Чашата от госпожица Пинк
- Тц, малко ме плашиш, брат, обикновено не говориш много, ама давай направо, сигурно има нещо, което ти тежи на душата. – отвърна Рико, взимайки подадената чаша. – Ама че горчи, това май не е добър знак или така съм чувал. Явно е от топлината и миналото време, но те слушам.
Джо се изкашля бавно и започна с нотка на напрежение да разказва, докато се возеше в автобуса на приятеля си, докато пътуваха към далечно населено място.
„Имаше една госпожа – учителка, която живееше в съседното село до моето. Тя преподаваше в СОУ и се казваше Пени Пинк. Дамата винаги изглеждаше безупречно, отнасяше се уважително към учениците, техните родители и роднини. За нея всички говореха, че е самото олицетворение на морал и би била прекрасна съпруга.
Но уви, госпожица Пинк си оставаше неомъжена години наред, сменяйки любовниците според сезоните. Понеже беше млада и дискретна, тя винаги имаше кандидати, искащи да чуят нежния й глас на по-високи октави, за предпочитане сред разкъсани дрехи и чаршафи
Eдин млад мъж беше много влюбен в нея, но й беше ученик. Често я гледаше, докато тя отиваше с бързи крачки към центъра на селото, за да хване автобус и да отиде до близкия град, където минаваше река Дунав. Пристанището там й беше любимо място.
Ученикът беше от заможно семейство и последен курс в училище. Той не беше отличник, но се стараеше да се покаже като такъв и по принцип угаждаше на хората. Това го бяха научили в къщи – да е адаптивен към онези, от които ще има полза. Често пъти родителите предупреждаваха ученика да не се влюбва или ако се случи, да контролира стриктно емоциите си, докато не види реалната полза от познанството с която и да е жена. Доскоро той правеше това, което му бяха казали.
За да бъде близо до г-ца Пинк и да види евентуалните ползи, курсистът пожела да взема допълнителни уроци с цел да получи стипендия и да постъпи в елитен университет в най-близкия град до селото. За него беше важно да има репутация, защото така беше възпитан, а и се надяваше да привлече вниманието на г-ца Пинк като мъж, за какъвто се мислеше.
В нея той обичаше всичко, което виждаше и си представяше във външния й вид – от дрехите, през семплите очила до прибрания тъмно-кестеняв кок на главата й. Тя за него беше най-красивата жена и често пъти заспиваше, докато мокреше чаршафите от представите за нейното тяло, извивките й и трансформираше гласът й като стон в съзнанието си. „Няма нищо лошо да си фантазирам за секс с нея“, мислеше си ученикът, докато мастурбираше.
С всеки урок г-жица Пинк и курсистът ставаха все по-близки емоционално, дори и физически без да прекрачат границите на приличието, колкото и да искаше момчето. Той не смееше дори да помисли за реален развой на събитията в тази посока, но сърцето и тялото му крещяха за нея всеки ден с един тон повече.
Г-жица Пинк се задържа без любовник откакто водеше допълнителните уроци. Тялото й искаше своето, но в душата й се беше наместило желанието за нещо сериозно, но пред нея стоеше просто едно момче – курсист. И все пак, тя го покани да пият чай на верандата пред къщата й, защото беше хубаво да стоят на открито по думите й.
Ученикът вече едвам сдържаше ръцете си да не докосне това съвършено за него тяло на жена, докато пишеше чинно, слушайки нежният, тих и в същото време леко дрезгав от желание глас на учителката си.
За два месеца момчето и г-жица Пинк се сближиха много. Неговият успех стана отличен. Родителите му настояваха да спре с уроците, защото вече нямаше нужда, но той отказваше, за да задържи нивото на постигнатото, според него. Истината обаче се криеше в желанието на сърцето му.
В един хубав следобед, докато ученикът и учителката пиеха чай на верандата на къщата й, отпред с прекрасна градина, обслужвана от мил градинар. Той не обръщаше внимание на желанието за любовна близост, изпълнило въздуха между жената, наела го да поддържа градината и нейният ученик.
Изведнъж заваля проливен дъжд и намокри събеседниците. Дрехите им полепнаха по телата, разкривайки всички скрити кътчета от тях, които всеки тайно искаше да види в другия. Те влезнаха в къщата на г-жица Пинк, докато градинарят се тюхкаше и се скри в беседката, намираща се вътре в градината пред къщата на учителката.
Намокрени от дъжда, ученикът и учителката се разсмяха като затанцуваха лудо от отделените хормони на щастие по дървения под в дома на жената. Тогава момчето се осмели да обгърне с вече мъжките си ръце кръста на госпожица Пинк и тя не се съпротиви.
Погледнаха се в очите за части от секундата и ученикът придърпа към себе си ниското и фино тяло на жената. Момчето премести ръцете си на лицето на любимата дама и впи устните си в нейните със страст, която нямаше как да се пропусне.
С бързи движения го разкопча, а курсистът я надигна леко, опирайки я от една страна грубо, от друга внимателно на стената без да губи повече време.
Надигайки полата и фустата й, адреналинът му скочи до високи скорости. Бързо и рязко проникна в нея, а г-жа Пинк успя да разкъса нежния си глас във възможно най-високата октава, стискайки глезените си около кръста на момчето.
Двамата участници, увлечени в момента си на страст, продължиха около два часа сексуалната игра, премествайки се от стената на леглото, на масата, земята и навсякъде, където се сетиха и искаха. Сърцата им се жадуваха взаимно точно толкова, колкото душите им.
Дъждът спря сред разхвърляни дрехи и голи тела, лежащи на пода едно до друго, прегръщайки се. Настана време за вечеря. Все още, рошава, госпожица Пинк облече набързо една домашна роба, с която да покрие тялото си, изми се и направи салата. Тя имаше три чаши, които беше изрисувала ръчно чрез стъклопис и наля лимонада за нея и ученикът си.
„Подарявам ти тази чаша, защото ми е скъпа точно, колкото теб, каза г-ца Пинк внимателно на момчето, което се опитваше да осъзнае къде се намира и какво точно се беше случило между него и обектът на сексуалните му фантазии през последните месеци. Курсистът опитваше да разбере, че най-тайните му желания бяха се превърнали в реалност и не беше сигурен какво и как да прави оттук нататък.
„Благодаря. Ще я пазя като очите си“, отвърна момчето като гледаше внимателно този безценен подарък.
От този ден нататък г-ца Пинк и ученикът й станаха много близки, но започнаха да се срещат предимно по тъмно вечерта, когато всички бяха в къщите си и спяха, защото през деня хората в селото ги наблюдаваха много внимателно, сякаш усетили нестандартната им връзка.
Семейството на курсиста прекрати уроците, а момчето усилено започна да учи с цел да влезе в университет в най-близкия до селото му град. Той имаше желанието след като завърши квалификацията си, да предложи на госпожица Пинк да се омъжи за него, защото беше влюбен в нея истински и дълбоко както мъж в жена. Обичаше всеки дъх, кичур коса и движение с дрехи или без на госпожица Пинк. Тази дама ухаеше на „неговата жена“ със сладкия аромат на лавандула от кожата и косата й. Миризмата на госпожица Пинк много пъти се задържаше по момчешките дрехи за дълго и тя се помнеше и усещаше във всеки миг, когато не бяха заедно двамата любовници.
Енергията, която излъчваха учителката и ученикът й, както и желанието им за интимност се усещаха на километри от всички хора. Затова те се принудиха да се срещат 2 пъти седмично в петък и събота, като мястото беше пристанището, което госпожица Пинк обичаше. Тогава, хванати под ръка, джентълменът и неговата дама отиваха на бар в съседния голям град да слушат и танцуват джаз. Това се случи, когато момчето навърши 18 години и му се позволяваше да пътува сам.
Цялото лято преди да започне университета, курсистът сподели с г-ца Пинк в нейната къща, която посещаваше 1 път седмично, обикновено във вторник вечер, защото тогава казваше, че е с приятели в големия град да търсят квартира.
Градинарят на учителката виждаше искрите и любовта между двамата, но нищо не казваше, защото беше красиво да гледа такава дълбока и искрена привързаност, някак си като в приказка, която не иска човек да свърши. „Дай Боже всекиму, мислеше си той. Госпожица Пинк и ученикът й станаха много близки, споделяха си всичко и връзката им изглеждаше несломима, докато не започна учебната година в университета.
Двамата влюбени започнаха да се виждат по - рядко, защото мъжът трябваше да ходи петък и събота по срещи с по-висшестоящи хора, за да си изгради репутация и физически не му оставаше време за г-ца Пинк и интимност между тях. Младежът й пишеше хартиени писма 1 път седмично. Изпращаше ги по шофьор, който развозваше стоки от града към селото. Тя му отговаряше и така всяка седмица общуваха.
През ваканциите мъжът стоеше в родното си село и на първата година успя да си купи къща с помощта на роднини и идеята да се задоми за г-ца Пинк. Той беше сигурен, че тя е единствената достойна за негова съпруга, защото я обичаше безумно.
Минаха един месец, в които курсистът не се беше прибирал в дома си, но и нямаше писма от любимата си жена. Тъкмо се притесни и получи писмо с покана за среща от г-ца Пинк, в която тя го канеше на бар в съседен град следващата седмица и му пишеше, че му е пратила подарък. Мъжът се зарадва и чакаше с нетърпение да види бъдещата си съпруга, защото искаше да й предложи, макар че не беше завършил университета. Той вече имаше позиции и сигурност за себе си.
Настана време за срещата и когато той видя за пръв път от месец любимата му жена, тя изглеждаше различно. Нежността и мекотата й бяха заместени от угрижен вид, макар и прекрасно поддържан. Тя беше започнала да пуши цигаре. След кратък разговор, тя започна да го целува в бара, където бяха все по-дълбоко и по-страстно.
Клиентите Не им обръщаха внимание, докато не се чуха викове, че има пожар в съседната сграда. Тогава г-ца Пинк се прилепи към тялото на любимия си и го обсипа с целувки. Той се възбуди и я награби в заведението без капка свян. Дамата не се съпротиви, дори напротив. Сред общата шумотевица покрай пожара в съседната сграда някак си госпожица Пинк успя да разкъса нежният си глас.
Тя стисна глезените си още по-силно около кръста на любимия си, придърпвайки го към себе си и да го почувства по-плътно в себе си, сякаш за последно. Жената почти щеше да изпищи, но всички, които в този миг пушеха наоколо изобщо не виждаха по далеч от пушека от съседната сграда, горяща в пожар.
Минаха няколко минути и любовниците се успокоиха като се оправиха набързо. Шумящите утихнаха, а отвън спря да мирише на пушек. Хората насядаха обратно по местата си и запушиха спокойно. Широки усмивки обвиха лицата на г-ца Пинк и мъжът, който бе учила. „За какво беше това, мила? попита момчето
„За последно, любов. Искам да се омъжа, а ти имаш още много години да учиш. За мен времето лети. Наскоро осъзнах, че искам дечица и постоянен мъж, каза внимателно г-ца Пинк.
„Не можеш ли да ме изчакаш докато завърша университета? Няма да си престаряла да родиш деца, аз те обожавам, отвърна в шок курсистът и сълзи без малко да тръгнат от очите му.
„И аз теб! Но искам да имам стабилно семейство оттук нататък. С теб няма как в момента, а аз не желая да чакам повече признание от рода ти като твоя жена.. Обичам те. Сега и завинаги. Но искам да живея пълноценно и на открито.“ С леката си походка и като олицетворение на морал, г-ца Пинк стана от масата, пушейки цигарето си и си тръгна.
Курсистът остана потресен и не осъзнаваше какво се е случило. След час затваряха заведението и той трябваше да се прибере в квартирата си.
Мина месец и нямаше писмо от г-ца Пинк. Той гледаше чашата от нея всеки ден и искаше да я счупи, но тялото му се противеше. Ученикът се прибра в своето село в къщата, която беше създал за него и любимата му, но тя беше я посетила веднъж. Той влезна тихо в стаята, светна лампата и почти щеше да заплаче, когато се почука на вратата. Мъжът отвори и пред него се появи усмихнат, познатият му градинар от къщата на госпожица Пинк.
„Госпожица Пинк ме изпрати да Ви помагам с градината. Името ми е Филипович. „Тя е безкрайно привързана към нейният бъдещ съпруг от седмица и той желае да се грижи сам за градината в тях“, сподели мимоходом новият градинар.
„Заповядайте, Филипович. Да Ви почерпя уиски?, попита отхвърленият мъж, осъзнал, че е изпуснал момента на истинската любов с разсейването си за добра репутация.
„Разбира се, щом смятате, че така е редно,“ усмихна се новият, личен градинар на курсистът.
Минаха няколко месеца и ученикът видя случайно на пристанището г-ца Пинк, вече г-жа Ричардс с бременно коремче и щастлива усмивка, която той беше виждал, но без ангелското й сияние на бъдеща майка.
Дрехите й бяха чисти, осанката изправена и от нея лъхаше живот и безмерно спокойствие. Тя наистина беше олицетворение на морала, защото имаше точния мъж до себе си – завършил университет, чудесен градинар и с 10 години по-голям от нея с контролирани чувства, стабилен мъж, който се беше погрижил за всичко в живота на съпругата си в точния момент.. Той лъхаше на стабилност, която ученикът сега усещаше.
Тези детайли курсистът беше научил от своите роднини, чиито поучения вече беше разбрал. Не всичко за него беше репутация и полза, но му липсваше самоконтрол.“
- Брат, много ги разбираш тези любовни работи, часът вече е почти 5.00. Сега и ние ще видим пристанището на река Дунав в Будапеща. Тук минава средното й течение, да знаеш. Навремето бях добър по география в училище, ама нямах учителка да я следя. Хех.. А кой беше този смел младеж, дръзнал да наруши отношенията между учител и ученик? – попита Рико, който вече знаеше отговора, но искаше да потвърди версията си.
- Аз бях. Нейният бивш любовник, който получи нов градинар. Но обожавах тази жена, стоновете й и въобще цялото й тяло. Все още е така… А минаха години, тя се омъжи, а аз не мога да спра да я обичам.
- Брат, няма да ти кажа клишето „има и други жени“, но ще ти кажа едно важно нещо, макар че не разбирам много от любовта, понеже не съм я срещал на живо. Истинската любима на мъжа може да е само една, другите са просто имитация. Идеята е дали ще се хванеш в миналото и ще бленуваш за него, или ще позволиш на времето да те излекува и да потърсиш истинската любов отново в очите на влюбена в теб жена, която и ти обичаш искрено. Мъжът без жена е нищо, жената без мъж – също. – замислено каза Рико. – Часът стана 5.00 сутринта. Виж, колко е красиво пристанището в Будапеща! Точно, както тюркоазени женски очи, светещи в мрака!
Мъжка въздишка разцепи студеното утро на две и сълза се стече в тогава, точно преди разсъмване, когато е най-тъмно..
- Брат, май знаеш за истинската любов повече от необходимото и дори от мен... – каза Джо, усетил емоционалният приток в душата на приятеля си. – Не давай съвети, които не се преживял все още. Благодаря, че ме изслуша.
Двамата мъже слязоха от камиона да видят и чуят на живо река Дунав, усещайки аромата на унгарския, традиционен гулаш и гряно вино в Будапеща, точно преди коледните празници и базари, когато в страната и особено на пристанището идваха много хора.
Джо извади чашата, обрисувана чрез стъклопис с абстрактни фигури и рози от госпожица Пинк собственоръчно и отпи глътка черно кафе от нея, докато Рико запали цигара и се умисли вероятно за неговата тайна дама в живота, за която не искаше да споделя.
***
П.П. - Темата е дадена от моя добър приятел Димитър Радославов, с който обмисляме общr и творчески проекти и се вдъхновяваме взаимно да пишем различни и интересни постове. Понякога човек се нуждае от друга гледна точка и побутване, за да започне отново да търси в себе си творческия си гений.
Коментари
Публикуване на коментар