Цвете

 

"Понякога дълбоко се чудя

Какво ли съм за него?"

Си мислеше красиво цвете

И покрай него мина пчела.

"Не търси отговор в тишината,

Защото е ясен, щом гледаш натам"

"Нима не означавам нищо?"

Прокрадна се по цветето росата 

"Нали го знаеш резервния план?"

И цветето проля една сълза,

В която се криеше мълчанието на река,

Дълбоко приспана от тъгата

На несподелената цветарска любов.

"Ех, значи ще имам пореден приятел,

Който не ме търси за друго, освен покров,

Успокояващ чувствата му в играта,

Наречена вярност, но не любовна, до гроб."

Отиде си красивото цвете, 

Както и работливата пчела,

Създали ливада за други, 

Все пак е хубаво да има мечта.