Понякога трябва да се откажеш от една мечта | Лична Призма
Когато се откажеш от едно желание
Има желания, които носим години наред в сърцето си.
А после идва моментът, в който разбираш, че тази мечта вече не е част от пътя ти.
Има желания, които просто не се сбъдват.
Дълго отказвах да приема това. Вярвах, че ако искаш нещо достатъчно силно, ако работиш за него и вярваш истински – то рано или късно ще се случи.
Но животът понякога има други планове.
Аз например исках да се омъжа за един определен човек. В ума си виждах сватбата ни, къщата с двор и розовата градина. Представях си как освен моята дъщеря ще имам още деца – дори си мечтаех за момчета близнаци.
Тази мечта не се сбъдна.
И истината е проста – някои мечти се случват само когато в тях участват двама души. А когато другият не е там, няма как да ги построиш сама.
Понякога още се връщам към тази мечта и усещам как ме жегва в сърцето. Но днес вече знам, че не искам точно същото, което исках преди четири години.
Животът ме поведе по друг път.
Бизнес.
Писателство.
Нови хора.
Нови уроци.
Може би точно така е трябвало да стане.
Вселенските сълзи
Има моменти, в които просто трябва да пуснеш едно желание.
Аз плаках много. Плаках тихо. Вътрешно крещях – защото не обичам да викам на глас. Единственото изключение са понякога караниците ми с дъщерята.
С една приятелка наричаме тези моменти „вселенски сълзи“.
Сякаш чрез тях се измива нещо натрупано. Болка, която е стояла дълго вътре в теб. Нещо старо, което трябва да си тръгне.
Напоследък започнах да казвам повече благодарности. Наум. На себе си. На живота.
Защото вярвам, че благодарността е най-силната молитва.
Когато попадна в трудна емоционална ситуация, си повтарям тихо:
„Всичко е платено.“
И това ми помага да продължа напред.
Тежестта на думите „отказвам се“
Думите „отказвам се“ звучат тежко.
Още по-тежко е да ги изречеш на глас и наистина да ги почувстваш.
Сякаш заставаш срещу собствената си душа и ѝ казваш:
Тук свършва тази мечта.
През последните години минах през много такива моменти. Почти никой не знае през какво съм минала – и вероятно така ще остане.
Напоследък започнах да споделям малко повече. Само с тесен кръг хора. Понякога това също е част от израстването.
Защото винаги има някой, който може да подаде ръка.
Но трябва и ти да решиш да я поемеш.
И точно това се опитвам да правя и тук – чрез този блог. Да подам ръка на хората, които минават през трудни емоции и житейски завои.
Мечтите, които се променят
Като дете мечтаех да стана известен поет и писател.
След тридесет години мислене и три години работа по издаването на двете ми стихосбирки – донякъде сбъднах тази мечта.
Като тийнейджър исках да бъда художничка и да имам собствена галерия. Рисувах красиви женски фигури, но почти никога не ги оцветявах докрай.
После исках да стана дизайнер.
След това – барманка.
Всъщност още искам това. Дори понякога си представям как един ден ще отворя малко арт кафе и ще изкарам курс за бариста.
Имам много мечти.
Една от тях беше и традиционно семейство – със сватба, пръстен, къща с двор, деца, домашни любимци и розова градина.
Днес имам част от това.
Имам дете.
Имам дом.
Имам любимци.
И съм благодарна за това.
Когато една мечта не зависи само от теб
В живота имаме много желания.
Някои успяваме да сбъднем.
За други работим.
А трети остават просто желания.
Не защото не сме опитали.
А защото в тях трябва да участва и друг човек.
И когато разбереш това, идва моментът на истинското приемане.
Тогава трябва да си простиш.
Най-вече на себе си.
Отказът като ново начало
От днес нататък се отказвам – писмено и на глас – от две желания, които бяха много важни за мен.
Носих ги дълго.
Пазих ги внимателно.
Вярвах в тях.
Но те останаха само желания.
И може би това също е част от пътя.
Понякога сигурно ще си ги спомням с топлина и със сълзи в очите.
Но знам и нещо друго.
Продължих напред.
А това вече е достатъчно.
Днес съм благодарна
Днес фокусът ми е върху това, което имам тук и сега.
Личностното развитие.
Новите контакти.
Грижата за детето ми.
Любовта към животните, които отглеждам.
Имам дом.
Имам кола.
Имам дете.
Имам приятели.
Имам живи родители.
И когато се замисля, осъзнавам нещо много просто.
Това всъщност е един много луксозен живот.
Понякога най-трудното решение е да се откажеш от една мечта.
Но точно тогава започва новият път.
#личностноразвитие
#несбъднатимечти
#новначало
#благодарност
#житейскиуроци
#lichnaprizma
Коментари
Публикуване на коментар