Как се дава Прошка?

Дълго време се чудих как се дава прошка. Чувала съм много по темата - с любов, с безразличие. При мен пък минаха много фази докато реша, че е време да пусна хора и ситуации от живота си. Наистина беше едно дълго пътуване, но след като стигнах края на тунела от мрежата си с негативни емоции, които разплетох незнайно как, се почувствах свободна.

Бях обидена, гневна, наранена, с чувство за несправедливост и т.н. докато не осъзнах, че не-даването на прошка ми пречи да се движа напред енергийно и въобще. Тогава започнах да слушам Рейки, Водени медитации и да пиша на тетрадка всичко, което ми тежи. Колкото повече тефтери изписвах, толкова по-добър наблюдател на себе си и другите ставах.

Много месеци, дори години трябваха, за да простя на хора, които съм обичала истински и дълбоко, предателства и да продължа напред. Днес някак ги приемам вече като хора, които имат право да съществуват, но  са извън обкръжението ми.

Това не го пиша с арогантност, а с любов към себе си и уважение към другите, с които имахме общ път, но после всеки тръгна поотделно. Такъв е живота, а аз станах мъдра жена сред множеството прекъсвания на отношения, пътища и животи. 

За да даде прошка човек, е важно да е на 100 % убеден, че вече няма никакви емоции към друга личност - всичко да е изплаквано, изписано и някак безразлично в смисъл  на "този човек ми направи мръсно, но това е можел, а аз му позволи, защото такъв опит имах до момента", но поне прошката да се даде с искрено уважение, колкото и време да отнеме да се стигне дотам. 

Убедих се, че с форсиране на нещата не се получава и е по-добре по-рано да се пускат хора и събития, преди да са се оплели много енергиите, защото тогава се стига до форма на омраза. Ако едно нещо се насилва въпреки първите усети, че не става, се стига до плетеница от негативност и душевна смърт, от която човек се спасява сложно, особено ако няма характер.

И все пак Как се дава Прошка?

С вяра в себе си, че въпреки болката и предизвикателствата, връщане назад няма смисъл да има. Но докато се стигне до това убеждение, минава време. При мен още повече, защото аз дълбая твърде много във всичко. Знам, че не е нужно, но си е така. 

Затова основното да се даде прошка е да не се задълбава и да се приеме, че всичко е такова, каквото е, макар и болезнено,. Човек е важно да се научи сам да лекува себе си енергийно и душевно дали с музика, спорт или писане, въпрос на избор. Някои  избират да не мислят, че боли, но това е просто отлагане на преживяването.

Именно поради тази причина подкрепям срещата лице в лице с конфликта, човека и т.н. за да се каже всичко натрупано, а не да се бяга в работа или виртуален свят, това просто създава агония за нещо, което се разпада или се е разпаднало. Душевното лечение започва в момента,когато човек избере да продължи по своя път самостоятелно и да се довери, че онези, които са неговите хора ще го стигнат по пътя. В Гещалт Психологията е казано: 

„Аз съм си аз, а ти си си ти.Аз живея моя живот и ти живееш твоя.
Не съм на този свят, за да сбъдна очакванията ти,
нито пък ти – за да сбъднеш моите.
Ти си ти и аз съм аз,
и ако случайно ти и аз се срещнем, ще е прекрасно.
А ако се разминем, нищо не може да се направи…"

Именно така, след много анализа-парализа на хора и ситуации, аз намерих силата да простя на всички, които са ме предали. Защото всъщност, аз мога да контролирам само себе си като реакции и да търся или пък не доброто. Въпрос на начин на мислене и даване на прошка от сърце, колкото и време да отнеме това.

За днес това в хубавите есенни вечери с джаз. Винаги бъдете себе си със своята автентичност, читатели.  :)