Един ден през Ноември

Eдин ден през ноември отидох в турската закусвалня в Бургас, където живея към момента. Днешната дата ми е нещо като паметна, защото пих турско кафе, хапнах гюзлеме и  отпразнувах със себе си свободата си от прекратяването на отдавна застинали и натежали взаимоотношения.

Сега в душата ми има лекота и истински се насладих на кафето си без да бързам, докато гледах галериите на отсрещния тротоар. Като цяло, обичам турската кухня и въобще Турция. Винаги като ходя там, се пречиствам душевно и взимам важни решения. Скоро пак ще посетя тази страна, която ми е една от любимите. 

Може би ще се върна към рисуването с моливите и скицника, когато имам време покрай ученето с дъщеря ми. Очевидно е нужен натиск за четене, писане и т.н. с нея. Затова ще пиша друг път Днес не ми е момента за това, а аз уважавам сърдечните си и лични желания.

Темата на поста ми  днес е друга и тя е, че трудните, тежки и нараняващи разговори не е нужно да се отлагат дълго във времето, но пък да се провеждат с уважение, тих тон и до някаква степен любов и състрадание, когато човек е обмислил сериозно нещата и е добил добър самоконтрол. Приключих всичко с всички "мъртви тегла" в енергията си. 

Олекна ми, разперих си душевните крила отново и до голяма степен си възстанових личното самочувствие или по-скоро самоуважение. Някои го наричат поставяне на граници, а аз  - кристално чиста яснота, дори болезнена. Вече си имам конкретни цели без да се разсейвам и съобразявам с енергии, с които просто имаме някакви ангажименти, но не любов и взаимно уважение.

Грозно е "мъртви тегла" да се наричат живи хора, но понякога се случва. Тогава, когато е ясно, че отношенията не могат да продължат - с теми на разговор,  език на тялото и въобще да се обсъждат повече компромиси от направените до момента. Простила съм всичко и искам да забравя. Така и ще стане, защото съм го решила.

Просто едно нещо като не тръгва и не върви с лекота, е по-добре да "почива в мир и с любов от близките". Използвам този израз, защото днес имаше погребение на мой стар познат, който не бях виждала 15 години, но и на последното му изпращане не отидох. Искам да го запомня като добър и работлив човек, какъвто беше преди докато го познавах и се виждахме.

Някак е тъжно да се изпрати някой физически или емоционално до последния път, но пък животът продължава по един или друг начин. Такъв е смисъла - да се ценят моментите, докато човек е жив. 

Та, да се върна на турската закусвалня. Всеки месец по веднъж ходя там да пия турско кафе и да ям нещо от кухнята на Турция, обикновено е въглехидратно, но пък аз по принцип не ям. В смисъл от време на време го правя, но не ми носи чак такова удоволствие да се храня бавно и да оценявам кулинарно нещата. Иначе готвя за дъщеря си и дояждам, каквото остане като си нося храна на работа. 

Едва на днешния един ден през ноември, оцених лекото и свободно чувство в душата ми като се освободих от натежали енергии. Радвам се и съм благодарна, че приключих с този етап и завърших емоционалната си трансформация след този дълъг и болезнен цикъл на предадени, несподелени и болезнени чувства към хора, които, така или иначе не ме оцениха досега. 

А вече е късно. Душата и енергията ми си отиде от тях, но се чувствам спокойно и леко, все едно ми падна голям товар. Начертах си нов план за действие и не се разсейвам от очаквания. Да, има една притъпена болка с привкус на носталгия какво можеше да бъде и пълна яснота накъде отивам оттук нататък. 

Може би затова спомогна и портала на 11.11. освен всичко друго, което успешно лекувах цялата 2025 г. За мен връщане назад няма, има само поглед напред. Къде ще съм през 2026 по това време и как ще ценя повече тялото, душата и сърцето си. Имам си план и за спа посещения, и за пътешествия. Сякаш се преродих откъм пепелта, в чиято дупка стоях дълго време. 

Сега виждам защо животът е красив във всяко отношение и за пръв път изпитвам такова меко спокойствие. "Да, така трябваше да се случи и съм точно там, където трябва да бъда" в този един ден през Ноември.  Получих незабравимо усещане за лекота, мир и ясна житейска посока без чувство за вина или несигурност. Благодарна съм за това на всички и всичко около мен.

Имам себе си и затова си изграждам стабилност във всички форми. А който иска, ще ме намери в морето на живота с вяра, постоянство и обич, както и аз него.