Вечният ерген, който търсеше "Неговото момиче"
Дейна седна до Мърдок - съученикът й, с който навремето хич не се понасяха по необяснима причина. Тя се заговори с всички останали, но с него сякаш й стана некомфортно да обсъди каквото и да е на база миналият й опит.
Компанията танцува, храни се, пи и на третата чаша вино Дейна започна да обвинява Мърдок за отдавна минали неща. Той внимателно я слушаше и му стана забавно. Постепенно двамата се разсмяха, защото всичко казано звучеше глупаво. Все едно по детски. Мърдок и Дейна започнаха да обсъждат по-важни житейски теми.
Нощта започна да се изнизва, а двамата съученици почти не спираха да говорят, дори танцуваха заедно. Във въздуха ухаеше тръпка и имаше много докосвания, сърдечни трепети, щастие и привличане. Усещаше се голяма и топла близост между Дейна и Мърдок докато смеха им ехтеше. Със сигурност не беше от изпитият алкохол, защото и двамата не пиеха много. Беше почти любов. Другите купонджии започнаха да си тръгват, оставяйки насаме двамата, според тях бъдещи младоженци.
На Дейна й се доспа и Мърдок предложи да я изпрати. Така и стана. На вратата пред дома й я прегърна и обеща, че ще й пише. Беше хубаво начало, като на любовна история.
След като се наспа на следващия ден, Дейна много се усмихваше е чувстваше някак желана и спокойна. Че е вървежна все още, може би. Същата вечер Мърдок й писа, беше неангажиращо съобщение и се чуха. Започнаха да водят дълги разговори отначало, но за няколко дни решиха да си пишат съобщения, защото и на двамата времето беше ценно. Тази комуникация някак повече им пасваше според начина на живот, очевидно.
Минаха 2 седмици. Съобщенията ставаха горещи, секси и разпалваха в Дейна и Мърдок страстни огньове, а въображенията и на двамата работиха много активно. Уви, всеки стоеше в главата си и не поемаше инициатива съобщенията да станат реалност. Постепенно спряха да пишат за кратък период, в който се мъчиха да разберат защо е настъпило това мълчание и всеки търсеше своите отговори отделно от другия.
Минаха 2 месеца в прекъсвания на писане, съкратени разговори и повече мълчание. Тогава Мърдок предложи на Дейна да се видят на живо отново и тя се съгласи.
Уговориха се за вторник сутрин да пият кафе в любимо и на двамата заведение. Дейна вече не се вълнуваше от срещата с Мърдок. Всичко беше изписано и казано, някак нещо не пасваше и тя чувстваше, че той се държи студено, поне за нейните разбирания. Женената си мислеше, че в една връзка като тяхната е нужна повече топлина и грижа, но и приемаше, че всеки има различен стил на изразяване и възприятие за "връзка".
Дойде денят на втората среща за толкова години между двамата съученици и те се прегърнаха един друг, но някак вяло и студено, но с много дълбоко чувство на уважение. Те се направиха, че не усещат различието в показването си на близост, както на първата им среща. Заговориха се, някак думите се изнизвах плавно, но без емоция, стриктно, обрано и кратко. Това нямаше нищо общо с разговорите и съобщенията, които ги свързваха преди..
Къде беше отишла любовта? Може би някъде в потопа на ежедневните ангажименти и физически невъзможност понякога да са във висока енергия за любовна връзка, показвайки обичта си един към друг.
Но не, между тях имаше приятелство и отминали спомени, които те опитваха да превърнат в нещо, което никой на никого не даваше. Просто навик и разбирателство без искра в сърцето дали от страхове или несигурности, или защото бяха много различни и не намериха път да съградят нещо повече. Вероятно беше трудно.
А всъщност беше елементарно да се разбере ситуацията. Просто не пламваше между тях искрата на любовта към душата на другия, която се дава и получава доброволно и с лекота, ако я има във форма мъж към жена. Другото е насилие над личността и свободната воля.
Разговорите между Мърдок и Дейна взеха да замират на вторият час от срещата им. Сякаш вече нямаше какво да си кажат, когато в крайна сметка мъжът засегна темата, която избягваха - за реалната им обвързаност и дали щеше изобщо да я има.
"Аз търся моето момиче", отвърна Мърдок.
"Над 40 да търсиш твоят човек е някак късно. Закъснял си, но искрено ти желая Успех или ще си останеш вечен ерген", усмихна се с тъга, но и искреност Дейна.
"То не е не-намеряемо моето момиче. Сигурно е някъде там. Съжалявам, но теб не те виждам така." мъжът отговори с вяра и искрено съжаление, придружено с чувство на вина,"А ти какво търсиш?"
"Съпруг, който да ме обича и да иска да имаме деца", призна Дейна, "Но, разбирам, че вече е късно, над 40, биологично и всякак. А и очевидно не съм "твоята жена. Благодаря ти за честността."
"Е, може би ще откриеш твоят съпруг, но не днес. Сигурно ще е някой друг вторник.", Мърдок се усмихна искрено и със състрадание.
Двамата съученици поговориха още малко за житието си, най-вече общи теми, докато изпиха бавно последните глътки от кафето си и станаха от масата. Подадоха си ръка за раздяла, защото друга форма на близост вече беше някак неуместна.
Мърдок и Дейна се прибраха в домовете си след края на среднощните флиртаджийски разговори, пълни с очаквания и някак получилата се неудобна, лична среща. Всеки от двамата съученици търсеше, или пък чакаше своето си нещо в живота, този или може би другия.
Малко преди да се разделят по пътищата си, се обърнаха един към друг като сякаш си казаха с поглед: "Ние не се правим щастливи един друг въпреки старанието и опита с." и повече никога не се видяха. Мърдок и Дейна останаха свързани в мислите и понякога сънищата си, но така или иначе не бяха тръпката си един за друг, защото връзката им остана на ниво почти истинска любов.



Коментари
Публикуване на коментар