Когато сме истински: Ако легна тук, ще забравиш ли целия свят?

 

Хубаво е, че тази седмица имах време да постоя в къщи, заредя батериите на енергията си и да творя заради болничните си. Колкото повече времето минава, толкова повече усещам, че мястото ми определено е в къщи да пиша. Е, само да имаше и кой да ме издържа докато получа доходи от творческата си дейност. В кръга не шегата, разбира се! :)

Днес ще напиша кратка история от поредицата "Когато сме истински", те са под 1000 думи и любим мой творчески жанр.

Между другото, вчера бях на козметична процедура за лазер и моята приятелка - козметичка, която си купи книгата ми "Многоточия" , която е време да кача на Kindle, сподели, че определено имам дарбата да пиша разкази.

Това и правя, някак се чувствам спокойно като творя сред ежедневния хаос и тичане по задачи през деня. Ценя си времето, когато съм спокойно у дома и пия кафе без да правя абсолютно нищо.  Изключително женско звучи...  като мен. :) Да,  искам творя от къщи нещо смислено, за което да получавам доходи.

*****

Ако легна тук, ще забравиш ли целия свят!

Вивиан препрочиташе съобщението на Пит на телефона си. "Искам да правим любов".  Беше някак обнадеждаващо и създаващо вяра в нещо добро. А дали беше реално? Тя нищо не направи и стори, за да потвърди това мъжко желание, а просто сподели, че ще се радва да се видят с Пит на живо, очи в очи.

През цялото време анализираше ситуацията, която всъщност беше много ясна. Той искаше просто секс, нищо повече и после кой, откъдето е. И все пак, това малко парченце надежда в женското сърце успя да надделее над логиката. 

Мъжът искаше чисто сексуална връзка, но жената искаше да вярва, че е нещо повече. А може би това беше най-доброто за тях двамата в този живот..  Всичко между тях отдавна беше изчезнало и някак си звучеше като отчаян ход или нещо като среднощен порно проблясък. 

Пит покани на заведение Вивиан. Седнаха, пиха вино, поговориха за животите си и никой не повдигаше темата за правенето на любовта между тях. Някак беше неловко и за двамата, но след втората чаша вино, куражът на двамата се вдигна и си припомниха някои минали разговори и спомени, сякаш да пробудят нещо дълбоко заспало в тях, но някак не се случваше.

Когато темите свършиха, Пит се доближи до Вивиан и я хвана за ръцете. Целуна я и отидоха на Мотел. Ясно беше какво предстои, но все пак жената имаше някои въпроси, които просто да потвърдят преценката й.

"Ако легна тук, ще забравиш ли целият свят? Всички отвън, за да бъдем заедно", запита Вивиан, знаейки отговора.

"Не, няма да забравя целият свят., Аз съм обвързан и искам хората да ме познава като професионалист в областта ми.. Искам просто да правим много секс за всичките години, които пропуснахме, защото те отхвърлих и нараних.", отвърна честно и страстно Пит, гледайки я право в очите. "Няма да оставя връзката си заради теб".

За секунди Вивиан взе решение.

"Добре, това тогава ще бъде най-хубавият и дълъг секс, който и двамата сме имали, а всеки после по пътя си, без да се търсим никога повече.", изкриви се  в усмивка лицето на Вивиан.

Наистина, двамата правиха дълъг, страстен секс, изпълнен с любов, Най-хубавият, който имаха в живота си до момента и заспаха прегърнати. Тя се събуди първа, извади от чантата си малък 22-калибров пистолет със заглушител и го опря в слепоочието на Пит. 

По жената нямаше кръв и никой нищо не чу. Тя плати много пари на рецепциониста, уж като бакшиш и замина със самолет в Африка. Повече никой не я чу и видя в този живот.

"Ако легна тук, ще забравиш ли целия свят?", мислеше си Вивиан.

"Да, ще съм с теб до края на света", отвърна програмирания за съпруг робот с Изкуствен интелект.