себе си като човек, който иска да стигне звездите. Така съм мислила винаги - когато исках да съм популярен писател и успешна бизнес дама. Да следвам стъпките на звездите, но всъщност докато пиех кафе и гледах хората в  парка - някои с деца, други с кучета, трети с книга, всъщност осъзнах, че аз съм също звезда в моя си свят. На Фейсбук групите ми, на блоговете ми и думите ми оказват влияние. 

Това го забелязах докато бях по-активна с МЛМ бизнеса. Вече не съм, защото искам просто спокойствие, тишина и ясно да видя пътя си. Освен това, дъщеря ми има нужда от мен сега повече отколкото други хора. Направила съм избор за себе сир а и в момента приоритета ми е женската енергия, създаването на дом и стабилност за мен и детето ми. Както винаги казвам, желанието ми е да създам семейно гнездо стига да намеря подходящия за мен човек, с които да споделяме взаимни чувства, ценности и намерения да живеем заедно в реалността, не във виртуалното и духовното пространство. Ако това обаче не се случи, е важно да имам финансова, емоционална и психическа сигурност в живота и да съм достоен ролеви модел на дъщеря ми.

В  МЛМ бизнеса ще се върна евентуално на по-късен етап като имам повече физическо време да обърна нужното внимание на тези, които искат да работим заедно. Все пак продуктите на One More International наистина са ценни и полезни, защото дават много енергия и лекуват дълго наболели проблеми.

Считам, че вече знам пътя си - чрез думите ми да давам теми за размисли, нови гледни точки от различни страни, различни идеи и спокойствие, че всичко в живота ми и този на другите ще се нареди. С малки стъпки се постигат големи неща. Това наскоро го усетих.

През Декември 2022 година написах книгата си с поезия на английски "Mori Monologues" като следствие от всички лични драми, които бях преживяла предходните години. Около 200 поеми, които исках да публикувам и със сигурност ще се случи. Задействала съм процеса, защото вярвам в себе си, че съм човек, който се е научил да лети малко или много.

Когато излязох на квартира с детето си, започнах да пътувам много в България с колата си. Има едно място, което много ме лекува и това е с. Бръшлян. Там има много стара и хубава машина за кафе и почти няма хора. Но пък има еко пътека на име "По пътя на Звездите" и гора в Странджата. Всеки път като съм там, душата ми ликува, а сърцето ми се лекува. И понеже обичам да шофирам, с удоволствие пътувам натам и обратно в рамките на един ден. 2 часа в гората ми се равняват на два дни сън, защото много се зареждам енергийно.

Днешната ми статия ще е лекичка, защото честно казано, вече не ми се задълбава много в събития, хора и ситуации. Някак си е изнервящо, но за мен беше дълъг и предизвикателен път да стигна до това ниво на мир със себе си, другите, миналото и настоящето си.

Всъщност, като имам цел да последвам някоя звезда, си припомням, че аз също съм такава. Но е безспорен факт, че когато човек иска да стигне високо ниво на нещо, често пъти пада, но пък е научил ценни уроци, които му дават нов тласък в друга посока или пък сила да опита отново. Човешката воля и желание за резултати и постижения е безгранична. Само че не е хубаво да се забравя кой откъде е тръгнал  и с кого е делил пътя си към звездите. 

Защото тези, с които е бил споделен пътя на изкачване, може да изчезнат, но ако хората са наистина един до друг, ще споделят пътя и надолу ако се стигне до там. Тук играе роля човешкото отношение, но най-вече въхновението, което един индивид дава на другите, спокойствието, коего дарява с присъствието си в нечии живот.

Не винаги пътят към звездите е самотен, но често пъти е така и все пак ако човек не посмее да полети ще изпусне цял един свят, от който много може да научи.

Та, като си изпих кафето в парка и си прочетох хубавия късмет, начертах наново плановете си за действние и те започнаха да се осъществяват изключително бързо, защото започнах да влагам всичката си енергия в това, което искам да имам като живот, външен вид, работа и оттношения с околните. 

Докато се наслаждавах на ароматната си напитка, слушах птиците и гледах дърветата пред себе си, разбрах, че сърцето ми вече знае пътя към звездите и е важно да го послушам. Така направих и още на следващия ден получих много добри новини за спрялото си за 2 години издаване на книгата с поезия на английски.

Вярата в себе си и че човек може да постигне всичко, което иска с нужното влагане на време, енергия и осъзнати, планирани действия е именно стремежът към звездите. Всички сме такива в своите орбити, стига да го вярваме и излъчваме. Така и ще привлечем правилните звездни отношения и постижения към себе си. 

Именно това е една от следите, които всеки е важно да остави в живота си - добрина, дадена на другите и вяра в тях, че могат. Това е истинското вдъхновение.



Коментари