Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Само-лечението е нужна крачка назад

Към края на май и при Новолунието в близнаци, определено за много хора е чувствителен период. Включително и за мен, но винаги е добре да се осветят проблемните ситуации, да се решат и да се започне на чисто.

Знам, че повечето читатели на блога го посещават, за да четат за бизнес, но има и други интересни теми, не само за мен, а по принцип, които са не по-малко важни за подобряването на житието. Една такава ще захвана днес, иначе и за бизнес ще си пиша по-нататък отново. :)

Защо само-лечението е от изключителна важност?

Като се събудих в 05.00  сутринта рязко си зададох този въпрос. От известно време насам усещам вътрешен дискомфорт и доста часове мислих защо е  така и го виждах като причина за липса на моя прогрес в много сфери. 

Понеже от началото на годината съм в невероятно интензивен период на емоционални, ментални, физически и духовни промени, за които даже се чудя как оцелявам все още, но едва тази нощ намерих отговора. 

Било е нужно да направя крачка назад и да излекувам онези сърдечни и душевни пукнатини, които са старателно покрити с лепенки, за да не се виждат дупките, които са причинили и да боли по-малко от ситуациите. 

В момента, в който отлепих превръзките от дупките на раните си, започна една голяма трансформация и изпълване на тялото и ума ми с покой. Бях забравила собствения си урок за помирението с миналото. Защото ако той не се приложи на практика, все едно нищо не се е променило.

Та, покрай множеството ангажименти, които аз, а и всички останали имат в ежедневието си, човек забравя важността на само-лечението и зареждането с енергия за да се придвижва напред. Именно за това, изведнъж намерих достатъчно време да се срещна очи в очи с душевните и емоционалните си дупки, за да ги преборя, прескоча и т.н. веднъж завинаги, защото ми пречат да се развивам. Така го усещам.

Наистина, това е болезнен опит, но пък изпълва с мир след като приключи. Хубаво е,че за този процес ми помага лечебната музика, която слушам и споделям, а и пластирите на One More International, които укрепват физически тялото ми.

Именно само-лечението дава тласък да се тръгне в нова посока, да се види различна перспектива и да се пуснат миналите хора и събития, които носят болка и ниска самооценка. Тук е важно човек сам да прости на себе си за това, което е правил или пък не. Останалото е по желание - дали ще търси прошка от друг човек или не. 

Хубаво е да се потърси, ако се чувства нещо съвестно за това. Макар че всеки един човек знае вътрешно какво точно прави и причинява на друг, но го осъзнава на по-късен етап. Като цяло, егото винаги е по-силно от душата и желанието за признание отвън, също. Балансът се крие именно в това всяка личност да се приеме вътрешно и да се одобри сама, което става със само-лечение - ментално, физическо, емоционално и душевно.

Има един израз, който има доста вариации, но ще споделя моята и тя е следната: "Ако стискам една монета от 5 стотинки в ръката си, те няма да станат повече."

С времето ще се затоплят и дори разтопят като ми причинят болка. Едно обаче е сигурно и то е, че тези 5 стотинки няма да станат повече. 

Ако обаче отворя ръката си, пусна петте стотинки  или ги хвърля в кладенец, те ще ми донесат още много по толкова, защото свободата дава крила и привлича изобилие и свободна воля, а вкопчването в нещо, някого и т.н. унищожава възможността за подобряване на ситуацията или взаимоотношенията.

Пускането на човек носи много болка и за двете страни на енергийно ниво, но и създава условия за изграждане на  силна връзка по свободната воля и на двете страни в последствие ако има взаимност и истинска любов между тях.


И така, само-лечението не е слабост, то е сила.  Това е да се отделиш от стадото, от рутината и да откриеш отговорите в себе си, новата си посока или поне да видиш дали си на правилното място, с точните хора ако ги има в живота към момента.

Моето осъзнаване е, че въпреки голямата ми интензивност в професионален план, понеже личния към момента е ограничен, имам нужда да остана със себе си, да премисля, да се прегрупирам и продължа напред с нови идеи и планове без да се насилвам да се боря с вятърни мелници, така да се каже. Борбата поне е добре да става със свободна и добра воля, и ясна визия. :)

Иначе, чисто професионално, съм се захванала много неща да правя по YouTube канала си и по книгите си, които изискват време, организация и внимание, но има моменти, когато просто искам да поспра и да изпия едно кафе в Starbucks, например. 

Защото за да се изгради стабилна основа на живот, финансова, емоционална и целенасочена, се изисква спокойствие на ума и излекувани рани от миналото. Именно тук идва самолечението в различни форми - музика, медитация, писане на дневник, разходки в природата или просто достатъчен сън. 

При всеки е различно. За мен музиката само като я чуя, ми действа много зареждащо и пречистващо, както и писането на дневник. Едно обаче е сигурно, без само-лечение няма прогрес, защото няма как една окъсана дреха, в която се превръща душата от множеството житейски кръпки, да стане красива одежда. По-добре да се разкъса всичко старо, за да се облече нещо ново. 



Коментари