Рисуването като начин на изразяване

Днес си мислех да пиша другите статии за бизнеса, обаче уви, настройката ми е друга понеже имаме настинка с детето и сме в къщи да рисуваме и гледаме хубави семейни филми.

Между другото, аз много харесвам домашните кино вечери. За мен са нещо специално - с пуканки, рисуване с моливи, оцветяване и горещ шоколад. Това е част и от популярната арт терапия, която от всички психологически методи ми допада най-много.

Аз обаче предпочитам домашното рисуване с моливи без определена тема, макар че аз винаги рисувам жени с рокли. Сигурно, защото навремето исках да стана дизайнер на дрехи, но уви, имаше момент, в който беше нужно да избера рисуването или писането като свое призвание. Избрах писателската дейност, но все пак понякога рисувам и ми действа добре.

Всъщност рисуването като начин на изразяване е много подобно на писането, но  е с цветни средства. Винаги съм се възхищавала на популярните художници как съумяват да нарисуват това, което е в главата им. При мен това се получава само с писането. Затова и не обичам да говоря много устно, в смисъл, получава ми се добре, но с писането мога да кажа повече неща.

Всъщност миналата седмица преживях тежък емоционален удар и затова и се върнах към писането. Успях да се събера на листа и като изрисувах донякъде това, което си представях, ми  олекна. Определено за оцветяването с моливи ще кажа, че е по-истинско и емоционално. Има едни анти стрес книжки за деца и възрастни. Те много сплотяват семейството и решават проблемите с комуникацията.

Дете и родител винаги е важно да имат някой общ ритуал заедно, за да споделят повече. Чрез рисуването се вижда през какво минава детето или родителя във зависимост от цветовете, които се използват. Студените багри говорят за скрита тъга и негативни чувства, а топлите за положителни. Но пак повтарям, рисуването като начин на изразяване е много полезна връзка между хората.

Например, като ходих на рисуване с чаша вино преди много време, млада двойка беше там да има общо занимание и доста приятели, дошли заедно, бяха там, за да споделят момента. Понякога, покрай всички социални мрежи, гледане на телевизия или телефон, хората забравят, че има човешко общуване, което е много по-силно от всичко останало. 

А моята цел като блогър, все пак е да напомня на хората, че е по-добре да общуват помежду си, отколкото с чат ботове. От тях ще научат много информация, логическа и систематизирана, но няма как да заменят исреното щастие и радост, които се излъчват от човек, който споделя нещо, за което обича да говори или прави с удоволствие. Енергията е заразна.

Всъщност, реалната валута в света и между хората е именно енергията. Но тя е просто енергия, която се насочва в дадена посока на мисли или действия. Оттам идва и разделението на положителна и отрицателна енергия. Каквото се излъчва, това се и привлича. Писала съм много по темата. Наскоро го усетих и по себе си що се отнася до негативните чувства и мисли. 

Като енергията е насочена към мрак и бездействие, се получават безпосочност, пречки и болести. Именно затова сега сме с детето в къщи да се лекуваме, защото последните седмици имахме много кавги за училището. А във Вселената винаги е важно да има баланс между добро и лошо, болест и лечение. 

Тук само искам да спомена, че за напрежението между близките хора, е добре да се поиска прошка чрез една техника, която Стояна Нацева дава или поне аз съм я видяла чрез нея - Методът Хо'понопомо. Аз често го прилагам, защото понякога много лесно се ядосвам и наранявам хора, които обичам. Освен че им се извинявам, защото все пак сме близки хора, лекувам и енергията между нас чрез гореспоменатия метод.

Ще интерои дпретирам с муми някои от основните техники за оцветяване в рисуването като начин на изразяване

*Оцветяване с моливи - отначало винаги се започва с нанасяне на леки щрихи, които се правят вертикално, хоризонтално или диагонално. Защрихованото поле е покрито с равномерни щрихи. За силата на цвета зависи колко точно се натиска с молива. Според мен, оцветяването с моливи е много по-емоционално от това с фулмастери, защото може да се правят различни нюанси. Аз лично предпочитам само рисуване с моливи, за да мога да акцентирам на специфичен елемент.

Различните тонове на цветовете се постигат с различен натиск. Някак е по-емоционално за мен да рисувам с моливи.

* Цветни моливи и фулмастери - Фулмастерите ще дадат по-дълбок цвят, а моливите са с по-мек ефект. В комбинация тези две средства създават гладък краен резултат, който не винаги налага допълнителна обработка на рисунката. В защрихованото с молив място може да се запълни пространство с фулмастер, както и обратно. За преливащи цветове например може да се оцвети с лилав фулмастер и да се мине отгоре с бял и светлосин молив. Според мен, фулмастерите и цветните моливи са за по-балансирани хора, които умеят да владеят добре емоциите си.

* Фулмастер, тънкописец и гел химикал - Фулмастерите запълват големите пространства, докато тънкописците добавят тънки детайли. Блестящите гел химикалки добавят блестящ ефект върху рисунката и става много красиво. В комбинация тези три средства създават дълбочина на рисунката, дори и светлосянка. Фулмастер, тънкописец и гел химикал смятам, че са добри за по-детайлно ориентирани хора и някак по-логично практични.

Всъщност, тези техники могат да се учат, практикуват и усъвършенстват във времето и с желание. Като цяло, обаче, рисуването като начин на изразяване е много важно за хора, склонни към депресия и негативни мисли, а в днешно време масово всички живеят под стрес. Иначе като дейност, това занимание е много сплотяващо семейството. Защото, във всяка семейна среда е редно освен рецепти, предавани от поколение на следващото, да има и създадени ритуали в къщи. При мен и моето дете е гледане на детски филми с пуканки, при други хора е петък вечер всички на масата с пица и кола. 

Иначе, ако всеки член на семейството си прави само неговите неща, няма общи интереси и не се търсят такива с другите хора в къщи, безспорно ще се стигне до ситуация "всеки за себе си, ами защо тогава да живеем заедно, като не градим нищо общо и не споделяме или учим нови неща, разкривайки страните на личността си пред другия. 

И така, приятели, аз сега отивам да пием чай с детето и да рисуваме. Мислете първо за себе си, после за семейството си и гледайте да надграждате винаги връзките си с комуникация и търсене на нови, общи теми, интереси и ритуали. Това може би е ключът за щастливо съвместно съжителство или поне според мен. 

Защото, за мен е важно да си имам истинско семейство с общ градеж и подкрепа в добро и зло. Сега вече го ценя това, но някак си хора със семейна ориентация е сложно да се намерят в днешно време.