Разговори с Морето: Среща на Непознати

Така, днес бях край морето за пръв път от много време. Почувствах се някак романтично-носталгично и понеже търсех спокойствие и вдъхновение на моста в Бургас, реших да стартирам нова поредица разкази. Кръстих я "Разговори с морето." Докато още съм в Бургас сигурно ще имам още обсъждания с този водо-източник, защото ако има нещо, което наистина обичам в този град, пълен с предимно лоши спомени за мен, това е морето. То винаги е начало и край, а също и спокойствие, защото слуша без да съди.

Не съм сигурна защо така измислих заглавието, но вече не търся обяснения за нищо, от никой, включително и от себе си за мислите и чувствата си. Приемам ги, пускам ги и т.н.  Колкото по-малко мисля, толкова по-добре. Иначе се разболява първо душата ми, а после и тялото. Все пак, трета седмица грип са си доста осъзнавания за живота, хората и всичко останало.

А сега по същество към разказа ми, не ми се дава мнение повече.

*****

Две туристки бяха дошли на моста в гр. Бургас. Беше топло и приятно време, а морето спокойно и вълните утешаваха с мекотата и тишината си.

Жените се разминаха на пътя, движейки някак мудно малките куфари с колелата им. Едната дама имаше тъмно син аксесоар за багаж, а другата черен. Може би защото лесно се поддържаха тези цветове, затова и ги бяха взели. Не всяка жена иска да носи ярки цветове и да се грижи за тях.

Първата туристка имаше коса до раменете с червеникав цвят, а втората - светло кестенява коса със същата дължина. Едната беше с дънки и блуза, а другата с риза и пола. Жените се разминаха и вятъра развя косите им, които се заплетоха пред очите им и за малко да се блъснат, заедно с куфарите си. Извиниха се учтиво една на друга и продължиха по пътя си.. 

Първата жена седна да не едната мини пейка в частта на моста, където имаше 2 такива и табела с надпис "Старият Бургас и неговите поети." Това изглеждаше на дамата много романтично и някак отдалечено.

Втората жена се разходи до края на моста, но я заболяха краката, защото имаше проблем и се върна на обратно. Седна на другата мини пейка до първата пътничка като бегло обърна внимание на табелата пред нея, потънала в мислите си, защото просто искаше да забрави нещо или някого.

Двете жени стояха на малко разстояние една от друга, усмихнаха се тихо и замълчаха заедно. Беше приятно да се сподели мълчанието между две души. Всяка от дамите се унесе в мислите си, докато слушаха морето и говореха с него на ум. То ги слушаше с разбиране.

*****

"Искаше ми се да гледам с любим мъж морето и да ме прегръща със страст. Беше хубаво да си имам такава илюзия," помисли си първата жена и за да не се разплаче, си представи една златна енергия на мъж, която си представяше, че е бъдещия и възлюбен.

"Кажи ми море, защо Бог ми прати човек, за да се разминем в живота си?", но морето мълчеше. Духна вятър, който сякаш нежно отне с невидимите си ръце тази женска мисъл към вълните.

"Да, явно така е било писано. Да не съм с него в този живот. Но може би в другия, а може би не." натъжи се жената и продължи да гледа морето. Знаеше, че и това ще мине с времето, което с нетърпение очакваше, за да излекува душата си. Жената беше наясно, че пак ще обича някога, в този живот, или другия, но тогава ще е взаимно. Или поне тя се надяваше на това.

*******

"Искам да приключа тази страница. Няма смисъл да се моля за любов, внимание и грижа от него. Така или иначе, той ми каза, че не съм му тръпка и не иска връзка с мен. Не смятам, че е редно да се надявам и натискам повече за нещо или някого там, където съм нежелана," гневно и тъжно си помисли втората жена, но без сълзи.

"Кажи ми море, защо Бог ме срещна с човек, който не ме иска? А аз исках просто една взаимна любов и споделено физическо привличане. Заслужавам истинска, стабилна връзка с взаимност. Платила съм всичко с времето си и чувства." и морето пак мълчеше. Вълните се засилиха сякаш в тон с гнева на втората жена.

"Да, така е трябвало да се случи, за да науча урока си да ценя себе си, времето, енергията и любовта си. Да не се разпилявам за хора, които не ме искат в живота си." Жената продължи да гледа морето в гневно, към отминаващо, мълчание.

*****

Двете жени продължаваха да стоят мълчаливо една до друга, когато духна по-силен вятър и на първата й падна шала от чантата, който носеше за украса. Втората дама й го подаде и се усмихна.

"Много е красив шалът Ви. Откъде е?" попита тя.

"От Венеция го взех като бях там преди години", отговори дамата "А Вие имате много красива и блестяща коса" и се усмихна.

"Благодаря. Аз също бях във Венеция преди 2 години. Уникално място", сподели събеседницата.

Двете жени внимателно започнаха разговор, защото се усетиха някак близки по душа.

"Откъде сте?" попита първата жена

"Честно казано, вече не знам откъде. Живяла съм на много места. Забравих всъщност къде е моят дом", отвърна втората дама, "А вие откъде сте?"

"От малък болярски град, но се преместих в по-голям и загубих корените си. Смятам да се връщам в родното си място скоро." отвърна първата дама, "Казвам се Валерия. А Вие?"

"Хубаво име. Аз съм Далия. Мисля, че вече  можем да говорим на "ти", отвърна втората жена.

"Така е. Защо избра да посетиш Бургас Далия?"

"Тук никой не ме познава и аз никой не познавам, Вал. В момента искам да съм невидима."

"Разбирам, донякъде и аз съм така. Преживях раздяла наскоро и искам да се излекувам. Морето лекува и затова дойдох тук за няколко дни." отвърна Валерия

"А аз осъзнах колко съм била глупава да преследвам мъж, който постоянно ми отказваше. Много исках да се омъжа за него, но за сватба са нужни двама. Затова дойдох край морето, да съм по-далеч от мислите за него. Мисля си, че вълните ще погребат спомените ми за него, много са болезнени за мен, защото изгубих себе си, докато се борих за връзка с него. Едностранно." сподели Далия.

"Скъпа, не можеш да избягаш от себе си, но пък можеш да си дадеш време да изплачеш или изпишеш този мъж, за да остане просто белег в сърцето ти. Времето не се връща назад. Можеш да вървиш само напред. Аз много преживявам любовните въпроси и затова пиша поезия, за да изпиша всичката болка и негативност. Помага ми. Опитай", каза Валерия.

"Да, аз пиша дневник вечер. Като изпиша нещата си, ми е някак по-леко. Но ти си права. Няма как да избягам от себе си, но не умея да пиша красиво, а ти сигурно можеш. Обаче пък мога да рисувам. Май ще се върна към това." замислено отвърна Далия.

"Чудесно ще направиш. Аз пък ще напиша книга със стихове и си водя сутрешен дневник. Като стана и пия кафе, пиша на страниците какво романтично си мисля. Помага ми", сподели Валерия.

"Хей, Вал, искаш ли да пием кафе ей сега край морето и да се събуем боси, за да приеме тъгата ни майката земя чрез пясъка. Да, звучи шантаво и не се познаваме толкова, но ми хрумна като идея." засмя се Далия за пръв път от много време при срещата си с тази уж непозната жена.

"Чудесна идея! Да го направим! За едно не си права обаче! Ние вече се познаваме и те чувствам по-близка дори от най-старите си приятелки.!, усмихна се Вал.

Двете жени станаха от пейките и отидоха до най-близкото до морето кафе. Събуха се и стъпиха в пясъка, захвърлили куфарите си и някак свободни. Дамите се смееха много и дори забравиха поне за час болката от разбитите си сърца, а косите им се развяваха от вятъра. Те изглеждаха красиви и истински. Жените започнаха да се помиряват с миналото си по този начин.

И така, непознатите жени туристки станаха най-близки приятелки покрай разговорите си с морето. 

*****

Всъщност, никой не знае какво ще му изпрати Вселената, но въпросът е как ще реагира на това, което получава и какво ще излъчи обратно чрез енергията си. Това разбрах от боледуването си последните седмици. Срещнах различни нови хора, къде онлайн, къде по кафетата, където обичам да ходя сама. Някак си постепенно нещата се случват и подобряват, стига човек да мисли с добра енергия. 

И всъщност, започнаха да ми се случват хубави неща, когато започнах да вярвам, че ми предстоят само такива в живота оттук нататък и спрях да гледам назад. Там вече няма нищо и никого за мен. Просто ми остана един лош вкус в устата, но ще премине, защото аз така искам и съм решила за себе си - да доставям радост на себе си и другите от този момент нататък.

Е, ще имам и аз още разговори с морето. Винаги са приятни и откриват нови хоризонти пред съзнанието ми.