Нямаме Ангажименти Един Към Друг

"Имаше мъж в живота ми и аз го обичах дълбоко. Все още е така, но сега е различно. Той зае мястото си наред с другите несподелени и истински любови в сърцето ми, но пък изживени в целостта си. Така било писано. Да се срещнем и разминем въпреки дълбоката любов помежду ни, енергийната връзка и сродство на душите. Физическата реалност е друго нещо, тя не винаги е това, което сърцето иска. Обаче остава споменът за нещо, което е било хубаво, но е свършило. Искаше ми се да е вечно във физическия и духовния свят. Бях млада и наивна тогава." разказваше старата гледачка на кристална топка  докато Валери любопитно гледаше сменящите се цветове на кълбото.

"Защо се случи така?" пита момичето "Щом сте се обичали, както твърдиш, си чудя защо не сте заедно."

"Само една фраза дете, която уби всички илюзии, очаквания и по-голямата част от чувствата. При тези думи никакви действия вече нямат значение, особено ако са казани на човек, който е влюбен и направил всичко за другия." отвърна жената с кристалната топка.

"Е,  коя е тази силна фраза? Любопитна съм." попита момичето.

"Нямаме ангажименти един към друг" отговори циганката с празнота в очите си. 

"Това значи безразличие, нали? Въпреки всичко казано, сторено и показано като чувства." осъзна Валери

"Именно, дете. Хайде сега да видим какво е приготвила стъкленото кълбо за теб. "смени темата жената.

*****

Въпросната фраза и аз съм я чувала по телефона от човек, който обичах по същия начин като героинята в историята. Тези думи убиха почти всичко в мен, но и именно те ме накараха да прогледна и да изградя себе си от разбито момиче в силна жена. Но бях много обидена и наранена. 

Когато давах всичко за един мъж и инвестирах в тези отношения, да чуя тази фраза ми разби света. Вече нямаше обща реалност, но пък сега моята е хубава. За неговата не съм сигурна.

Доста дълго бях в депресия и лекувах болката   - емоционална, психологическа и физическа с хапчета за безсъние и нерви, пластири, констелаации, личностно развитие  и медитация. 

Месеци наред вървях без да знам къде отивам заради разбитото си сърце, но работих много усърдно, за да напусна мрака на душата си. Това ме държеше будна и фокусирана, защото нямаше време да плача или по-скоро не исках да го правя, защото нищо нямаше да се промени. Сълзите изсъхнаха, болката започна да затъпява, но обидата и удара по женското ми самочувствие понеже се чувствах нежелана, необичана и т.н. отне доста време и грижа от моя страна за мен си. Успях да си върна баланса и сега Няма да допусна мъж да се държи по такъв начин с мен и да се стига изобщо до думите "Нямаме ангажименти един към друг". 

Преживях тази фраза, което ми отне много време, но започнаха да ми с случват прекрасни неща - пътувания, връщане към блога си и изграждането ми като ролеви модел за доста хора. С тази опитност след тежките и разбиващи думи, научих да ценя настоящето и себе си. Излекувах се и сега думите ми лекуват други хора.

Никой не заслужава да чува "Нямаме ангажименти един към друг" особено влюбени хора, които дават всичко за любимия си. Жалко е, смешно и несериозно. Когато няма да има ангажименти, по-добре изобщо да не се захващат никакви разговори за каквото и да е. 

Неуважително е и то не защото го приемам лично, а защото човешките същества е редно да се обичат и приемат такива, каквито са, да се ценят и да не си губят взаимно времето ако няма да има сериозни отношения.

От друга страна, разбирам гледната точка на човека, който ми каза тези думи. Поне е бил искрен и директен, което е хубаво. Аз също съм директна и в отказите, и в комуникацията, но някак си да се каже "Нямам ангажименти един към друг" след дълго време общуване е страхливост. Затова и винаги казвам, че смелите хора могат да обичат, другите само четат статии.

Да, дълго време си носих обидата по избор, но пък сега вече не ми тежи толкова, защото вече нямам очаквания към никого за нищо, но и не давам нищо на никого, който не покаже взаимност към мен. Пак съм си същата емоционална и романтична жена, но вече умерено и обективно. "Каквото даваш, това получаваш", а другото е подигравка с човешките чувства и дори безусловната любов не се оценява от онзи, който не иска да я приеме. Но пък всеки има свободна воля да избира с кого и дали да общува изобщо. Сега вече знам, че всичко е такова, каквото е и няма нужда да дълбая. Яснотата е в действията или липсата им. А иначе проблемът ми винаги е бил със самотата и илюзията да търся неща, чувства и хора там, където ги няма.

Ако няма да има любов, а трохи от нея и ще е налична от време навреме, то по-добре да се реже в зародиш всичко независимо дали става дума за интимност или приятелство. И да, тук съм категорична и не ми трябват отношения за забавление. Знам си през какво минах последните години вследствие на така започнати връзки.

Хората е важно да ценят себе си, времето си и да не се пилеят в ситуации, разговори и с други събеседници, с които всъщност нямат намерение да градят нещо общо.

Днес обаче вече съм щастлива и намерих сили да напиша за тази обида. Дадох си и си давам всичката любов първо на себе си, после на детето ми и другите, които са доказали, че държат на мен като личност и събеседник.

В крайна сметка, който ме обича, ще ме намери по един или друг начин, а който иска компанията ми, ще действа. Аз правя същото и така ще остане винаги. Но докато срещна взаимност, ще си върша моите си работи, без твърде много чувства, защото са прекалено ценни да ги дам на неориентирани какво и кого искат хора.