Последният ми плаж до залез... почти | Неделни есета

Последният ми плаж за лятото в България

Неделни есета | Лична Призма | 04.10.2026

С влизането в октомври си спомних за последния си плаж от 12 септември 2026 г.

Тогава дълго се чудих къде да отида на плаж, но накрая реших, че никога не съм плажувала в Новия град на Созопол. Затова повече не му мислих, а просто тръгнах натам. Беше нещо като продължение на август, когато посетих толкова много нови места и имах прекрасни преживявания.

А и в Бургаския регион Созопол е любимото ми място. Дори съм мечтала да си купя жилище там, но уви, цените са сериозни, а човек все пак трябва да се простира според чергата си. Това обаче не променя нищо — любовта ми към този град е вечна.

Един паркинг и тесните созополски улички

Зададох навигацията към точно определен безплатен паркинг, до който така и не стигнах, защото в един момент ми омръзна да се въртя из тесните созополски улички.

Вместо това се озовах на съвсем непознат паркинг с вдигнати бариери — до Bamboo Beach и едноименния хотел.

Огледах се внимателно дали няма охрана, защото не ми се искаше да оставя колата, а после да се окаже, че е трябвало да платя някъде. Видях малката къщичка, очевидно предназначена за охранител, но вътре нямаше никого. По нея бяха налепени плакати на изпълнители, които бяха гостували в Созопол, като последният беше от 5 септември.

Реших, че паркингът е безплатен.

И така се оказа. :)

Доволна, слязох по стълбите към плажа. Все пак през лятото бях дала доста пари за паркинги, защото обичам да съм сигурна, че ще намеря колата си там, където съм я оставила. Затова предпочитам платените места, вместо да обикалям безцелно в търсене на някое свободно.

Този път обаче имах късмет.

Двадесет и пет евро за шезлонги... или не съвсем :)

Слязох на плажа, видях един плажен бар и си помислих, че вероятно шезлонгите са към него.

Поръчах си обичайното фрапе и безалкохолно мохито, защото планът ми беше да остана от 13 часа почти до залез слънце.

Барманът внимателно ми обясни, че комплектът с чадър и шезлонги струва 25 евро.

„Ех — помислих си аз, — поне съм на безплатен паркинг. Оставам тук.“

Бях си направила сметката: 25 евро за комплекта и още около 12 евро за напитките. Общо 37 евро за един хубав следобед край морето, без да плащам за паркиране.

Настаних се удобно на шезлонгите с нагласата да си платя, когато някой дойде да събере парите.

Само че никой не се появи.

Аз си лежах, наслаждавах се на морето, пиех си напитките и чаках някой да дойде за онези 25 евро.

Но така и никой не ги поиска!

Бях много щастлива от неочаквания развой на нещата и си останах на плажа, докато не ми стана студено. :)

Последният ми летен плаж

Морето беше хубаво и спокойно. Наслаждавах се на всеки миг, защото знаех, че това е последният ми летен плаж в България за тази година.

А за Турция — кой знае? Все още имам време да реша дали отново ще отида там на плаж. Може пък за рождения си ден в края на октомври да си подаря пътуване до Анталия.

Ще го реша в движение, което умея най-добре. :)

Така или иначе, в Созопол ми беше прекрасно.

През целия следобед си мислех за изминалото лято, за всички хубави преживявания, но и за предстоящите ремонти, които бяха ясни още от началото на септември, както и за новата учебна година.

Мислех и за отношенията, които исках окончателно да оставя зад себе си.

През септември направих много лични ритуали с визуализация, свързани с приключването на тези отношения, защото исках заедно с месеца да си отиде и цялото неприятно усещане, останало в мен след някои от летните емоции.

И така се случи.

Сега е октомври и съм щастлива. Истински, както не съм била от много години.

Защото наистина всичко е приключило — отношенията, които ме ограбваха емоционално, вече са в миналото, ремонтите са платени, а домът ми е най-хубавото място, на което искам да бъда.

Това е моето спокойствие, което толкова дълго съм искала да имам.

Созопол, Велико Търново и една моя мечта

А Созопол?

Е, както вече казах, ако можех да избирам къде да живея в България, това щеше да бъде моето място.

В момента имам изграден живот в Бургас, но след години може и да се преместя там. Кой знае какво ще ми поднесе животът?

Много харесвам старинното усещане на Созопол. Обичам улиците, сградите и атмосферата му, защото там понякога се чувствам като принцеса от древността. :)

Но има и още нещо.

Понякога изпитвам носталгия по родния си град Велико Търново, а Созопол по някакъв особен начин ми напомня за него. Не заради морето, разбира се, а заради старинната атмосфера и усещането за история, което толкова обичам.

Вероятно затова се чувствам толкова добре там — намирам едновременно любимото си море и нещо познато, което ме връща към родното ми място.

Наистина животът по странен начин наглася нещата.

До залез... почти

И все пак последният ми плаж в Созопол продължи почти до залез слънце. Тръгнах си малко по-рано, защото вече ми беше студено, но бях толкова доволна от деня, че изобщо не ми се искаше да си тръгвам.

А най-забавното беше, че цялото удоволствие ми струваше точно 12 евро — за напитките.

Е, как да не се зарадва човек на такъв последен плаж! :)

Определено следващия летен сезон отново ще бъда в Созопол. Може да избера същия Bamboo Beach, а може да открия някой друг плаж, който още не познавам.

И дори да трябва да платя за паркинг и шезлонги, пак ще отида с удоволствие.

Защото щастието, което изпитвам в този град, е безценно.