Нещо Като Любов..

Не съм сигурна защо си мисля тези дни за всички форми на близост, които съществуват. Дали от желанията ми за близост или просто защото сезона е такъв - човек да гледа вътре в себе си, но едно знам със сигурност и се радвам, че го разбрах.

Нещо като любов... значи, че е различна форма на възприятие, което е добре да е ясно и конкретно дефинирано. Каквото и да е, ако не е споделено от двете страни, си остава "обичам те отдалеч," макар че боли, но пък е истинско до живот. Така е правилно. Най-добре е да не се пречи на хора, които с действия ясно са показали, че не ги е грижа за другите.

Някак е безсмислено да се насилват едни отношения. Затова и след всяка форма на раздяла от какъвто и аспект да е тя, след периода на въпроси, сълзи и преживявания "А сега накъде?" винаги се стъпва напред дори с миниатюрна, бебешка крачка.

Просто човек в един момент е важно да напусне играта на преследване и е хубаво това да стане с чест, лично достойнство и с грация. Тръгваш си и това е, през бодли  и страдания. Не се случат нещата насила. А човек не е Господ. Хората имат ограничен праг на търпимост на болката и предателствата.

Нещо като любов означава половинчатост в приятелство, романтична връзка и дори работно място. Доста дисциплина и само-убеждаване са нужни, за да си въобрази човек, че полу-нещото си е истинско. А хората в по-голямата си част са прекрасни артисти. Със сили и средства драпат към неща, които не са за тях и се убеждават, че са техните.

Защото така е прието и не искат да се прецакат, а да играят на сигурно и да не излизат от зоната си на комфорт, което са глупости, защото единственото сигурно нещо е промяната чрез движение в живота. Няма как насила да се прави нещо, дори с най-голямата дисциплина и организираност, и вътрешна само-манипулация да си повярва сам човек в глупостта си.

И аз си тръгнах от много неща като любов. Възможно е, а времето не лекува всичко, но пък прави спомените за минали предателства бледи и изчезващи чрез енергийно лечение, констелации, водене на дневник и водени медитации. Сигурно в бъдеще ще запиша едно от тези неща, че с таро картите не ми спори и почти не ми е забавно вече.

Нещо като любов значи голяма привързаност, но платонична в повечето случаи, а близостта се случва чрез физически допир - прегръдка, целувка и т.н. Обаче на мен ми омръзнаха разни половинчатости и много рязко срязах връзка с такива лица. Или човек инвестира на 100 % в едни отношения и му носят позитивна енергия, или не инвестира нищо. Честно казано, така живея по-добре и спокойно, защото разбрах, че вътрешния мир е най-важен.

Доскоро изпитвах емоционална болка от неща като любов, но някак си вече ми е безразлично  и това е чудесно. Всеки има своя път и живот като не е нужно да се бори с вятърни мелници самостоятелно, макар че да, хубаво е, че Дон Кихот намери своята Дулсинея, но пък реалността е малко по-изкривена. 

Обаче романтичността е чудесно качество за писатели и създава усещане за любов, което не е нещо фиктивно, а истинско, защото когато пише, човек говори със сърцето си. Колко пъти хората слушат този малък, но жизнено-важен орган? Почти никога, но пък аз се научих през опита си да чувам сърцето си всеки път и с това си реших много проблемни въпроси. И винаги съм била щастлива от чутото за себе си.

За финал ще напиша, че нещо като любов не е моето нещо и така ще остане. Няма да насилвам или преследвам нищо и никого повече. Всеки има свободната воля да си тръгне или остане, както и аз. Толкова по романтичните теми, аз избрах вътрешен мир, от страсти много ми се разказа играта в живота. Не съм против тях, но само ако е взаимно и се усеща от двете души.