Умението "Ще се решава в движение"
Постигнах доста неща, изживях още повече и разбрах, че всъщност наистина всичко започва от чувството за лична сигурност - здрави нерви, да си имаш собствен дом и финансова стабилност, колкото да си покриваш ежемесечните разходи. Това е, вече нямам грандиозни мечти, защото ги осъществих, за да видя, че всяка слава трае точно четиринадесет дни, после те забравят и сметките удрят сериозно.
Доста трансформираща ми беше 2025. Честно казано, искам да приключи по-скоро. Най- ценното умение, което научих е "ще се решава в движение". Винаги съм била човек по плановете и организацията, перфектна съм там, но сега вече искам да се наспя и да си стоя спокойно в къщи без да бързам за никъде. Не виждам и смисъл. Бързането ми е носило само болка, загуба и нищо повече.
Щастлива съм, че се научих да се нося по течението, което така ненавиждах преди, а всъщност това прави човек щастлив със себе си. Хубаво е поне, че вече осъществих желанията си, а от други просто се отказах, защото опитах, но не се получи, значи не е моето нещо. Вече не желая да се боря за нещо повече, за някого си. Достатъчно преживях от такива борби. Сега искам да си почивам, нищо повече и дори не ми се слушат хората.
Видях достатъчно грозни лица с паднали маски и доста грозота и травми, които аз съм създала за себе си и за другите. Вече не искам, не съдя никого и не искам да се нервирам дори за най-близките си. Всеки има право на свободна воля и избор, да прави, каквото иска. Изтощена съм да се моля за време, внимание, отношение и т.н.
Да, понякога плача много, но след това поне мога да се наспя като визуализирам нещо хубаво в моята глава. Изпитвам любов и състрадание към себе си, Каквото съм могла, съм направила и дала всичко най-добро, който го е оценил. Най-често никой, но все едно.
Иначе много хора искат да си говорим, но аз си стесних социалния кръг и не ми се занимава с нови хора повече в нито един аспект, защото съм изтощена дори да питам "кой ти е любимия цвят". Мисля си, че е най-добре да съм инкогнито оттук нататък като имам тих, прост и спокоен живот.
Последните месеци съм доста тъжна, но по принцип си мълча. Така е някак по-правилно, мисля си. Скоро може би единия от моите папагали ще умре или остане еднокрак, защото си счупи крака и ми се разби сърцето, а и 3 риби ми умряха. За мен това са сериозни неща. Може би някой ми е направил магия, но се моля достатъчно за да я преборя.
Все пак, като научих "ще се решава в движение" ми е по-леко - спя и си задавам въпроси дали искам да правя конкретно нещо или да срещам определени хора. По-леко е, като не искам, вече спокойно казвам "не" и истинската си позиция. Истината винаги боли, но без нея човек е наникъде. Идеята е да се продължава напред с някакво движение.
Дори за 2026 имам генерален план, свързан с личната ми стабилност, а това ми носи лекота. Не завися от нищо и никого повече в живота си. Смятам да си спазя придвижването по определен начин, защото фокусът ми е насочен натам, а не към излишни разсейвания.
Затова и се научих да правя медитация в различна форма и пробвам с творчество в нестандартна опаковка, като например изработка на нещо от глина Както днес, направих си хубаво цвете и бях доволна от себе си. Някак не ми се общува извън дома. Не виждам никакъв смисъл, опитала съм и съм дала всичко от себе си на грешни и близки хора, което не ми донесе абсолютно нищо като благодарност или отношение, и затова спрях.
Няма нужда да се градят изгорени мостове и взаимоотношения. Просто се оставят с любов и хубави спомени, защото всичко се решава в движение, но веднъж направено, дотам. После вече е късно и единствено може да се даде прошка.
До голяма степен носенето по течението на живота и решението в движение са свързани, но поне носят вътрешен покой и липсващи очаквания. Така за днешния начин на живот е чудесно.
Завършвам поста с думите, които казах на мой приятел "Не гледам нито назад, нито напред, само в момента. И най-вече да си лекувам сърцето и да съм с положителни мисли". Това е тайната на умението "ще се решава в движение".
Коментари
Публикуване на коментар