На Път за Пустинно Сафари

На някои хора не им е писано да се обвържат и създадат семейство в живота си, но пък имат друго важно призвание. Ето защо, днешният ми пост е вдъхновен от Гертруд Бел. За нея е написан много хубав пост относно личния й живот в една популярна българска страница и се казва "Гъртруд Бел" - Дъщерята на пустинята. В моя пост ще се концентрирам по-скоро над тема, която ми е болна в последно време - за необвързването.

 Иначе с него се свиква, но пък емоционалният път е сериозен, а моделът на поведение води до създаването на популярните "силни жени," които в повечето случаи са сами, но имат важна житейска мисия - да водят други хора по пътя към просветлението, да им предават опита си и да разкриват през какви чувства минават, както и действията, които предприемат за да продължат напред в живота си.

Не подкрепям самите жени, защото сама жена става мъж, но поради липсващи мъже, които да поемат отговорност за семейство и важни неща в живота и света, мисля, че няма голям избор за изпълнител със съответните действия. 

За себе си ще кажа,  че и аз влизам в категорията "силна жена" и не се гордея с факта, че "И сам войнът е войн," но пък може би това е за добро в този момент на живота ми. Понякога боли, често плача в мълчание и тишина, без нито звън на телефон, но пък насреща като няма никой да слуша, се свиква и човек намира дарби в себе си, които не е предполагал, че има.

Една колежка ми каза преди време като бяхме на любимата ми солна стая, че "Не всеки става за семейство" и вероятно е права. Но, въпреки цялата тежест от самотата сред другите и  в къщи, разбрах, че с моя пример и думи променям много животи и вдъхновявам другите, което си е сериозно успокоение. Вероятно това е и моята мисия, което ме връща към миналото. Тогава си мечтаех да бъда "пътешестваща писателка." 

Уви, бях стопирала тази мечта по много причини, сред които миналото ми провалено съвместно съжителство и неуспешни връзки след това. И детето ми  има повече нужда от мен към момента., а в живота всичко е до приоритети. Затова и аз ценя много хората, които имат отношенията ни като приоритет. За другите "Каквото повикало, това се обадило." 

Всъщност е въпрос на време да се върна към мечтата си, защото нямам причини вече да не я осъществя. Понякога семейният живот е ограничаващ и визирам всички, които са женени или омъжени и имат деца. А може би всичко е въпрос на организация и правилна семейна система, както се говори в личностното развитие. Не се наемам да го обсъждам в дълбочина, защото определено личният ми пример е доста различен от гореописаното.

Тук и ще вметна, че вероятно наистина, когато човек е необвързан, може да последва мечтата си на 100 %, а може би е възможно и ако с партньора са на 1 вълна, но това на мен не ми се е случвало и няма смисъл да го коментирам. Всичко, което пиша е на база личния ми опит и факти. Другото ще е лъжлива история.

Дълго време се чудих защо харесвам ролеви модели като Гъртруд Бел или Дейна Скъли в живота ми. Сега вече знам. Възможно е да не ми е писано да съжителствам с мъж и затова вече съм изживяла всичките истински любови, точно както гореспоменатата писателка. Иначе семейство си имам - дъщеря ми, племенника, родителите и сестра ми. 

Харесвам в Гъртруд Бел, че е спечелила уважението на мъжете в арабския свят и е отворила очите на много хора, че на земята има множество култури, традиции и места за откриване. Затова и аз си поставих за цел в близкото или не чак толкова бъдеще, да отида на пустинно сафари. Може би ще усетя част от Гъртруд Бел там. А и винаги е добре човек да се движи и понеже нямам други ангажименти, съм решила да пътувам при всяка възможност с детето ми. Важно е да измисля и план за финансите си, защото те са важна част от цялото нещо.

Наблюдавайки моите ролеви модели жени, виждам, че всъщност е важно да живееш заради себе си и всичко останало да се напасва към битието. Това осъзнаване ми даде нужната мотивация да продължа с писането на книгите си и да се насоча и към други мои цели, защото само това ми остава да правя като нямам връзка - да пътувам с детето и да ходя по спа процедури.

Но да се върна към Гертруд Бел. Тя е написала книгата "Пустинната кралица", по която има филм, който е много добре направен и аз попаднах на него през 2023 година. Много се впечатлих, защото аз рядко гледам телевизия и филми въобще извън киното. Имам доста ангажименти и е сложно да отделя час или два за екранни забавления. Правя го само петък и събота, когато с дъщеря ми имаме време и можем да се наспим сутринта. Нашият ритуал е да гледаме филм в къщи на телевизора и да ядем пуканки.  

За други идеи за семейни ритуали, които съм обсъждала с мои приятелки за техните семейства ще напиша по-нататък.

Всъщност идеята на поста ми е да споделя, че човек като няма връзка, значи не му е времето или може би му е писано да прави по-големи неща в момента за другите хора. Вярно е, че е тъжно, но пък тъгата винаги може да се превърне в сила, както аз съм правила и продължавам, когато пиша поезия и разкази. Най-силните ми стихове и разкази на български и английски са написани в депресивно състояние и с много болка, през която съм минала самостоятелно

Вече съм преживяла почти всички възможни неща в личен и професионален план, но винаги има какво да науча. Затова си слагам Зумба маратонките и поемам на пътешествия с ключовата ми фраза "Като нямам мъж, имам пътища."

Иначе ще си остана с мечтата за пустинно сафари. А то със сигурност би ми донесло нови умения, знания и емоции. Също и задоволство, че съм осъществила свое желание.





Коментари

Популярни Статии