Идеализацията на Хората води то Креативност

 

Напоследък често виждам реклами от Liven. Отначало не ги разбирах, но днес ми попадна именно онази реклама за идеализирането на партньора, премислянето на всичко и безсънните нощи. Минала съм вече през всичко и го над - раснах. 

Затова и сега си ценя личното спокойствие повече от всякога и определено смятам да правя възможно най-малко компромиси със себе си, желанията си и това, което търся в хората и отношенията помежду ни.

Написах достатъчно стихове и блог постове, за да съумея да кажа "Достатъчно" и да прекратя рязко с всички хора и неща, които не допринасят за усмивката и положителната енергия в живота ми.

За по-модерно ще кажа "Game Over" на всички, с които играхме игрички на гоненица в животите ни.

Какво е идеализацията?

Когато човек се влюби в потенциал за нещо повече от това, което всъщност е. Идеализацията е нещо измамно, но много хора, понеже им е скучно и нямат личен живот или житейски цели, се вкопчват в създаването на определен образ от дадена личност, с които да си запълват свободното време. 

Между другото, това е подобно на дневното мечтание, но то поне е полезно за засилване на позитивизма, стига да не се размива границата с реалността. Аз също си създавам идеализирани ситуации и отношения, но с ясното съзнание, че действителността, предвид фактите и делата, е показателна.

За себе си ще споделя, че всеки един мъж появил се в живота ми, съм го идеализирала, за да разбера накрая, че сама съм си създала приказна история. Но поне всички докосвания, целувки, прегръдки и думи с отминалото мъжко съсловие по пътя ми досега, лекуваха тези хора и ги учеха, че са повече от това, за което се мислеха. 

Лечението с мен направи мъжете, минали през съдбата ми по-добри версии на тях самите и им дадоха друга гледна точка. Наистина бих искала някой и мен да излекува и да ми разшири личната призма чрез показване на светлина и път. Такъв смел мъж обаче още го чакам да срещна. :) 

Само че за мен резултата от лечението беше постоянен процес на емоционално умиране и възкръсване като превръщах болката в сила. Но пък ми се получи перфектно. Благодарна съм ца уроците и написаните от мен стойностни материали, сътворих уникални неща и се облякох в лекота. Някак ценя всеки ден и малък жест на внимание повече от преди.

Чудесно е, че благодарение на негативните отношения и ситуации в живота ми развих нови умения и видях пътя си по-ясно без да си създавам приказки с мъже и хора въобще.  

Стъпих си на двата крака, така да се каже и оттук нататък в моя живот влизат хора, които допринасят за моето развитие и положителна енергия, което ще стартира януари 2026 във връзка с две лични мои цели извън писателската дейност, с която, честно казано, за момента приключвам, защото не ми носи стабилността, от която се нуждая като жена с дете. 

Всеки ден правя малка крачка напред и не са ми нужни стопове с неясни цели в живота. Ако ще спирам пътя си заради някого, поне да има основателна и дълбока, сериозна причина за това.

В този ред на мисли, ще споделя, че въпреки нежеланието ми да се занимавам с ИИ, се пречупих, защото там е бъдещето и парите. Сега карам курс за AI Mastery, чрез които да се науча да работя заедно с 11 бота ИИ като се изучават основните им команди.

 Що се отнася до създаването на картинки и писане, много е интересно за мен да се запозная с MidJourney - ИИ бот за графичен дизайн, който все се ослушвах и отказвах да уча, а ми харесва. Умението да работя с гореспоменатия ИИ ще ми помогне да създавам и по-красиви картинки за блога си, както и рекламни материали за бизнес.

Идеализирането на човек често е свързано с не-добра връзка с майката в детството, ниското самочувствие и липса на увереност, че може да се справи, в индивида. Но най-вече ежедневна скука и неяснота какво да се прави в живота. Така съм била много години. 

Хванати в рутината, хората забравят да живеят извън руслото и да ценят малките моменти и присъствието на хора в тях. Затова и започват да идеализират личности, които им напомнят за тяхната неувереност да започнат да следват целите си.

Как Идеализацията на Хората води до Креативност?

Понеже обичам да споделям опита си, а не да цитирам теории, ще кажа, че човек като е отхвърлен, наранен, обезкрилен в живота си и със сринато самочувствие вследствие на идеализирането на друга личност, търси начин да продължи напред въпреки всичко след колкото време е нужно. Това е неизбежно, защото инстинктът за самосъхранение често надделява жертвоготовността. По този начин се гради характер.

Когато човек е на дъното на собствения си ад, има избор или да изгори, или да мине през огъня. Някои избират да изгорят и се превръщат в мърморещи жертви, които оцеляват през живота, други продължават напред и прегръщат болката, като я превръщат в сила, както направих аз.

 След всяка раздяла, разочарование, разбита мечта и провали, ставах, писах книги, учих нови умения и работих много по бизнесите, с които съм се занимавала. Дори успях да отслабна. 

През 2026 ще продължа по този начин и с положителни нагласи, защото искам да се развивам и движа напред, защото в момента, когато човек влезе в рутината и се задържи твърде много в зоната си на комфорт, душата му умира, а след или преди нея и тялото. Така става с хората, тип жаба, които подскачат наляво надясно без посока и ядат мухите на заблудите.

Човек, който вече няма какво да губи вследствие на идеализация, става креативен как да излекува болката и да я превърне в нещо хубаво и полезно за неговия по-добър живот. Например може да започне да ходи на фитнес, да твори неща във всякаква форма или да завърши курсове за професионални умения. Да избива провалена връзка с друга е същият фал, а да потъва от една финансова бездна на бизнес в друга е излишен стрес. Човек е опитал, не се е получило и край.

 Оттам нататък дълбаенето е излишно и го пиша като човек, който все се е хващал за думите и ровил надълбоко в своята и чуждата душевност на хората. Намерих само много мрак и неща, които не ми харесаха, но исках да знам, за да си създам обективна преценка за хората и ситуациите. 

Това не е нужно и спестява много болка, която може да се замени с радост. Поне аз много болезнено съм изживявала всичко. Добре, че това остана назад в миналото ми, заедно с идеализацията на хората.

Различните дейности го отклоняват от мрачните мисли и постоянното чудене какво, как и защо се е случило. Тогава просто няма смисъл, защото вече е твърде късно и времето назад не се връща. И да се мисли, и да не се, мигът е изпуснат, възможността също. Поне винаги идват нови варианти за начин на живот.

Едно от най-сладките неща е да са приети събитията и хората такива, каквито са без да се правят опити за промяна. Това опростява отношенията - или виждаш човека в цялост с доброто и лошото, или стоиш с превръзки на очите от страхове за нараняване и излагане докато може да се издържи живот по този начин. 

Рано или късно, превръзката пада. По-добре е да има емоционална подготовка вследствие на вече изградения личен, вътрешен мир. 

Затова и идеализацията на хората е чудесен житейски учител, който отваря нови, творчески възможности за преодоляване на болката - рисуване, правене на музика и поглед към себе си с любов и прошка.