Синдикатите са търговци на мечти

Принципно политиката не ми е любима тематика, но напоследък съм в променливите води на живота като си изяснявам и изхвърлям много неща от него - загубени каузи, празни, фалшиви отношения и т.н.

Понеже съм на такава тематика ще споделя за още една моя изгубена кауза - синдикалната организация, за чието създаване в една държавна институция, смея да твърдя, имах голям принос в ръчкането на хората да правят нещо, защото съм много добра в това. 

А пък и е важен крайния резултат, поне за мен, а за някои хора е интересно самото пътуване към успеха. Но аз си държа на конкретиката и ясните постижения, независимо колко са малки. Като ги има, съм мотивирана да вървя напред.

Времето ми е ценно, за да действам без графици и тефтери, защото обичам да съм наясно с нещата и хората.

Та, преди 2 години участвах активно в създаването на синдикалната организация в моята държавна институция. Казах на колегите си на местно ниво, че са страхливи, те се обидиха и се създаде синдиката. След това повторих процедурата и в национален мащаб, защото страхът от уволнение е навсякъде. 

И, какво от това, ако някой го уволнят? Просто ще се наложи да научи урока си в живота и да го хване в ръцете си. Това е, защото уволнението е вече крайна фаза на борба за загубена кауза и в изчаквателен режим нещо да се случи.

Идеята на синдикалните организации се води, че подкрепят служителите и човешките им права. "КНСБ" и "Подкрепа" обаче доказаха, че действително се подкрепят главните лидери на тези звена на местно и държавно ниво, защото с членския внос на всички обикновени синдикални членове си купуват дрехи и аксесоари от "Max Mara". :) Просто давам пример.

Като цяло, синдикатите говорят за революция и лидерите им имат чар и дар слово. Убеждават хората, които не че са глупави, ами търсят в нещо да се хванат да вярват като кауза, че ще им защитят правата и вдигнат стандарта на живот. Това за 2 години в моята институция не се случи, но пък се продадоха много идеи и мечти на хората, които искат по-добър живот без реално желание да правят нещо извън държавната работа.

За някои е  напълно добре - държавна администрация до пенсия, няма нужда от борба за нещо повече при приличен доход. За други е средно добре, защото в някои дирекции за страната на моята администрация работа почти няма и те могат без проблем да въртят частен бизнес докато са в офиса. За трета група не е добре, но именно те търсят начин да се измъкнат от капана на фалшивите обещания.

Всъщност, всичко синдикално са празни обещания, но хората им вярват, защото обичат да им се продават мечти, за чието изпълнение да не действат. Затова и аз съм си подала заявление за отказ от синдиката и се чувствам добре от този факт. Да, няма да имам защита от уволнение, но пък ако се случи, най-накрая ще постъпя така, както е трябвало да сторя отдавна.

Голямата подигравка със синдикалните членове беше, че на 25.08.2025 трябваше да се започне символичен протест.  Тогава имаше хиляди хора - земеделци , на които се приемаха документите и щеше да има голяма гласност в национален мащаб за ниските заплати и многото работа в институцията ми. Беше спрян протеста за неопределено време и натовареността видимо завишена, защото синдиката не брани интересите на хората, които плащат членския внос.

Нито едно дадено обещание за медицински прегледи, достойни заплати и равномерно разпределение на работата не се спази за 2 години. Когато предложих да се вземат радикални мерки и исканията на институцията ми да се представят в Европейската комисия, лидера на синдикалната организация не се съгласи, защото били нужни елегантни действия. Действително  е така, но такива действия ги разбират умни хора, в България масата разбира само от крайности.

Та затова смятам, че лидерите на синдикатите са търговци на мечти за членовете в институцията, които плащат месечна такса да са в синдикалната организация. Някак си каузата е загубена и няма смисъл да се продължава.

А що се отнася до мен, аз съм щастлива, че напуснах тази история, за да си пиша моята поетична сага. Така че най-добре - всеки да мисли за своя си свят и кауза и онези, които са около него и достойни да са в обкръжението му.

Липсата на действия е същото като говоренето на лъжи. Затова, с мечтите не се търгува и във всяко отношение и житейска сфера се следят делата на всички участници. 

Това е така нареченото "взаимно даване и получаване" на ресурс, който не се свежда само до финансов. 

По-важно е колко човек плаща с душата, времето, вниманието и сърцето си. Парите са просто допълнение към това. И именно тях са научили синдикалните лидери да вземат като дават фалшиви обещания и привързаност към хората.