1.Модел на изследваното явление
Лидерството е постоянно коментирано явление. Много въпроси изникват при изясняването на това понятие. Дали е възможно всеки чрез обучение да се превърне в лидер е формално коментиран въпрос – отговора е категорично отрицателен.
Лидерът се създава още докато е зародиш в майчината утроба, за да се превърне индивидът в лидер са необходими много неща: уважение от страна на родителите, разбиране и добро възпитание на личността като такава от семейната среда.
Едно е ясно: Лидерът е самоуверен, а самоувереността се формира с добра оценка от заобикалящата социална среда.
Както всички останали качества лидерството се формира по два начина: добър – чрез добра семейна комуникация и създаване на приятно, уверено излъчване, още наричано харизматичност или чрез лош начин: фалшив аз и нарцисизъм.
Независимо от формирания лидер и неговият стил на действие, самото понятие “Лидерство” е равносилно на изкуство.
2.Основни идеи
Основните идеи на този проект е изследването на лидера, формиран чрез добра семейна среда и този, формиран чрез фалшив аз и нарцисизъм.
В тази проектна разработка от една страна ще се види взаимосвързаността между безрезервното приемане, подкрепяне и поощряване на детето като личност от родителите в бебешката и детската възраст, когато се формират основните черти на характера на индивида с цел себевъзприемането му и успешна реализация във зряла възраст.
От друга страна ще се проследят закономерностите: липса на положителна оценка в детска възраст от страна на майката и създаване на т.нар глаз да призннание, известен още като нарцисизъм; натиск върху индивида, който пробужда инстинкта му за самосъхранение, т.е. оцеляване в социална среда, която му е чужда и има строги правила, налжени от външна инстанция. Тази идея ще назова с въображаемото наименование “ефектът на пресата”.
3.Нерешени въпроси
Нерешените въпроси безспорно са свързани с разглеждането на фалшивия Аз, нарцисизма и партиципативността в лидерството.
Уиникът въвежда Фалшивия Аз като го противопоставя на Автентичния Аз. Фалшивият Аз е психична организация, която осигурява оцеляване в условията на тежка зависимост от недобронамерена инстанция. Основното допускане е, че контролиращият обект има интереси, които с в конфликт с тези на Автентичния Аз (нерешен/зле решен Едипов конфликт).
Това превръща живеенето в непрекъсната борба за оцеляване, т.е. в съревнование, което не може да се спечели, което не може да се напусне и което прави всеки избор въпрос на живот и смърт. Фалшивият Аз е инструмент, без който такъв житейски проект не може да се осъществи.
Въпросът, който животът с Фалшив Аз поставя е дали качеството на живот не се влошава толкова много, че самото живеене спира да си струва усилието. С други думи разбирането за лидерство се свежда до налагане със сила в ситуация на противоборство: който води е винаги сам, никой не го следва поради единомислие, а под натиск; "водещ" и "следващ" не могат да са в автентичен обмен и единомислие.
В споделянето след участието си в тази и други сесии членовете на изследователския екип назовават "гняв", "безразличие", "отчаяние". Това е спектърът от преживявания в груповата култура на Фалшивия Аз.
Нарцисизмът в психологията на Аз-а е психична организация разпознаваема на нивото на функциониране, известно като личност (устойчиво възпроизвеждания стил на участие/интеракции, който легитимира индивидуалността).
Според Кохут (Кохут 2000) индивидът не създава организацията на личността си сам, а я постига в детството израствайки във взаимодействия с първичния обект (майката) от два основни типа: като се “оглежда” в него (mirroring) и като го идеализира, т.е. като търси одобрение (възхищение) за постиженията в развитието си и като го полага в безпогрешност.
Когато, най-общо казано, индивидът не получи "полагаемото му се" одобрение чрез първия механизъм и/или обектът не партнира пълноценно като образец, човек се оказва с психична организация доминирана от глад за признание.
Този глад го кара да участва в нещата не заради постигането им, а заради възможността да встъпи в позиции и роли, които ще му позволят да изиска и да получи възхищение.
Сред превъплъщенията на глада за признание в регистрите на нарцистичното поведение е и страстта към лидерство.
По-специално, когато дадена задача въвежда в културата на коккретна група висока тревожност, изкушението пред участниците да напуснат реалността и преминат в защитен режим е по-голямо.
Тази ситуация е добър шанс за индивида с нарцистична организация: в настъпилото колебание за нагърбване с лидерство неговата потребност да е обект на възхищение го тласка да поеме предизвикателството и да се предложи. С други думи, нарцистичната психична организация "закономерно" се асоциира с възглед за лидерството като свойство (дарба, умение, призвание) на индивида, а не като функция на група
Партиципативността се разглежда като избор в условията на свобода на действие (discretion) и характеризира организационната култура на индивида.
Критичният момент, съгласно теорията на M. Klein, настъпва когато развитието на когнитивния капацитет достигне точката, в която детето си дава сметка за физическата неразчленимост на "доброто" и "лошото", неотделимо съчетани в първичния обект. Преживяването е за вина и срам при спомена за изпитваната ненавист и агресия към този, който е в същото време и източникът на всички блага направили живота възможен.
Страхът от възмездие за проявената "лошотия" осенява детето едновременно с осъзнаването, че "лошотията" е част и от собствената му природа.
Освен че бележи възникването на първото преживяване на смиреност (в противовес на нарцистичната всемогъщост и всезнание), този повратен момент дава началото на порива у човека да възстанови нараняванията, които е причинил поради незнание.
Съгласно Klein тази репарационна тенденция трансформира разрушителността в способност за творчество и обич. Социалната загриженост у индивида израства от преживените чувства на вина и срам (в противовес на конфронтация и отричане) при осъзнаването на невъзможността човек да бъде само добър и от възникналото желание за репарация на обкръжението.
Партиципативността е предпоставка за добро лидерство. Нейното отсъствие автоматически извиква злоупотреба с лидерската функция от узурпатор на властта.
4.Цел, хипотеза и задачи
Целта на този проект е да се проведе запитване до определени хора относно кой стил лидерство и кой психични организации на лидерите са най – балансирани и успешни от стратегическа и глобална гледна точка., а също и кои са най-предпочитани.
Хипотезите, които трябва да бъдат доказана или отхвърлена с настоящия проект са:
- Лидерът не може да бъде обучен като такъв. Това е съвкупност от умения, което не всеки притежава;
- Демократичен лидерски стил, характерен за лидер, заченат и изграден в семейна среда, изпълнена с разбиране, уважение и признание на детето като личност.
За целта се намира решението на следната задача:
- Влиянието на заобикалящата социална среда трябва да води до себеутвърждаване и себереализация на индивида - лидер като такъв;
5.Методи
Методите, които е добре да се използват в настоящото изследване са беседи с различни социални групи и статут в обществото. Темите са “Какви качества трябва да притежава лидерът?” и “Каква визия си представяте за Вашия лидер?”.
По втория въпрос се представя снимков материал на няколко различни човека: Красива жена с много гримирано лице и привидно истинска усмивка, Симпатичен мъж с безизразно лице и гледащ с празен (студен) поглед, Не много красива, но симпатична жена, снимана когато се смее гръмогласно вероятно; Красив мъж, облечен изключително модерно с така наречения “мачо” вид; не твърде хубава жена с видимо целеустремено и почти гневно изражение; Не особено хубав мъж с приветлива усмивка и добър (почти влажен) поглед.
По първия въпрос се предлагат следните отговори: харизматичност, интелигентност, инициативност, организираност, добри човешки взаимоотношения, обаяние, самоувереност, отговорност, комуникативност, висше образование, стабилност, амбиция, пробивност, високо ниво на адаптивност, манипулация, авторитет, акуратност, умение да стимулира хората; правилна преценка за ситуацията; обективност.
Участниците в беседата са разделени по различни показатели – образование и умение да прави нещо (имащ занаят), практическа приложимост на знанията и по пол:
Мъже и жени, работещи неквалифицирана работа (в това число строителни, монтажни дейности; фризьорство, коафьорство, козметични услуги) без висше образование, но практикуващи определен занаят (доволни от работата си, считайки че това е мечтата на професионалния им живот);
Мъже и жени с висше образование с изцяло теоретична подготовка без реално практическо приложение (с преувеличени претенции и очаквания, както и представи за живота като дипломирани специалисти, най-вече безработни заради очакванията си или крайно депресирани от работата си, защото само с нея са намерили възможност за препитание);
мъже и женис висше образование, които на практика имат различна от тази по специалността си професия,но считат, че това е попрището им (повечето работят във специализирани фирмени организации с малки или не чак толкова големи организации – търговски, с международно участие, компютърни миниатюри образно казано)
мъже с висше образование, работещи по специалността си (строто големи институции с големи групи от хора – мобилни, държавни, телекомуникационни и най-вече научни);
мъже и жени без висше образование, успели чрез амбицията, трудолюбието и пробивността си ( в някои случаи нахарството си) да се наложат като специалисти в учреждението, където са успели по един или друг начин да се утвърдят.
Таблица 1. “Какви качества трябва да притежава лидерът?”
Качества според 1-ва група 2-ра група 3-та група 4-та група
5-та група:
Харизматичност: 92 %, 94 %, 98 %, 95 %, 91 %
Интелигентност: 70 %, 99 %, 96 %, 97 %, 80 %
Инициативност: 97 %, 85 %, 93 %, 95 %, 94 %
Организираност: 92 %, 94 %, 98 %, 95 %, 91 %
Добри човешки взаимоотношения: 70 %, 99 %, 96 %, 97 %, 80 %
Обаяние: 97 %, 85 %, 93 %, 95 %, 94 %
Самоувереност: 92 %, 94 %, 98 %, 95 %, 91 %
Отговорност: 70 %, 99 %, 96 %, 97 %, 80 %
Комуникативност: 97 %, 85 %, 93 %, 95 %, 94 %
Висше образование: 62 %, 99 %, 85 %, 75 %, 71 %
Стабилност: 70 %, 99 %, 96 %, 97 %, 80 %
Амбиция: 97 %, 85 %, 93 %, 95 %, 94 %
Пробивност: 95%, 60 %, 75 %, 87 %, 99 %
Високо ниво на адаптивност: 92 %, 94 %, 98 %, 95 %, 91 %
Манипулация: 70 %, 99 %, 96 %, 97 %, 80 %
Авторитет: 77 %, 99 %, 93 %, 95 %, 94 %
Акуратност: 92 %, 94 %, 98 %, 95 %, 91 %
Умение да стимулира хората: 90 %, 99 %, 99 %, 98 %, 97 %
Правилна преценка на ситуацията: 97 %, 95 %, 93 %, 95 %, 96 %
Обективност: 90 %, 99 %, 99 %, 98 %, 97 %
Таблица 2: “Каква трябва да бъде визията на Вашия лидер?”
Визия 1-ва група 2-ра група 3-та група 4-та група
5-та група
Снимка 1: 99 %, 87 %, 94 %, 45 %, 52 %
Снимка 2: 35 %, 75 %, 60 %, 55 %, 92 %
Снимка 3: 44 %, 86 %, 72 %, 67 %, 80 %
Снимка 4: 99 %, 87 %, 94 %, 45 %, 52 %
Снимка 5: 73 %, 90 %, 98 %, 97 %, 67%
6.Анализ на предполагаемите резултати
От таблица 1 се вижда, че всички качества са важни за различните социални групи, но безспорно най-важни са: обективността, умението да се стимулират хората, интелигентност, добри човешки взаимоотношения; отговорност, манипулация, авторитет и интелигентност.
От таблица 2 се установява, че най-добре изглеждащият лидер е именно този от снимка 1 – тоест красива жена, което вероятно е заблуждаваща , защото визията винаги е първото, което виждаме в един човек. Малко хора виждат през външната обвивка и от тази гледна точка най-добрият лидер е този, който има добро излъчване – снимка № 5.
7.Изводи
Лидерството е свързано със способността за поемане на рискове, за вдъхновяване и убеждаване и най-вече с отговорността към тях. То е насочено пряко към хората. Лидерът се откроява като такъв в непосредствените отношения с колегите си в отдела, които обикновено съставляват относително хомогенна група.
Лидерът е обединител на вътрешно груповите интереси и на него се разчита да защитава тези интереси пред по-висшите инстанции. Той организира и насочва действията на индивиди и групи с цел решаването на определени задачи.
“Последната проверка за лидера е това, че оставя след себе си в хората убеждението и желанието да продължават по-нататък”
Уолтър Липман
8.Перспективи за по-нататъшно развитие
Проектното изследване е напълно въображаемо, заедно и с резултатите по показателите, включително и анализите им. Това е една лична моя реалност, която със сигурност няма нищо общо с проучванията на тази тема на по-високо ниво на научно изследване. Цялостната тема е плод на личния ми интерес към това какъв трябва да е лидерът предвид напрегнатите условия, в които живее и работи индивидът.
Една подходяща перспектива е комбинирането на отделните стилове лидерство и по – пълно изследване и разглеждане на индивидите, притежаващи уменията да са лидери.
Друга добра перспектива е мащабно изследване на различни типове групи – малка, средна и голяма, с цел утвърждаване на предпочитан тип лидерство в различните организации.
Също така трябва по – обстойно да се вниква в конкретните модели на поведение и действия, използвани от различните типове лидери и индивидуален подход към всеки поотделно. Това е нужно, защото голямата част от заобикалящата социална среда изхожда от принципа “човек се ражда добър”.
Проектът е продукт на мой личен интерес в областта на лидерството и взаимоотношенията в големи работни групи (екипи), така че е напълно необходимо да се разгледа в по-всеобхватен и широк план под друга по-голяма форма на научен труд।
Автор: Виктория Минева
Коментари
Публикуване на коментар