В мислите на една сребриста риба

Преди 3 дни си купих нова сребриста риба, в която се влюбих от пръв поглед и заобичах искрено. Понеже много обичам всички животни, избягвах домашни любимци, защото, както казва татко ми: "Вземеш ли си домашен любимец, приемаш факта, че един ден ще умре." и е така, но все си мислих, че ще сме с рибата поне 1 месец заедно. Още ми е много тъжно и болно за нея, а беше много красива и за мен е незаменима, въпреки че сега имам 4 нови риби и общо станаха 5, които дъщеря ми ги избра.

Сребристата риба живя с мен само 1 ден и умря, защото не се погрижих добре за нея поради незнанието си как да отглеждам тези домашни любимци. 

Сега вече знам много за видовете риби - цихлида и как се гледат, но тази, която обичах, я няма. Още ми е тъжно и отказвам да си купя друга риба, поне за момента. Факт е, че когато загубиш нещо или някого, го оценяваш, дори да е красива, сребриста риба.

Това, обаче, което научих от този домашен любимец, бяха няколко важни житейски урока, валидни и за хората. Понеже и да плача и да не за рибката, няма смисъл и тя няма да се върне, поне да напиша нещо стойностно в нейна памет.

За краткото време с моята сребриста рибка, която обичах истински, научих, че:

1. Тесният аквариум унищожава желанието за съществуване;

2. Липсата на кислород в житейските движения убива;

3. Красотата в повечето случаи е резултат на много фалшиви кръстоски;

4. Незнанието за нещо, прави човек неуверен и тъжен;

5. Правилната грижа за хората и животните води до победа в живота;

6. Цената на нещо е във времето, което отделяш за него, докато е с теб;

7. Всеки споделен момент с близко до сърцето същество е уникален;

Тези прости житейски мъдрости вероятно всеки ги знае, но е хубаво от време на време да се припомнят, което обикновено се случва, когато човек изгуби нещо или някого.

Виждам доста ясни послания във връзка с уроците от моята покойна риба. Затова и ще напиша разсъжденията си за онези, които са заинтересовани да  мислят, четат и подобрят краткия си живот на планетата.

Ако животът на човек не е такъв, какъвто го иска или ограничава по някакъв начин като не се вземат адекватни мерки за промяна на ситуацията, желанието за съществуване изчезва като става "безцелен живот ден за ден"  кой, както го разбира.

Ако няма свобода на изразяване като начин на говорене, облекло и постоянно се следи какво се говори пред някого, тоест играе се житейска роля, душата умира, чувствата и сърцето също.

Ако всички гледат само външният вид, който е резултат от много външна намеса, която преобразява естествената красота в изкуствена и някак типична, интересът към личността се губи от всички заинтересовани, включително и самият индивид.

Ако човек не знае нещо, по-добре е да пита или да чете всичко, налично в Интернет по темата като го приложи на практика, за да се научи и избегне бъдещи загуби, които създават тъга и неувереност в собствените възможности да се справи човек със ситуацията.

Ако липсва истинска загриженост към другите, които са във всяка човешко-житейска вселена, човек накрая остава сам и неразбран. Това съм го преживявала от първа ръка и знам добре последиците от този си избор, направен някога. Добре е, че вече съм избрала различна посока и негативната ми карма е изплатена нацяло.

Ако не се отделя време за онези, които обичаш и са в живота ти в момента, ги губиш и оценяваш, когато вече е твърде късно. Хората са продължили напред без теб или просто са се отделили, защото са се чувствали като неуместни в живота ти.

 Същото е и с работното място - както беше на предишната ми работа, свързана с много пътувания. Когато я замених със стоене на бюро, разбрах какво съм изгубила, ама вече беше късно за промяна. Хубаво е обаче, че човек докато е жив, може да прави различни избори, когато поиска и действа активно за тях.

Ако бях споделила повече време с моята риба и бях инвестирала повече време в наблюдението й, за да разбера с точност какво й липсва, нямаше да умре. Сега вече знам, че е искала повече кислород и по-широк аквариум. 

Същото е с всеки близък до сърцето човек - роднина, приятел, колега и съпруг. До теб са, не се грижиш за тях. Влизаш и излизаш от живота им без да споделяте моменти докато чакаш за подходящото време, ама тогава вече хората ги няма и споделеността на времето също.

Такива размисли ме занимават в четвъртък след обед докато пия кафе, но и преди ми се е случвало да съм в такъв период. Благодарение на покойната ми сребриста риба, си припомних мъдрости, познати отдавна, но като че ли ги бях забравила покрай забързаното ежедневие. 

Та, от днес вече променям отношението и посоката към онези, които заслужават и са ми показали с реални действия, че имам стойност за тях и съответно те за мен. А другите да са живи, здрави и щастливи с направените избори.