Eсенна Носталгия

Моето Хайку днес:

Есента идва с тихи, листо-шарени стъпки,

които разделят сезоните за всяко ново начало.

Лятото отминава с морско-ветровита въздишка.

Понеже съм вече в "дупка на Сатурн" - 1 месец преди рождени ден, когато човек прави оценка на изминалата си астрологична година, някак ми е носталгично. Лятото беше много интензивно и емоционално за мен. 

Видях добро, лошо, грозно, красиво и т.н.. Като цяло, доста опит натрупах. В периода на сатурновата дупка е важно да се анализират правилно ситуациите и да се осъзнаят житейските уроци.

Резултатите ми са ясни - малко повече кг от преяждане по различни места, но пък ясен план за режим и отслабване в действие, спокойна тишина в сърцето след множество емоционални бури и все пак вътрешно удовлетворение от личните постижения. :)

До голяма степен се чувствам щастлива първо, защото е есен, а това е любимия ми сезон и второ, защото планът ми за годината до момента е на 100 % изпълнен и затова е време за нови планове с реални срокове за постигане.

След като издадох 2 книги  с поезия, което ми донесе вътрешно удовлетворение, мисля, че е време да затворя цикъла с емоционална болка, който се въртя в живота ми последните 25 години. Така и направих с малки, тихи стъпки, точно като есента, за която писах в началото. 

Повече книги за несподелена любов и предателства от близки роднини, приятели и хора въобще не ми се иска да пиша. Вероятно детски приказки или разкази с хубави емоции ще създам, но засега съм в творческа почивка от писането.

Затова съм си пренасочила фокуса към вътрешен мир с разходки край водоеми, грижа за домашни любимци и медитация. Спокойствието е най-важното нещо,  особено личното.

Само спокоен вътрешно човек ще привлече подходящ за себе си спътник в лицето на ментор, приятел или любим. Поне днес така мисля, а след определено време може би ще разсъждавам по друг начин. Единственото сигурно нещо е промяната отвътре. Останалото са сезонни житейски периоди.

Хубавото на есента е, че някак е топло, но не горещо и е хладно, но не студено. Някак е по- тихо от лятото и човек може да се обърне към себе си, да погледне вътре в сърцето си докъде е стигнал и какво е оставил като наследство.

Есенните листа напомнят на приказни истории за различни съдби, от които са останали цветни спомени. 

Всяка година като дойде есента, за мен е прераждане и щастие, влизам в силата си, дали защото е съм в златните си години или родена през октомври, не знам. Щом се чувствам щастлива и ми е топло през това време, значи е моето.

И все пак, чарът на есента е в цветовете на листата и техния последен танц преди да заспят и да се родят отново през пролетта. Като цяло, усещам ясна посока в живота си оттук нататък, но да, предстоят ми множество избори. Това обаче е нормално. Всеки ден човек избира много пътища, които го водят в определена посока и му определят мирогледа, както и опита.

Нарисувах си последната къна за лятото при моя  добър приятел художник, който се връща в родното си място скоро, но пък съм щастлива, че се запознах с него, обменихме телефони и ще се видим отново другото лято.

Лятото тази година ми даде посока на живота, която упорито следвам и сили, чрез които да не се отклоня от пътя си. В края на краищата, мой си е, него си го имам, другите неща и хора си тръгнаха, на път са да го направят или са просто далече. 

Всъщност това е едно и също, когато не се чувства близост между личностите, независимо от разстоянията, между тях нишките са прекъснати. То е нещо като това, което имам с няколкото ми останали истински приятелки - може да не говорим 3 месеца, но в момента, когато сме заедно и се видим лично, се усеща близост, която не е напускала сърцата и душите ни.

Такива мисли обаче са вече далеч от главата ми, защото просто не искам да мисля за нищо и никого, освен личните си неща  и обкръжение. Който иска да е покрай мен, ще ме намери по един или друг начин, за да покаже, че държи на отношенията ни като хора.

За тези неща си мисля покрай есенната носталгия, която се разделя с лятото, за да донесе повече домашна топлина, когато се прибере човек в къщи през студените месеци.