Градината на чудесата или личния Рай

Вдъхновено от тематичната среща „Ябълката на изкушението“.

Неделя е. Време за приказност. Стоя и си мисля, отпивайки кафето си за чудото на днешния ден.  

От  вчерашния останаха отзвуците от мислите за живота, погледнати през призмата на ябълката, нейната символика и мястото й в легедите.

Имаше множество отражения на миналия опит, счупени, за да се преоткрият наново. Накратко казано, да се започне на чисто, макар и чрез минаване през изкушения, раздори и болезнено кървене на душата.  Но това остана за вчера. Днес е ново начало.

Някои хора търсят друг човек  да създаде Рая в техния живот. А нужно ли е?  И има ли такъв човек, който иска да е всичко за друг и да живее чужд живот? Със сигурност, но това е илюзия или нещо като бягство от действителността.  

Раят се създава от личност, а тя винаги може да започне да гради наново живота си, независимо какво е претърпяла, стига да погледне през призмата на позитивизма.

Никой не идва в градина, в която нищо не се поддържа и не расте. Това е факт – всеки бяга от пустотата и празнотата, Семената се садят и отглеждат от самия човек ежедневно. В зависимост от положените усилия ябълките в личните градини може да са кисели, сладки, гнили, зелени, червени, наранени или здрави.  

Тези плодове привличат точните хора за тях, склонни да ги приемат такива, каквито са и да ги опитат с истинския им вкус.  Въпрос на личен избор и положени грижи.

В градината на чудесата се случват вълшебства всеки ден, стига да се видят. Вършат се добрини.Печели се мъдрост, но само ако се чуе сред шума от изкуствено създадени отговорности и педантичност. 

В личните градини се появява първо едно чудо, после второ, трето и така докато станат трудни за изброяване, а плодовете се превърнат в привлекателни, красиви, магнетични, вкусни и истински такива.