Острови И Танц

Хм, днес ми се пише за приятелството между различни хора от несвързани места като например Балканския полуостров и остров Великобритания. Наскоро гледах "Зорба Гъркът" - любимият ми филм и там ми харесва изграждането на приятелството между две личностни с изключително противоположен и допълващ се манталитет. Става дума за Алексис и Базил - двамата главни герои.

Срещата им е на много странно време и при необичайни обстоятелства. Но именно това прави филмът уникален, а персонажите неповторими. Историята е тежка, сложна и показва ясно различията между културите в двата острова. Това е валидно и до днес. Темпераментът е много различен на Балканския и Великобританския остров. Но хората, като усетят връзка помежду си, независимо от обстоятелствата, я изграждат и пазят.

Но всъщност, в това е красотата на приятелството. Особено това, истинското, което се е случило при необичайни обстоятелства и хората са останали заедно един до друг, някои са преминали заедно един до друг, пазейки гърба си. Двама различни човека да намерят опора един в друг и да се доверят, което така или иначе е сложна задача. Доверието се изгражда бавно, но много бързо рухва, а ако приятелите успеят да го запазят, въпреки мрака и тъмната страна в тях, това  приятелство е до гроб.

Приятелството е по-силно от любовните връзки, защото те, рано или късно, се разпадат, но обвързани или не, приятелите, ако държат на отношенията си, минават през всичко заедно, но тук става дума за приятелства между жени или мъже. Иначе един познат ме пита: "Каква е разликата между приятелството и любовта?" и моят отговор беше: "Приятелите не са привлечени един от друг физически, те се уважават във всеки един момент, както и да изглеждат. Общото между приятелството и любовта е доверието."

Считам, че мъж и жена няма как да с в приятелски отношения, защото рано или късно, някой се влюбва и загубва другия. А може и да греша, обаче опита ми това е показал до момента.  Пиша го като допълнение, вследствие на видеото за необвързаността, което пуснах съвсем спонтанно на YouTube канала си и наистина се учудих приятно, че се е гледало от доста хора. Поне за мен е важно, защото все пак не съм известен инфлуенсър, а блогър. Поне към момента. :)

Да се върна по темата обаче, защото за любов не ми се пише, особено в навечерието на 14.02, защото ми се вижда фалшиво. Да си влюбен не опира до дата, а до усещане между двама човека, които се обичат взаимно и се избират всеки ден. Това е енергия, която или е споделена, или не е. Ако не е, по-добре всеки да си ходи по пътя самостоятелно и да не се губи взаимно време в опити нещо да се промени, защото няма как да се случи.

Зорба и Базил са с различни житейски истории и са минали през техните си ситуации, но определено Алексис има повече житейски опит, който споделя с младия англичанин. Във филма ясно се вижда какво отношение има стадото към онези, които изпъкват с нещо повече и привличат внимание, но за времето си. В момента ситуацията на 21 век е различна, но все още има на Балканския полуостров ограничаващи вярвания и гонене на общото мнение. Това обаче в последните години се променя много скорострелно. 

Но всъщност, приятелството между два различни индивида е сложен процес, който се доказва ежедневно и се правят компромиси. Изгубила съм много приятели, както и всички читатели тук, но имам 2 или 3 останали. Те бяха до мен в най-тежките ми мигове, ако не физически, поне ме търсиха ежедневно, за да премина по-леко през това, което се случваше. Благодарна съм, че имам такива хора в живота си, но масата си тръгнаха като страхливци, когато стана напечено. Било е за добро, аз обичам смели хора, които знаят какво искат.. 

Хубаво е е човек да осъзнае истината за друга личност или ситуация навреме и да се оттегли, щом няма двустранна комуникация.

Това, което ме впечатли в "Зорба гъркът" е как двама напълно непознати се допълват и изграждат дълбока връзка, споделяйки опита си. Всъщност, една от причините да се запиша на гръцки танци е да науча финалния танц на Алексис и Базил.

В него се крие истината за живота, която Зорба гъркът сподели във филма, че в най-тежките му моменти, когато не е знаел какво да прави, е танцувал. И това е така, защото в крайна сметка е редно да се изтанцува този живот, защото друг няма. Много ми харесва идеята, че когато всъщност нищо не е останало за губене, се танцува, докато премине момента на тъга, разочарование и болка от провала. Това определено накланя фокуса в друга посока и помага за по-бързото и осъзнато преминаване на тежкия момент.

Между другото, балетът "Зорба гъркът" също съм го гледала и ми е много мил спомен, защото бях с най-добрата ми приятелка във Велико Търново на "Сцената на Вековете" на Царевец, докато пихме шампанско. 

Та и аз така, ще танцувам, докато ми мине, каквото има да минава и ми се изясни новия житейски план, дори съм вдъхновена да продължа напред независимо от обстоятелсвата, пък и да науча сиртаки, все пак. :)

Вече съм на 20 % от пътя и някак виждам с други очи нещата. Станалото, станало и всичко ми е ясно. Така да бъде и ще бъде, защото миналото не се променя, за него само се плаче или просто не се говори. Затова и моето житейско мото е "За умрял човек не се говори или само добро се говори" и това е независимо дали чувствата са умрели /или били убити/ или физически го няма на тази земя. 

Всеки минувач в моя живот го помня с добро и така ще бъде. Който е искал да остане, е останал по един или друг начин. Толкова за житейските драми, защото действията говорят по-ясно от думите.

 Помня само добрите спомени с хората, отишли си от живота ми и се фокусирам изцяло върху тях, защото все пак човекът е бил част от живота ми и от пътя за определен период, който ме е превърнал в жената, която съм днес. За другите, негативни, мемоари няма какво да коментирам - изплаквам ги, пускам ги и прощавам. Така е трябвало да се случи.

Именно затова, сега ми е спокойно на душата и съм на принципа "Просто искам да танцувам" независимо Зумба или Сиртаки. Това ме прави щастлива, а аз искам да бъда щастлива, обичана, обичаща и живееща пълноценно живота си жена.