Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...
Получаване на връзка
Facebook
X
Pinterest
Имейл
Други приложения
"Не се надявай на нищо"
Получаване на връзка
Facebook
X
Pinterest
Имейл
Други приложения
Думите "Не се надявай на нищо" звучат някак респектиращо, а когато ги чуеш от човек, когото обичаш, те нараняват до голяма степен.
Дотолкова, че можеш да потънеш в дупка, от която ще излезеш, така или иначе, но все пак ще си постоиш в нея известно време и дълго ще ти държи влага.
Отделно, че т.нар. "взаимно доверие" във всички отношения ще се изгуби окончателно от хоризонта на далечните ти и така близки мисли.
Въпреки тежестта на въпросния израз, в крайна сметка се замисляш защо в точно определен момент си изглупял дотолкова, че да повярваш на конкретни лъжливи думи..
Те обикновено се казват от малко дете към неприятното му другарче, а то самото няма да им повярва и си говори в изблик на гняв без обратна връзка. А ти можеш само да плачеш мълчаливо или пък с живи сълзи.
"Каквото, такова" са казали хората и аз подкрепям тази мисъл.
"Не се надявай на нищо" звучи така истински, че колкото и да е болезнено, е най-правилният израз в определени ситуации. Това е перфектна характеристика на човешките отношения. Когато най-много се надяваш на нещо добро и се радваш предварително, всичко рухва. В обратния случай.. не знам, не ми се е случвало все още и нямам мнение.
Днес умря още една част от душата ми , но не виня човека, който го каза.. Е, какво да се прави, не може винаги да има споделеност на чувствата. Всеки е прав за себе си и си запазва правото да си казва мнението, да отговаря за чувствата си и да предава другия, който до скоро му е бил най-близък. Нека го наречем инстинкт за самосъхранение, в който няма нищо лошо, стига да не се минава през достойнството на друг човек, стъпквайки го като вредна твар или дъвка.
Понякога живота е твърде променлив, днес си щастлив, утре всичко се срива и умираш по малко. Така до края, който всъщност е едно ново, чисто начало и със сигурност идва. Единственото, което остава е да се бориш, съмняваш, падаш, изправяш и да не се надяваш на нищо добро.. В крайна сметка с малко думи се казват много неща и наистина "Не се надявай на нищо" е като правило, което трябва да се следва. Може само да предполагам, че е за добро..
Коментари
Публикуване на коментар