Изборите и Куражът за тях

Да, покрай пълнолунията много неща се осветяват и достигат своя естествен край често пъти. Отношения, житейски фази или просто нови възможности за избори.

Понеже аз обичам да мисля понякога за живота докато гледам морето или съм другаде сред природата, в последно време направих множество съзнателни и не толкова избори.  В един момент обаче се вижда, че всъщност е направен избор и взето решение, макар че някак е станало неосъзнато.

Обичам да давам пример: "Между нас имаше любов. Сега вече няма."  и темата някак отива към своя натурален край, независимо романтична, приятелска, семейна или работна ситуация. 

Обаче в интервала между "имаше" и "вече няма" стоят много избори - съзнателни или не, довели до крайното решение през много перипетии, вътрешни конфликти и свързани най-вече с Кураж. И все пак именно тези фактори правят хората истински и несъвършени. Хубавото е, че изборите могат да се променят.

Бездната обаче между гореспоменатите думи остава. Всеки е направил свой избор, който си има последици и този, избрал или не дадено нещо, ситуация и т.н. е длъжен да си поеме отговорността за казаното, направеното и т.н. Именно в тази деликатна част, хората се измъкват с лъжи или отбягване. Да, точно тези извършени /без/действия или водят до липса на нещо, някого и т.н. 

То е същото като "мислех да ти се обадя, ама не успях." Направен е избор и е добре човек да е гъвкав, защото понякога крайностите прекратяват ценни отношения, в които обаче единия осъзнато е направил избор, а другия не. Това разделя хората и в много случаи е показател за ценността на една връзка за двата индивида. И все пак е  нужен кураж, за да се осъзнае даден избор и до какво ще доведе, както и каква карма ще донесе. 

Често се казва "чакам подходящото време", а то така и не идва. Защото винаги се взема решение например дали да се вдигне телефона да се обади  или да се върне обаждане, например. В първите 10 секунди решението е взето като се слуша тялото, сърцето и ума и наум, дори неосъзнато, се задават въпроси "Искам ли да се обадя" и отговора е "Не".  Същото и с желанието за целувка например - тялото реагира остро при вътрешно отрицание.

Идеята е, че всъщност изборът да се свърши или не нещо е направен. Куражът е по-скоро за приемането  на последиците от решението. Дали човек има силата да приеме последствията. Ако няма, често пъти не избира съзнателно,  а отлага, което всъщност е също избор да не се предприеме нищо.

Така че група от избори водят до разпад или цъфтеж на дадено нещо. Всеки час и ден се правят избори съзнателно или не.

Общо взето, куражът наистина показва силата на личността и готовността за отстояване на решението, дали с поставяне на граници или прекратяване на нещо в зародиш, или отлагането във времето, за да вземе някой друг решението- човек или незнайна сила, защото на индивида му липсва смелост да се изправи пред себе си, страха си и да избере.

Изборите е най-добре да се правят съзнателно с кураж за тях и последиците, до които ще доведат.

Бих определила куражът като способността да се вземе правилното за човека решение след допитване до неговата интуиция и тяло. 

Изборът, това е решение, съзнателно или не дали ще се направи нещо или не. 

Отлагането е страх от факта да се изправи човек срещу себе си и другите. Съжалението е осъзнаване на направения избор след извършеното действие и липсата на очакван резултат. Именно затова хората е добре да са адаптивни и да направят по-скоро нови, по-добри избори за себе си с осъзнаване и кураж до какво ще доведат съответните решения.