За Червеното с Любов

Доста пъти съм казвала, че обичам червеният цвят - за рокли, червило и аксесоари. Това е цвят на страст - към себе си, живота, хората и женствеността. Понякога този цвят се възприема като агресия, но тази емоция е най-силният катализатор да се подобри дадена ситуация или да се насочи цялата гневна енергия към нещо, което да доведе до по-добра версия на себе си. 

Моята история с червеното и чувството ми за свобода чрез него започна преди 3 години и 2 месеца, когато взех решението да поема по пътя на мечтите си като самостоятелен и зрял човек. Дълго време живях в ситуации и места с хора, които някак не ми приемаха червеното и начина на мислене и действие. Това много отрязваше крилата ми. А птица без крила може ли да лети? Не.

Да си финансово, емоционално и интелектуално свободна личност в днешно време изисква кураж и борбен дух. Да носиш червено, също.

Колкото и да се опитва човек да оправдае чуждото поведение и негативни ситуации, това значи, че не цени себе си  или още по-лошо не иска да поеме отговорност за собствения си живот. Това е страх от неизвестното и излизане от зоната на комфорт, обаче промяната винаги е неизбежна. А тя води до по-добри ситуации, което се разбира на по-късен етап. Съдя по своя личен опит. Ако хората се замислят, ще разберат, че във всяка една ситуация има нещо добро, научено и запомнящо се. А новите обстоятелства отварят различни житейски врати.

Та, за моята история накратко. Когато поех по новият си път като майка с дете, отначало ми беше много тегаво. Вървях пеш всеки ден, докато детето беше на училище и мислех, анализирах как точно да продължа напред емоционално, финансово и физически. Бях си свикнала в комфорта на отрязаните криле,  който имах в съвместният си живот, че не знаех какво да правя с новооткритата си свобода и начална фаза на създаване на рутина с детето.

Затова и често казвам "След като си тръгнах от него, ми пораснаха криле отново" и е очевидно, че оттук нататък няма да се върна в действителността на отрязаните криле, дори да ми струва дълго време необвързаност. Както казва Леонардо Да Винчи "След като веднъж полетите, ще вървите по земята с очи, обърнати към небето, защото там сте били и копнеете да се върнете". Всеки може да лети, стига да иска, а е по-добре да летиш през живота с някого, с четири крила, отколкото да си с две и да носиш някого зад себе си.

Знам, че има достойни мъже за мен, с които ще се намерим рано или късно. Аз ще съм тяхната жена, не някоя друга. Това го осъзнах наскоро и ми дава голяма доза спокойствие и вяра, които подхранвам с ежедневно слушане на музика, рутина и даване на любов на себе си -  спокойствие, ароматни свещи, процедури за красота, луксозни вещи, уют, цветя и т.н. Още се уча да се ценя, а когато го науча напълно, и другите ще ме ценят. Защото знам, че освен духовна любов, има и материална. А за да има баланс в двете неща, човек е важно да е емоционално стабилен и да знае къде отива или поне иска да отиде. Именно тогава ще намери спътник.

Хората могат да са достатъчно зрели, за да съумеят да летят без да режат чужди крила и заедно с друга личност с крила. Когато човек има партньор не е редно да се режат крилата на нито един от двамата участника във връзката. Дори напротив, като знае мъжът и жената, че могат и поединично да живеят, но непълно, ще търсят да се допълнят един друг, защото светът винаги е за двама, рано или късно. 

Та, като започнах да осъзнавам какво съм направила в живота си, започнах да нося само червено, за повишаване на женската енергия, потушаване на натрупания си гняв и насочих всичко негативно към подобряване на живота си много агресивно, но с добри намерения. Исках да реша по-скоро ситуацията с чувствата на вина и желание да попадна отново в капан, където само за да имам човек до себе си, да жертвам крилата си.

След новият живот, който започнах минах през много фази - първо бях твърде заета, за да ходя по срещи, защото исках да се излекувам емоционално и да стъпя на собствените си крака в живота. После, като го направих, започнах да привличам неподходящи партньори със страстта си и мъжката енергия, в която бях влязла. Всички ме виждаха само като сексуален обект и дотам. А това за една жена, която се цени, е обидно. Защото тя има душа, интереси, хобита и ако я търсят само за секс и тя позволява, просто женската енергия не се развива. За някои дами това е добре, но аз имам други разбирания.

Искам да съм с мъж, но не просто за да имам някого до себе си от време на време виртуално или въображаемо, а партньор, с който да градим, летим, да се развиваме като двойка, поединично и всякак във физическата действителност. 

Иначе и още деца искам, защото за мен жената е първо жена в женска енергия да твори и създава реалност, а после съпруга и майка, но със собствени крили. В противен случай, какъв пример ще дам на дъщеря си? Да живее примиренчески и неоценена като жена и личност ли?

Искам детето ми  да има криле да лети, твори и живее пълноценно, а не да е като много жени, които са избрали да са зависими и с цената на личните си крила да живеят друг живот, не техния.

Някои хора казват "ако един мъж не ви иска за секс и за нищо друго няма да ви иска", аз пък ще кажа, че ако един мъж ме иска само за секс и нищо друго /личност, съпруга, спътница, майка на децата си/, има много други дами за това под път и над път. Аз имам вибратор и ще се обвържа с човек, който иска да е с мен заради всичко, което мога да дам и семейство, не само секса.

Разбира се, първо е важно да се науча да получавам, което все още правя, защото за мен е сложен процес понеже много години съм била все в ролята на даващия безусловна любов с цената на всичко. Именно тази стойност уби моята лична. Много пъти Вселената ми го праща този урок и съвсем малко ми остава да го науча.

Именно да имам самочувствие ме научи червеният цвят, за мен дълго време това беше като енергийна защита и начин на мислене и чувстване.  Дълго време носих само червен лак, червило и дрехи за собствена сигурност, докато един ден вече бях достатъчно силно да сменя нюанса без това да ми повлияе на перата на крилата.

 Но пък като се прекали с този цвят, за жените, влизат в силно мъжка енергия на агресивност, която излъчват сексуално и всякак. Затова и винаги е важно да има баланс в облеклото, цветовете и аксесоарите.

Много хора решават, че една жена като носи само червено е "фатална", "агресивна" и "несериозна", което обаче не е мой проблем. Всеки да мисли, каквото може и докъдето му стига акъла. 

За мен обаче, червеният цвят изигра много сериозна роля в моя живот и самоуважение. Затова съм благодарна, че имах възможност да го нося дълго време и все още, като се почувствам неуверена, което е човешка реакция, слагам червено. Това е подтекста на едно мое мото в живота "За мен червеното е Лично." 

Избрала съм го, за да ми помогне да преживея тежка ситуация и да премина по-леко през нея, да се почувствам отново свободна да бъда себе си в женственост и свобода на волята.

За това и винаги ще пиша за червеното с любов.

****

Леко лирично отклонение да направя като спомен за един мой фентъзи разказ отдавна за свят, който  създадох с още 4 човека, но остана недовършен - Мюриън, пълен с ангели, демони и различни създания, за които пазя написаните чернови и вероятно някога ще завърша историята самостоятелно.

Димб Рант О'Ер спеше облегната на кобилата си Ванта. Сънуваше, че е край непознато езеро по залез слънце. Докато гледаше в съня си облаците, които се зачервяваха привечер, малко преди да ги целуне слънцето за последно. Мислите й се рееха и сребрист силует седна до нея. Тя усети мъжко присъствие, но някак духовно, не физическо и се обърна наляво, за да види прозрачно момче.

"Ти кой си и защо си в моя сън?", запита Димб "Странно е, че си в мислите ми."

"Там съм, защото с теб имаме сходни илюзии, но ми беше скучно и исках да ти разкажа нещо набързо", отговори прозрачното момче.

"Хм, странна птица си, но пък така или иначе сънувам, сподели, докато гледаме заедно залеза" отвърна момичето.

"Някога и аз обичах да гледам залезите като теб. Много отдавна, в началото на времето" разказа силуета, "Тогава бяхме аз, братята и баща ни. Майка я нямаше"

"Явно е тръгнала по-рано от света?" полюбопитства Димб.

"Не, тя никога не си е отивала, но се премести от Празнотата на небето  изобилието на земята. Татко много плака за нея, но нямаше как да са заедно физически на едно място", сподели сребристия силует.

"Защо така? Не би ли трябвало божествата да са достатъчно силни, за да са заедно и влюбени" , учуди се момичето.

"Божествата имат много отговорности и изглеждат свободни, но не са. Няма как да са заедно и да крепят цял свят." отвърна момчето.

"Не си ли липсват? Обикновено влюбените искат да са постоянно заедно." замисли се Димб.

"Липсват си неописуемо. Но тяхната любов е на друго ниво. Имат си ценно време заедно, за да поддържат огъня помежду си и баланса във Вселената", каза силуета на момчето.

"Кога?" попита момичето.

"Сега. По залез. Когато слънцето целува водата. Всеки ден. Майка и татко се избират един друг и не забравят целувката си и страстта в нея." каза силуета.

"Това е прекрасно. Вероятно е така наречената истинска и вечна любов. Татко ми разказа за нея приживе." отговори Димб "И все пак, ти кой си и защо си в съня ми"

"Аз съм Агофелту, преди малко щях да те убия. Но ми беше скучно  и затова влязох в съня ти. Някак си ме учуди, че оцеля." отвърна демонът.

"Защото дори като обикновен човек, аз също имам крила в червено, с които да оцелявам" отговори Димб и щракна с пръсти, за да се събуди. "Не ме е страх от теб, демон. Ще оцелея всеки път."

Момичето отвори очи, прегърна Ванта и се разплака заради това, че не всеки може да е заедно с този, когото обича.

"Не е лесно да си бог, добре е, че мога да обичам свободно.", помисли си Димб "Ще напиша история, посветена на тази червено-залезна любов в Мюриън".