През погледа на чаша вино

Виното е отражение на емоциите ни. Има различни видове вина – горчиви, сладникави, натрапчиви и множество други определения. Какво различаваме докато отпиваме глътки от чашата? Дори най-сладкото вино горчи, когато човека, който го пие има горчилка в себе си – на неизказани мисли и чувства. Те са оплетени в множество заседнали в гърлото думи. Така с всяка глътка горчилка, човека убива себе си и се само-отравя.

От друга страна дори най-горчивото вино, което се води най-хубаво е сладко, докато се пие от спокойна, уверена личност, която се радва на миговете от живота си и ги счита за уникално - незабравими. При положителни мисли, емоции и приемане спокойно на различните гледни точки, човек пие сладост. Тя носи спокойствие, истинска усмивка и наслада от чашата с вино. Човек тогава е опиянен от радост и изпълнен с вяра, която му носи още хубави мигове.

От трета страна всички видове вина са някак безвкусни. Това е най-лошото състояние, в което може да се изпадне – на живо тяло с мъртва душевност. Тогава виното е истинска отрова, която подхранва до дъно с негативизъм сърцето, убивайки го бавно и сигурно. Каквото и да се случва в този момент, човек, който не усеща вкуса на питието си, не помръдва нито крачка напред, нито такава назад, плувайки към дълбокото. Той потъва до там, където остават два изхода – физическа смърт или възвръщане на сетивността за живот. Нужна е сила за избор, защото чашата вино е отражение на душата ни, а куражът е вкусът на съдбата ни, която така или иначе градим самостоятелно.