С пръстен от червено фолио..

Дълго време си мислих, че искам годежен пръстен, когато се сетих, че мога да си създам собствен. Понеже се лутах в дебрите на измислици, вярвайки на хора, които са просто добри оратори с лъжите си, открих нови занимания. 

Гордея се със своя нов пръстен от червено фолио. Той ми напомня за Сатурн с неговите кръгове, определили края на земята, такава, каквато я познавах, отчасти. Сега вече унищожена от всякъде - духовно, емоционално и даже финансово, но не са мои тези световни въпроси, защото е важно да се погрижа за себе си някъде из кръчмите на Ирландия.

С типичната ми съзидателна, писателска лудост, станахме спътници за вечността в съюз, сключен с пръстен от червено фолио. Поне докато се изгуби сред нотките на сарказма ми или някъде по пътя с колата.

А какво за годежите? 

Тях ги има по книгите и във филмовата индустрия. В реалните движения на различните видове фолиа няма никой, който да иска годежното мероприятие освен в пиянско или друг вид опиянение. Такава е човешката същност - да взима, без да дава нещо различно от нужното. Онова, което иска да чуе другият. А някога исках истинска, споделена, любов, годеж и сватба. Явно съм била наивна към глупава, но времето в болка и размисъл е най-добрият учител. Основната движеща сила са парите - за спа и кръчмите някъде там. В кръга на осъзнаването, всъщност. 

И днес, с усмивка от червило,  чудесна кожна фон дьо тен - ска конструкция и пресовани косми на главата, ще си направя годежен пръстен от червено фолио да се порадвам и на тази житейска измислица. :)

***

Днес така малко по-разчупено писане от мен, но пък е на късмет вероятно, тъй като червеното е символ на страстта към живота, а ме чакат много подаръци в офиса на Еконт, някои изненадващи, други за плащане. Изпитвам голямо щастие, че бях на спа и вдигнах рязко женската енергия и желанието за живот там, защото времето е много кратко дори за размисъл. 

.