Един ден с вкус на Созопол
Понякога след трудни месеци не ти трябва нещо грандиозно. Трябва ти един хубав ден, в който да оставиш всичко останало настрани и просто да му се насладиш.
Обичам Созопол.
В деня на Лъвската порта реших да отида там. Последните месеци ми донесоха много събития, емоции и промени и имах нужда от няколко часа, които да бъдат просто приятни.
Сутринта започна съвсем практично. Трябваше да платя застраховката на колата и да я измия. След като приключих със задачите, потеглих към Созопол с новия си бански и плажната рокля, които нямах търпение да облека.
Отидох на плажа и влязох с голямо удоволствие в морето. Не мога да плувам, но обичам водата. Потопих се цялата и правих „звезда“ – онова познато морско упражнение, при което просто се отпускаш по гръб и оставяш водата да те държи.
После се пекох на слънце.
За известно време не мислех какво предстои, какво трябва да реша или коя е следващата задача. Просто бях на плажа и се наслаждавах на морето.
След това облякох бялата си плажна рокля, сложих шапката и тръгнах да се разхождам из Стария Созопол.
Без конкретен план попаднах на една много красива и уютна сладкарница – бели масички, цветя, нежни детайли, морето съвсем близо и лека приятна музика.
Хареса ми още щом я видях и седнах.
Там започна най-вкусната част от деня ми.
Поръчах си
Данга – десерт по стара созополска рецепта, за която ми разказаха, че се пази от най-възрастните жители на града. Това веднага ме привлече, защото когато посещавам някое място, обичам да опитвам нещо, което носи част от неговата история.
Към него избрах торта Шарлота и безалкохолен коктейл със зелена смокиня.
Зелената смокиня е вкус, който много естествено свързвам със Созопол, а този път сякаш присъстваше във всичко около мен – в коктейла, в сладките вкусове и в самото усещане за Стария град.
Опитвах Данга, Шарлота и коктейла бавно. Всичко беше много вкусно и с всяка хапка сякаш се сливах още малко със Созопол.
Хубавата музика звучеше тихо, морето беше пред мен, слънцето падаше върху масата и нямах никакво желание да бързам.
Точно това ми трябваше.
Заговорихме се с управителката на сладкарницата и в един момент започнахме заедно да правим снимки на плажния ми сет – новия бански, бялата рокля и голямата шапка.
Не беше планирано, но се получи много приятно.
Когато погледнах снимките след това, видях не просто дрехите. Видях себе си в един хубав летен ден – спокойна, усмихната и на място, което обичам.
Седях там и си мислех колко съм благодарна, че имам кола и възможност да пътувам до красиви места, да отида на плаж, да си купя хубава дреха, да опитам нещо различно и да създавам такива спомени.
Това са обикновени неща.
Но за мен имат стойност.
Един ден, който ще помня
Сутринта бях тръгнала да плащам застраховка и да мия колата.
Няколко часа по-късно бях потопена в морето, после седях в Стария Созопол с бялата си рокля, торта Шарлота, Данга и коктейл със зелена смокиня пред мен.
И си дадох сметка колко различно може да завърши един ден от начина, по който е започнал.
Не се случи нищо грандиозно.
Но се прибрах щастлива.
И знам, че ще помня този ден – заради морето, слънцето, вкусната храна, красивото място и онова простичко усещане, че в този момент животът ми харесваше точно такъв, какъвто беше.
„Някои дни не променят живота ни. Просто ни оставят спомен, към който ни се иска да се връщаме.“
Коментари
Публикуване на коментар