По песен в размисъл

Тази песен "Impossible" ми се върти от вчера до днес в главата. Не можах да спя много тази нощ, но тя продължаваше да ми кънти в съзнанието и си я пуснах, за да вникна в текста й. Дълбок е. Да, тъжна е, но е истинска и буди размисли. 

 Познавам доста хора с разбити сърца, моето също е било такова. Много хора са изгубили приятелства и са спрели да се доверяват. За тях пускам тази песен.

 Когато човек вижда, че иска невъзможна любов или живее със старо-емоционална такава е най-добре да се оттегли от бойното поле на унижението и гонитба на загубена кауза сред многобройни битки със спомени, сенки на други хора и погребения на отминали дни и нощи, по-лесно е и по-съхраняващо за сърцето. То е много крехко и чупливо. 

Разбие ли се на парчета, трудно се лепи, а и да се залепи, раните са дълбоки и наистина не зарастват напълно. Дори това да се случи в някакъв далечно-бъдещ период, остават белези, които напомнят това, през което си минал и понякога, дори след много години, болят. 

Затова е по-добре да не гоним вятър, който не е в нашата посока, по-малко наранява и освен това докога ще е това съпротивляване и борба за някого, който така или иначе не можем да имаме поради стара емоционална негова /нейна обвързаност или добри отминали времена, които и перфектни, няма да се върнат за него/нея? /Говоря в множествено число, защото на всички се е случвало или случва в момента/

 А какво да се прави, когато обещанията са разбити и доверието предадено? Да се търпят унижения ли или какво? В такъв случай, сред невъзможността да се спечелят дадени чувства на даден човек е най-добре той/тя да бъде изолиран от живота ни, докато не започнем да го виждам по-скоро като познат/приятел отколкото като обект на желание за връзка и любов. 

Това обикновено отнема много години, а често пъти този човек просто бива забравен или образът му остава мъглив някак си. Така че, когато някакви отношения са невъзможни, а обещанията празни, най-добре човек с гордо вдигната глава и хванал с две шепи сърцето си /не дал го на някой друг и той/тя взел/а/, че го стъпкал/а да си поеме по неговия/нейния път в търсене на смислени любовни каузи, които не са загубени още в зародиш. Та това си мислих днес...