Щастието и лудостта на наивника
Не всеки тежък ден може да бъде променен. Но почти всеки ден може да бъде направен малко по-красив.
Има дни, в които не ми е до нищо, но графикът ми върви по своя естествен ход и дори нямам време за някои от любимите си ритуали.
Такъв беше този понеделник.
Предстояха ми около шест лични и служебни ангажимента. Още в 8:30 сутринта към тях се добавиха още няколко непредвидени ситуации.
В крайна сметка денят си тръгваше по своя път, независимо дали ми харесваше или не. Тогава си обещах едно малко нещо – вечерта ще отида край морето и ще изпия чаша розе.
През уикенда бях много пътувала и имах нужда просто да поседя.
Наскоро си купих една бохо рокля от Несебър с ръчно изработено бижу към нея. Стои ми свободно, почти като туника, и сигурно не е най-елегантната дреха в гардероба ми. Но беше в онзи свеж летен цвят, който винаги ми носи настроение.
Понякога това е напълно достатъчно.
Поех по задачите една след друга. С всяка изминала среща енергията ми намаляваше, а умората растеше. Имаше и няколко тежки разговора, които ме натовариха повече, отколкото очаквах.
Понякога именно в такива дни виждаш по-ясно къде се намираш в живота си. Не всичко зависи от нас, но винаги можем да поемем отговорност за изборите си и да приемем последствията им, дори когато не са леки.
Поглеждах към свободната рокля, цветовете ѝ и новата си нежна златна гривна – подарък, който години наред отлагах да направя на самата себе си. Малките красиви неща не решават проблемите ни, но понякога ни помагат да ги понесем по-леко.
След работа дойде ред на зъболекаря.
Винаги си записвам такива часове вечер. Така успявам да съчетая ангажиментите си и да оставя повече време за това, което обичам – да пиша дигиталните си книги за магазина Lichna Prizma в Etsy.
Заспах на зъболекарския стол от умора.
Няколко часа по-късно вече седях срещу морето.
С новата си пломба.
С бохо роклята.
С любимото си ръчно изработено бижу.
И с чаша розе в ръка.
Денят не беше станал по-лек.
Аз просто му бях подарила малко красота.
Понякога грижата за себе си не изглежда като голяма промяна.
Изглежда като свободна рокля, кратка разходка край морето и чаша розе след дълъг ден.
Не защото това премахва умората.
А защото ни напомня, че дори в най-напрегнатите дни можем да намерим няколко минути, които принадлежат само на нас.
И понякога точно тези няколко минути са достатъчни, за да започнем следващия ден с малко повече лекота.
„Щастието невинаги променя деня. Понякога просто сяда тихо до нас с чаша розе и гледка към морето.“
Коментари
Публикуване на коментар