Житейският аквариум

Имах аквариумна риба, вид телескоп-пеперуда. Беше ми любима и я кръстих Бисквитка. Днес я намерих мъртва под филтъра и много плаках. Тя живя около 3 месеца с мен и беше като една малка, шарена част от моята домашна вселена, понеже обичам да си стоя у дома и да си гледам рибите в аквариума, защото те ме успокояват.

Детето се събуди, казах й за рибката, прегърнахме се и поплакахме малко. Знам, че с домашните любимци се получава емоционална обвързаност, но все пак и те имат душа, и присъствие в житието.

Бисквитка беше любопитна риба и често пъти като гледах аквариума, тя също ме гледаше. Чувствах я някак близка и беше красива. Още ми е тъжно за нея, но и тя ме наведе над мислите за преходността на живота.

Малко е като житейския аквариум, пълен с различни хора, които на винаги се разбират, но пък са с характер.

Най-странното е, че хората не ценят живота си докато са живи, а започват да го правят, когато усетят, че смъртта наближава. А през другото време са в красиво и празно житие в повечето случаи.

Ще дам саркастичен пример, но пък сарказма си е  винаги най-истински като отношение. Когато предишната ми риба умря, също телескоп, но кафяв, мен ме нямаше в къщи и като се върнах, охлювите в аквариума бяха изяли наполовина красивата риба. Същото е и с хората - хубави хора, които като погребат, ги ядат червеите. Да, грозно звучи, но е истината.

Това осъзнаване ми напомни за пореден път, че е важно да се живее като човек е жив, в настоящето. Всичко може да се оправи като се диша, върви и живее. След това има вечен покой и само душата прескача от тяло в тяло, което си избере.

Затова като човек обича, е важно да го показва с действия, подкрепящи думи и да цени това, което има, колкото и малко да му се вижда, защото когато "ти мият обувките", което е мафиотска реплика за смъртта, доколкото ми е известно. Никой и нищо го няма, когато дойде смъртта - лоялност, чувства, хора и т.н. 

Така че, хората би трябвало да са по-умни и ценящи живота си в най-малките неща и да помнят, че са смъртни, колкото и да са любопитни. Точно, както беше любимата ми риба Бисквитка, за която още дълго ще тъжа, защото наистина я обичах и тя мен също.

Житейският вятър не прощава на никого, а времето още по-малко, защото само то е важно да се цени и споделя с онези, които заслужават и са го показали с действия.