Несебър – един ден, който си заслужаваше

Понякога един летен ден не променя живота ти. Просто ти показва по-ясно как искаш да го живееш.

Днес бяхме с дъщеря ми в Несебър.

Само двете.

Отидохме на плажа и се настанихме в морския бар, където познавам управителя. Беше от онези истински летни дни, в които не ти трябва програма – морето е пред теб, слънцето грее и постепенно забравяш колко много неща обикновено носиш в главата си.

Три пъти влизах в морето. Не мога да плувам, но този път някак успях да се отпусна във водата и просто да се оставя на усещането. Бях с новия си бански, пекох се, пих бяло фрапе, а дъщеря ми пиеше лимонада и хапваше бургер.

Нищо необикновено.

И точно затова беше хубаво.

После се преоблякохме и когато вече се канехме да тръгваме от плажа, от бара пуснаха Danza Kuduro.

Това е една от любимите ми песни и аз просто се разтанцувах.

Управителят ме хвана за ръцете и започнахме да танцуваме заедно. Познаваме се, приятели сме и моментът беше напълно естествен – весел, спонтанен и истински. Вели се притесни и не пожела да танцува, а аз бях щастлива точно там, в този миг, с музиката и морето край нас.

На тръгване той ми целуна ръка – по онзи старомоден начин, по който мъж целува ръката на жена, която ухажва. Усмихнах се, благодарих му и обещах, че отново ще дойдем с детето.

Малък жест.

Но красив.

От плажа към Стария Несебър

Оставихме част от багажа в колата и тръгнахме пеша към Стария град.

Искаше ми се да седнем някъде край морето и да хапнем хубава храна. Не просто да отметнем обяда, а да доставя удоволствие и на себе си, и на Вели.

По пътя минахме покрай любимия ми магазин за рокли в Несебър. Харесвам го отдавна – има красиви италиански дрехи и винаги намирам нещо различно.

Този път имаше още една причина да вляза.

В живота ми в момента има мъж, който ме помоли да си избера рокля, която той да ми подари. Не ми каза каква да бъде. Просто пожела да направи този жест за мен.

И може би точно затова ми беше толкова приятно да избирам.

Накрая не избрах една, а две – светлосиня сатенена рокля, защото обожавам тази фина материя, и бяла ленена рокля, лека и женствена.

Напоследък все повече ме привличат естествените, фини материи и дрехите, които не се натрапват, а просто карат една жена да се чувства красива.

Напоследък се чувствам по-женствена, елегантна и сигурна в собствената си стойност.

Дъщеря ми също участва в избора. Тя ми избра две бижута към роклите и много ми хареса, че го направи. В такива дребни моменти виждам как вече има собствен вкус и как постепенно пораства момичето до мен.

А после се случи нещо съвсем малко, което остана в съзнанието ми.

Продавачката беше приблизително на моята възраст, но в разговора я нарекох „момиче“.

Тя се усмихна.

Истински.

После подари на дъщеря ми панделка - ярко червена с бели точки, която освежи черният и тоалет.

Само за няколко минути сякаш станахме приятелки. Не заради покупката, а заради онова особено женско усещане, когато една жена каже нещо хубаво на друга и вижда как лицето ѝ светва.

Понякога толкова малко е необходимо, за да направим нечий ден по-хубав.

Обяд с гледка към морето

Продължихме да се разхождаме из Стария Несебър и оставих дъщеря ми да избере ресторанта.

Тя посочи място край морето.

Седнахме и този път и двете решихме да опитаме нещо различно от обичайното. Помолих сервитьора да ми препоръча нещо вкусно и той предложи агнешко.

Доверих му се.

Дъщеря ми избра свински специалитет, а аз пиех кафе, гледах морето и се наслаждавах на храната.

И някъде там ме връхлетя една много проста мисъл:

Аз заслужавам такъв живот.

Не говоря за това всеки ден да купуваме рокли или да обядваме в скъпи ресторанти. Красивият живот за мен никога не е бил просто цена.

Говорих за това и с моята дъщеря.

Казах ѝ, че може би няма винаги да можем да си позволяваме по-скъпи преживявания и не е необходимо. По-важно е понякога да си подаряваме такива дни и да създаваме спомени – да опитваме нови вкусове, да се разхождаме без да бързаме, да се смеем, да танцуваме, когато чуем любима песен, да приемаме красивите жестове и да позволяваме на живота да ни изненадва.

Защото един ден дрехите ще остареят, сметката от ресторанта ще бъде забравена, но дъщеря ми може би ще помни деня, в който двете с мама са били в Несебър.

И за мен това има стойност.

Розовото какаду

На връщане към паркинга видяхме папагали.

Разбира се, нямаше как просто да ги подминем.

Снимах се с едно прекрасно розово какаду и този момент сякаш сложи съвсем естествен финал на деня – още една малка, неочаквана радост, която не беше в никакъв план.

Когато вечерта си дадох сметка за всичко, осъзнах, че денят ни струваше повече пари, отколкото обикновено бих похарчила за един ден. Но всеки цент си заслужаваше.

Не защото вярвам, че щастието се купува. Напротив. Най-хубавите моменти през този ден бяха танцът на плажа, целувката по ръката, усмивката на една непозната жена, панделката за дъщеря ми, разговорът между майка и дъщеря и едно розово какаду.

Парите просто ни дадоха възможност да преживеем деня по начина, по който пожелахме.

И това ме накара да мисля още повече за живота, който искам да изградя.

Жената, която искам да бъда

Този ден засили мотивацията ми да развивам собствен бранд и бизнес, да създавам доход от това, което пиша, и постепенно да превръщам творчеството си в още една реална опора в живота си.

Защото искам да имам свободата понякога да кажа:

„Днес отиваме.“

Без страх от сметката след това.

Искам дъщеря ми да расте с усещането, че красивият живот не е нещо, което трябва да наблюдава отстрани. Той може да се създава – с работа, избори, отношение към себе си и с умението да се наслаждаваш на това, което вече имаш.

Напоследък се чувствам като Императрицата от Таро картите– жена, която не се извинява за желанието си да живее красиво, да бъде обичана, ухажвана и обгрижвана, но която същевременно създава собственото си изобилие.

И ако съм Императрица, естествено е до себе си да желая Император – мъж, който познава собствената си стойност и умее да разпознава моята.

Не заради роклята.

А заради жеста да пожелаеш да подариш нещо красиво на една жена просто защото искаш да я видиш щастлива.

Може би точно това ми хареса толкова много в този ден – че красотата присъстваше навсякъде, но никъде не беше само материална.

Беше в морето, в музиката, в танца, в ръката ми, която някой целуна, в две рокли, избрани с удоволствие, в бижутата, които дъщеря ми избра за мен, в една панделка, подарена от жена, която преди минути не познавахме, в хубавата храна и в розовото какаду накрая.

Беше един женски ден на майка и дъщеря, които се учат да живеят красиво – не непременно скъпо всеки ден, а с вкус към живота.

И когато се прибрах, знаех едно:

Искам повече такива дни. И ще работя, за да мога сама да си ги създавам.

За себе си.

И за дъщеря ми.

„Красивият живот не е този, в който имаш всичко. Той е този, в който си позволил да почувстваш истински онова, което имаш.“

Лична Призма | Неделни есета

#Несебър #СтарияНесебъ #морe #лято, #майкаидъщеря #женственост #красивживот #личниистории #Неделниесета #ЛичнаПризма