Не Бързайте, Мадам!

Наскоро се върнах от Анталия. В Турция винаги взимам важни решения за живота си - лични и професионални. И този път не е изключение. Има нещо кармично в тази страна, а и свързващо ме с нея родово, може би. Взетите там решения винаги са били правилни за мен и обективно обмислени.

Честно казано, понякога си мисля, че щеше да е добре България да остане част от Турция. Вероятно животът сега щеше да е друг, но изразите в минало време и до голяма степен пожелателни, са безсмислени и невалидни към днешна дата. 

Определено да съм патриот не ми е силна страна, някак си е идеализирано в днешно време и не се цени. Лицемерно е човек с висок доход в Германия и потекло от България, например, да казва "Вие, българите.." 

А ти кой си и откъде си? Просто питам, понеже обичам да задавам неудобни въпроси, които да нарушат мисловния и забавен процес в много хора, отдадени на криворазбрания  "Живот ден за ден" и руслото "Какво ще ядем за вечеря? На кое заведение ще ходим?" 

Мхм, 300 + лв. за петък или събота вечер кръчма и дискотека или нещо такова.. Интересен парадокс за "бедните хора в България", но пък пак си е избор. Лирично и саркастично отклонение.

Така или иначе,  може поне да е за седмица напред планировката на житието. :) Поне при мен работи, понеже си имам достатъчно ангажименти и цели да си запълвам дните, да кажем. Затова и за мен времето е безценно и не го губя по заведения с мърморещи хора, които не желаят да поемат отговорност за себе си, докато чинно чакат нещо да се случи или някой да ги обгрижва. Грижата е хубаво нещо, но ако се прави с любов и доброволно. Обаче ако човек не се грижи сам за себе си, рядко някой друг ще го стори.  Тук ще вметна, че напоследък ходя много по различни спа процедури с моята Multisport карта, което доста ме зарежда с енергия и спокойствие, които към момента са най-важното нещо за мен след здравето ми и това на дъщеря ми.

Иначе като цяло, чакането винаги убива душата и боли, защото създава емоционална, физическа и интелектуална дистанция. За всичко е така и няма две мнения по въпроса според мен, защото отлагането на дейност или среща води до "никога". Това е и причината всяка възможност, която видя за нов опит, да я използвам и да науча нещо различно. 

Любопитството винаги е положителна страна на всеки характер и то всъщност дава мотивация на човек в най-тежките му и мрачни моменти, да намери сили да продължи към светлината на новото начало всеки ден.

Някога и аз бях мърморещ човек, който чакаше нещо да се случи и то за много дълго време, което доведе до пропуснати възможности и пропилени години сред цялото негативно мислене, с което отблъснах и заразих много хора от обкръжението си. Сега е минало, хората ги няма, а пък нови приятели за мен е сложно да допусна до себе си. 

Не се имам за нещо повече от другите, обаче вече виждам от друг ъгъл хората и ситуациите, в които избират да са и в които съм била и аз преди. Както казвам, винаги ще дам идея и съвет, ако ми се поиска, ще слушам търпеливо и без да съдя, но в крайна сметка всеки сам си постила на какво ще ляга, и с кого в живота си. 

Да се върна по темата, че се отплесвам често, което е типично за мен. Та, бях на обучение на One More в Анталия, което беше ползотворно донякъде, но се сблъсках с две много различни реалности. Там беше лукс, безупречна организация, разкош, плажове, топлина от страна на работливи и уважителни хора, с усмихнати лица и любов към другите. 

Върнах се в България и още със стъпването на българска земя се срещнах с обичайната действителност - мърморене, студенина, неуважение, мързеливци, които недоволстват колко е тежък живота, защото работят 8 часа на ден в някой изключителен случай. 

Мхм, държавната служба /макар че и аз попадам в графа "чиновник" с 3 висши и клоняща към минимална заплата/ винаги е стабилна в ограниченото мислене, да се знае. :)

Добре, че работя допълнително  и съм направила някои разумни инвестиции в едни по-добри вермена, когато нямах ангажименти, за да оправям разходите, че за необвързан човек с дете, вариантите са или в къщи с родителите, или да работи допълнително за храната, наема и сметките.

Все едно, друго искам да напиша. В Турция винаги ми прави впечатление уважението, с което мъжете се отнасят към жените, независимо дали са обвързани с тях или не са. При мен се случва няколко пъти като седна в Турция да пия  турско кафе в заведение и да ям нещо сладко, понеже много обичам тази страна и Ориента като цяло, въпреки че на моменти има много показност и все пак е уютно, да ми казва сервитьора "Не бързайте, Мадам!“ В Турция се научих да пия кафе и да се храня бавно, което ми даде друг мироглед за живота. Определено в една по-добра посока, защото така се научих да се наслаждавам на всеки един миг.

Какво имам предвид? Понеже аз като седна на кафе, гледам да си платя сама набързо сметката, защото обикновено съм в моята си компания и времето ми е по час, сервитьорът не взима парите, а казва "Не Бързайте, Мадам!" 

Това за мен е висша форма на уважение, грижа и даване на успокоение до голяма степен, че нищо не е по-важно от миговете, когато се отпива глътка кафе и се наслаждава човек на изживяването. 

Някак си като седна на заведение получавам вниманието, което аз давам на себе си и то от непознати хора, които просто искат да накарат другия да се чувства добре, дори и в собственото си присъствие. Напоследък, човешкото отношение  между хората е рядкост и е безценно, защото колкото и пари да се плащат за нещо или някого, ако липсва човещина, което е масово в България, нищо не се случва. Не съм сигурна как е в другите страни, но където съм ходила като турист, винаги ми се е обръщало уважително внимание.

В крайна сметка основно пътуванията и спомените остават за зареждане на душата  и сърцето в днешните самотни времена, където повечето хора обичат повече телефоните си, домашните любимци и виртуалната реалност отколкото другите хора. Затова и има демографски проблеми, но никой не мисли за тях, защото е лукс да имаш дете. Наистина е така, но не откъм финанси, а откъм усещане за пълнота на живота, поне при мен.

Винаги съм искала да си имам повече деца, но сега съм щастлива и на едното, което имам. Това е най-ценното нещо в живота на една жена, която е в Женска енергия и е майка, ама това е друга тема, по която в момента няма смисъл да пиша, макар че имам сериозна позиция по темата от опита си.

А откъде произлиза "Мадам"?  

На Уикипедия пише много подробно, но като цяло това показва уважение към жената точно като към кралица, каквато би трябвало да е всяка жена в своя живот. Като цяло това обръщение съответства на "Ваше Височество", което е обръщение към краля от древни времена. Но жената до него е също много важна.

Затова един мъж би трябвало да е крал в неговия си живот, а една жена кралица. Само тогава ще има стабилна връзка между двама човека. Това обаче е специфична тема, която не е сега за блог поста.

В България рядко съм чувала тази учтива форма на обръщение "Мадам", но в Турция това е ежедневие. Лично аз много се впечатлих наскоро, като бяхме с детето на  заведение за бързо хранене продавачът - с чуждо гражданство, но знаещ български, внимателно ме попита: "А нещо за Вас, Мадам?" и това наистина ме докосна, защото показа загриженост, дори професионална.

После детето дълго време ме разпитва за  думата "Мадам", защото за първи път чуваше това обръщение към мен. А то наистина е задължително да се казва към всяка уважаваща жена, ако излъчва самоуважение. Уви, не всяка жена излъчва увереност и достойнство за това обръщение.

Когато бях в Дубай 2022 г., там масово се използваше "Мадам" за бизнес дамите и в заведенията. Като учтива форма, това там е задължително за всяка клиентка, все пак това показва, че тя достатъчно е уверена в себе си и си го заслужава тази титла. 

Както казах, жените е важно да са кралици в техния живот, само така ще привлекат крале - мъже, защото каквото се излъчва, това се привлича. Писала съм по темите за женското самочувствие в предишните си постове. 

Това ми е много близка до сърцето тема, тъй като аз дълги години позволявах с мен да се държат неуважително и именно затова, когато поех самостоятелно по пътя си, заложих на червеното в гардероба си - за сила, енергия, страст. Така се живее, според мен - с енергия и страст.  Другото е сива действителност, която рутинно и тихо убива сърцето, и душата.

Някои казват, че червеното е агресия, но всъщност това явление показва, че човек е насочил енергията си в определена посока и с нея идват съответните резултати. Но за специалността на червеното за мен, ще пиша друг път.

Фразата "Не бързайте, Мадам!" също показва уважение на личното време и пространство, което е нужно на всеки един човек.

Та така, за четвъртък следобед, докато пия чай и гледам дъжда, носейки червената си рокля, потънала в дълбоки женски размисли. Защото знаете ли, доста жени - мадам често премислят, анализират и се наслаждават на процеса чисто емоционално. В това е и разликата между мъжа и жената - мъжа действа, не мисли и работи, а пък жената чувства, обмисля и вдъхновява с топлината и вниманието си. Това е идеалната комбинация между Ин и Ян.