Гладният стомах, Празният портфейл и Разбитото сърце

Гладният стомах, празният портфейл и разбитото сърце са най-добрите житейски учители. Има един популярен и вечен актьор Робин Уилямс, чийто филми всички са гледали, но не съм сигурна колко хора са запознати с неговите цитати. Сигурно са много, но все пак искам да споделя гледната си точка и  скромен опит за тази мисъл.

Понеже вече съм минала по този път и многократно съм се срещала с тези уроци, докато ги науча, искам да споделя опита си, за да дам капка мъдрост на онези и лек, които ги искат.

Понеже не гледам много телевизия, защото не обичам, но чета статии и книги при физическо време за това, доста разтърсващо ми повлия този цитат още първият път, като ми попадна в полезрението.

Гладният стомах 

Веднъж, преди може би 4 години се случи така, че останах без нито лев за храна за мен и детето. Както обичайно, на никого не споделих, все пак съм на възраст, че да се моля за нещо на някого при положение, че мога да работя. Много бързо измислих решение как да спечеля пари. Тук само ще вметна, че гладният стомах учи тези, които ги мързи да работят на труд и на смирение. Не, да чакат на някой да ги носи на гърба си. Като няма откъде да се поиска храна, работиш. Всички знаят, че "няма по-голям от хляба."

В онзи момент определено се научих да си ценя храната и осъзнах колко идеалистично мисля за живота. Сега, дори една яхния да ми е на 4 дни си я ям, докато свърши. За мен е неуважително да се хвърля храна при положение, че има хора, които се нуждаят от нея и им е животоспасяваща. Също така се научих да храня и птиците отвън, които гладуват през зимата.

Ако обаче има два гладни стомаха - на мен и детето ми, ситуацията е още по-отрезвяваща и определено доста срива всички модели и вярвания, разбивайки ги на пух и прах. Дори вярата ми в хора или висши сили се обърна наопаки за момент. Сега вече разбирам защо се е случила тази ситуация и че е било необходимо да науча важен урок.  

От тогава досега винаги се запасявам с храни, но не твърде много, които са с дълъг срок на годност. Ценя си всяка гозба и благодаря, че я има, за да я споделя с детето и други близки хора, които ми идват на гости понякога.  Благодарение на гладния стомах като учител се научих и да работя по-дисциплинирано. Харча  пари за ресторанти, когато  разполагам с тях, за да е реално представянето ми.

Празният портфейл

Откакто живея на квартира с детето си като самотен родител, портфейлът ми се изпразва бързо. Детето, освен внимание, иска пари и то много. Така че, никой да не спори, че жените са материалистки. Те искат финансова стабилност за децата си, за да са сигурни, че ще са на топло и ще имат джобни за училище да не им се смеят другите деца. Сметките си вървят, така или иначе, наемът, също.

Какво е усещането, когато не може човек да си позволи да купи торта на детето си, защото няма пари?

Ако е за възпитание да не свиква с покупки нон-стоп, съм съгласна, но ако е поради липса на капитал - несериозно е човек в зряла възраст да няма достатъчно пари да купи една паста на детето си или да се прави на луд през мрънкане, че животът е гаден. Или може би, че няма да се създават деца в този свят. Ами изборът човек да е необвързан и бездетен си е свободна воля и носи последствия.

Така, за всички години, откакто съм жена с дете, Декември месец оставам на червено и на нула финанси. Затова и станах много внимателна с инвестициите си в какъвто и да е бизнес. Ако ще рискувам икономическата си стабилност и тази на детето ми заради занимание, което не ми носи доходи, даже на 0 не излизам от него, не си губя времето дълго. До 6 месеца виждам резултатите.  

Откакто правя така, ако не печеля толкова, колкото съм инвестирала, приключвам всичко. Да слушам за търпение, личностно развитие  и божията воля не мисля, че има смисъл като сметките ти висят неплатени.

Затова и за всяко мое начинание започвам така: идея, решение, действие, времева рамка, анализ. Колкото мога, толкова.  Дала съм най-доброто от себе си и при мен това работи. Затова точно 6 месеца опитвам с активни действия. Ако няма задоволителни резултати и не съм излязла на 0, дейността се прекъсва без обмисляне. 

После правя анализ какво, къде и защо съм объркала и дали всъщност това е  било моето нещо. Щом няма резултати, значи не е.  В любовта даже по- бързо виждам ситуацията и продължавам напред. Времето ми е ценно, за да се чудя кой какво иска от мен и дали в някой момент някой ще си купи продукт или няма.

Опростила съм си максимално нещата в професионалното и емоционалното развитие. За мен така е правилно. Някой ще каже "Бързаш и бъркаш" и вероятно е така, но времето ми лети и не е сигурно докога точно ще придобивам нови опитности, учейки житейски уроци. Търпението за мен не винаги помага, макар  че е нужно, но в умерени граници.

Разбитото Сърце

Тук съм най-силна, но ще пиша и най-кратко. Имам множество постове на блога си тук и статии на английския ми блог за това.

Първият миг, когато ми беше разбито сърцето, много страдах и се чувствах обидена, наранена, тъжна, депресирана, изоставена и неценена като жена. Днес, след множество откази от страна на мъже, вече ми е все едно, пускам ги и това ми е някак си рутина. Още никой не се е върнал, но останах Аз със себе си. 

Научих се да се ценя, да прощавам на себе си и другите, и да не съдя никой за никого. Щом не е до мен в трудни, весели и всякакви моменти, да си върви по пътя. Ще дойде следващ човек, той може и да е истинския. Но мина много дълъг период, докато излекувам и отворя сърцето си.

Вече е недопустимо за мен някой да идва да се стопли в душата, леглото или прегръдката ми и после да отлита като вятъра. Краткосрочни афери не са ми нужни, имам си достатъчно ангажименти, че да се занимавам с неориентирани какво искат хора. Да, ще дам насока и съвет, ако ми се поиска като сложа ясна граница. 

 Който ще се появява в живота ми, ще ме цени точно толкова, колкото аз се уважавам. Неуважително отношение в моята енергия вече няма. Свободна съм от негативни модели на мислене и фантазии за несъществуващи във физическата реалност връзки.

Вече си задавам следните въпроси, когато обмислям едни отношения в ежедневни ситуации:

На човек по телефона звъня три пъти в различни дни и време в рамките на 1 месец. На всеки се случва да е ангажиран, но  ако въпросът "Върна ли ми телефонното обаждане?“ до може би 1 седмица е с отговор "Не", пускам човека и правя енергийно разделяне.

Като блогър, писател и поет, обичам да пиша текстови съобщения. Не всеки си вижда Viber, Whatsapp и другите социални медии понякога.  Но в свят, където всички са свързани през интернет, ако човек не ми върне отговор на съобщение, който е до 1 минута за 1 месец, значи приключвам отношения. Стоя по места и при хора, където съм търсен и желан събеседник. Та въпроса е "Щом не може да отдели 1 минута за мен, защо изобщо да се залъгваме, че имаме отношения?"

Благодарна съм за това, че сърцето ми бе разбито, душата и крилата ми счупени. Сега вече се самоуважавам, пазя си крилата и си събрах парчетата и чувствата. Но не одобрявам и теорията "Двама цели човека са перфектната двойка". 

Не, двама неперфектни човека, които искат да са заедно и се развиват един друг чрез допълване, са истинската двойка до гроб. Правят нужното, за да се държат един друг и да запазят своята лоялонст и доверие непоклатими.

Другото са измишльотини на еманципирани дами, психолози, които са забравили целта на професията си и мързеливи мъже, които си гледат личния комфорт. Причините не са вече толкова важни, резултатът и действията са водещите. Знам, че съм крайна в твърденията си, но по-добре истината да се казва директно и в очите.

Наистина този цитат на Робин Уилямс е най-важният за всеки живот. Затова и лично аз, въпреки че имам магистратура "Психология" за моменто не смятам да я ползвам, някак съм разочарована как се отнасят с обикновените хора някои колеги. Същото е и МЛМ бизнеса и популярното личностно развитие. 

Бях във всички тези филми и съм щастлива, че излязох и вече съм с блога си. Тук намирам тишина, мир, спокойствие, изразяване и своята истина, която споделям. А който иска, ще я чуе със сърцето или душата си.