Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...
Получаване на връзка
Facebook
X
Pinterest
Имейл
Други приложения
Понякога трябва да се откажеш от една мечта | Лична Призма
Получаване на връзка
Facebook
X
Pinterest
Имейл
Други приложения
Когато се откажеш от едно желание
Понякога трябва да се откажеш от една мечта, за да продължиш да живееш спокойно.
Има желания, които носим години наред в сърцето си.
А после идва моментът, в който разбираш, че тази мечта вече не е част от пътя ти.
Има желания, които просто не се сбъдват.
Дълго отказвах да приема това. Вярвах, че ако искаш нещо достатъчно силно, ако работиш за него и вярваш истински – то рано или късно ще се случи.
Но животът понякога има други планове.
Аз например исках да се омъжа за един определен човек. В ума си виждах сватбата ни, къщата с двор и розовата градина. Представях си как освен моята дъщеря ще имам още деца – дори си мечтаех за момчета близнаци.
Тази мечта не се сбъдна.
И истината е проста – някои мечти се случват само когато в тях участват двама души. А когато другият не е там, няма как да ги построиш сама.
Понякога още се връщам към тази мечта и усещам как ме жегва в сърцето. Но днес вече знам, че не искам точно същото, което исках преди четири години.
Животът ме поведе по друг път.
Бизнес. Писателство. Нови хора. Нови уроци.
Може би точно така е трябвало да стане.
Вселенските сълзи
Има моменти, в които просто трябва да пуснеш едно желание.
Аз плаках много. Плаках тихо. Вътрешно крещях – защото не обичам да викам на глас. Единственото изключение са понякога караниците ми с дъщерята.
С една приятелка наричаме тези моменти „вселенски сълзи“.
Сякаш чрез тях се измива нещо натрупано. Болка, която е стояла дълго вътре в теб. Нещо старо, което трябва да си тръгне.
Напоследък започнах да казвам повече благодарности. Наум. На себе си. На живота.
Защото вярвам, че благодарността е най-силната молитва.
Когато попадна в трудна емоционална ситуация, си повтарям тихо:
„Всичко е платено.“
И това ми помага да продължа напред.
Тежестта на думите „отказвам се“
Думите „отказвам се“ звучат тежко.
Още по-тежко е да ги изречеш на глас и наистина да ги почувстваш.
Сякаш заставаш срещу собствената си душа и ѝ казваш:
Тук свършва тази мечта.
През последните години минах през много такива моменти. Почти никой не знае през какво съм минала – и вероятно така ще остане.
Напоследък започнах да споделям малко повече. Само с тесен кръг хора. Понякога това също е част от израстването.
Защото винаги има някой, който може да подаде ръка.
Но трябва и ти да решиш да я поемеш.
И точно това се опитвам да правя и тук – чрез този блог. Да подам ръка на хората, които минават през трудни емоции и житейски завои.
Мечтите, които се променят
Като дете мечтаех да стана известен поет и писател.
След тридесет години мислене и три години работа по издаването на двете ми стихосбирки – донякъде сбъднах тази мечта.
Като тийнейджър исках да бъда художничка и да имам собствена галерия. Рисувах красиви женски фигури, но почти никога не ги оцветявах докрай.
После исках да стана дизайнер.
След това – барманка.
Всъщност още искам това. Дори понякога си представям как един ден ще отворя малко арт кафе и ще изкарам курс за бариста.
Имам много мечти.
Една от тях беше и традиционно семейство – със сватба, пръстен, къща с двор, деца, домашни любимци и розова градина.
Днес имам част от това.
Имам дете. Имам дом. Имам любимци.
И съм благодарна за това.
Когато една мечта не зависи само от теб
В живота имаме много желания.
Някои успяваме да сбъднем. За други работим. А трети остават просто желания.
Не защото не сме опитали.
А защото в тях трябва да участва и друг човек.
И когато разбереш това, идва моментът на истинското приемане.
Коментари
Публикуване на коментар