Време да се каже "Достатъчно"

Няколко дни си припомнях случки и хора, които в мое присъствие и не само заявяваха, че са вършели сами нещата при положение, че не е точно така...Но това си е тяхно мислене, не ги обвинявам.

В този ред на мисли реших, че наистина е крайно време да кажа „Достатъчно“, което е трудно предвид факта, че съм свикнала винаги да съм внимателна, уважителна и да давам колкото мога подкрепа. Смятам, че това мислене е погрешно, защото нито подкрепата е искана, нито вниманието и уважението оценени.

Дори на пръв поглед неприятно, абсолютното игнориране е полезно донякъде за съхранението на личността. 

Макар че е по-добре да се казват нещата такива, каквито са в очите на този, който трябва. Човек обаче поради неказването на „Достатъчно“ на себе си, често пъти му идва в повече и му става наистина некомфортно, безинтересно и безсмислено да говори изобщо за миналите ситуации.

 
Обаче остава усещането, така висящо на недоизказани думи. Но това не значи, че човек е лош, напротив, че отстоява принципите си – да уважава личността на другия без да го обвинява. Всеки има глава на раменете си да помисли и да види за какво става дума в едно взаимоотношение. Оттам нататък всичко е избор и времева рамка.

 
За всяко нещо, казано или не, си идва времето. За случки, които са минали или настоящи, идва момент на изясняване. Той не е чакан, напротив, просто се случва.

 
Та да се върна на „Достатъчно“ и времето, когато да се каже, защото е безсмислено да се преследва нещо, което не е желано или интересно. Нещо, което не е личното за един индивид.
В живота си човек може да има доверие само на себе си, отчасти на близките си, а истинските приятели.. Ех, те са малко и толкова редки за намиране, почти като естествените перли в мидите или може би диамантите. 

Затова е добре да се пазят, стига да има какво да се съхранява и връзката между две личности да е стабилна.

 
Когато сред всички премълчани или казани обвинения, освен целия стрес от нещо неизпълнено, защото ако човек не е професионалист и се захване с дейност, която не му идва от вътре, той страда много. Чувството за задължение пред себе си и пред другите е пагубно. Човек започва да си мисли, че трябва да го свърши по най-добрия начин, който за всеки е различен. 

Освен това в крайна сметка излиза виновен, защото към него е имало очаквания, изисквания и те са дотолкова насадени, че той забравя за своята душа и желания. Е, тогава е времето да се каже „Достатъчно“ на безинтересните неща, на мълчаливо и гласно обвиняващите хора, независимо, че са били или са близки.

 
Такъв опит наистина боли, но е по-добре да се продължи напред по личния път и интереси, отколкото да се тъпче по места, които са твърде далечни от само-съзнанието на индивида и да се изпълняват чужди прищевки. 

Дори един човек да изглежда сам, не е така, защото с времето и вярата се появяват точно неговите съмишленици, наричани по-скоро приятели. Тогава не е нужно да се търсят партньорства с различни личности, от които може да се научи много, но са на друга вълна на мислене или да се изпълняват необосновани и не-казани изисквания.

 
„Достатъчно“ значи да се върнеш към себе си, желанията на сърцето, личните цели и да се търсят пътища за постигането им с малки стъпки. Това е само приемане, без отсъждане и носи усмивка. Често пъти има негативни опити, но от тях се учи много по-бързо кога да се каже „Достатъчно“ и да се живее пълноценно, в мир и щастие със себе си. Без задължения.