Капанът на думите "Нали това искаше"

Подхванах вече втора седмица са с грип, но дали защото е ретроградна Венера, много хора, с които смятах, че няма да се чуем повече, се обаждат някак си като предизвикани от съдбата да си разчистим миналите енергии и отношения.

Преди всяко пълно лунно затъмнение е време за пречистване на тялото, енергията, хората и въобще всичко в живота. През март са две затъмнения, което, дори без да съм астролог, астроном, нумеролог и т.н., ми дава ясни знаци, че месецът ще е много трансформиращ. А всяка метаморфоза минава през болката  на загубата на нещо, някого или дори себе си за момент

Понеже съм в къщи и доста неща осъзнавам и имам време да осмисля. Разбрах, че с думите ми като "Нищо не искам от никого" или подобни такива, които използвам с цел да премахна всякакви очаквания и илюзии от живота си, се оказа, че страната, на която ги казвам, ги е възприела различно. Именно сега, докато се лекувам физически, а до голяма степен емоционално и ментално, разбирам, че е много важно какво и как казваш. Говори се и се мисли осъзнато.

За себе си ще кажа, че прекратих много отношения, поне така мислех с хора, които пожелаха да преустановим връзка така или иначе. И затова сега, като се свързват с мен и задават въпроси защо не се обаждам, казвам "Нали това искаше". Някак си вече разбирам силата на думите и влиянията. Наясно съм и със своите думи на кого какво съм казала, особено тези, които споменах. Вече не търся вина или оправдания за себе си. Да, казала съм, каквото съм казала. Кой, както е искал, ме е разбрал.

Интересното е, че когато наистина желанието за общуване с определени хора е на заден план, почти са забравени, те тогава се появяват отново. Вероятно е недовършена работа, но с настъпването на Затъмнението, всичко ще се изясни и приключи. 

Така се случва в цикъла на живота, а аз знам, че за себе си затварям дългогодишен и болезнен кармичен цикъл. Но поне знам, че ще е за добро и ще мога да дишам свободно отново, без да нося минали тъги и разочарования. До голяма степен аз също съм била доста токсичен човек и се радвам, че го осъзнах, за да мога да променя кармата си.

Вселената наистина има странно чувство за хумор. Когато най-малко се очаква, се водят стойностни разговори и при бягство от ситуацията, доста челно се поставя човек на мястото му. Всъщност, колкото и да не ми се занимава към момента с хора, защото наистина ги избягвам, за да си събера мислите, точно в момента съм изключително търсен човек. 

Оказа се, че имам много недовършени истории и процеса по издаването на книгата ми с поезия на английски също е дълъг и свързан с ежедневно общуване почти с издателството. Но това за моята мечта си заслужава. 

На хората, които ми обърнаха гръб или ме търсят само за интереси, съм простила. На тези, които ме отхвърлиха като човек и жена, също. Искам да имам добра карма и се отнасям уважително към всички, просто съм сложила твърде високи граници за себе си и за момента предпочитам да си излекувам душата, която беше наранена и то с мое участие. 

А и искам да предпазя сърцето си от разбиване и затова ще общувам предимно с хора, които ми носят спокойствие и радост. Желанието ми е да съм усмихната, щастлива и да започна по друг, по - положителен начин, живота си. Това вече поне съм задействала, като си обзаведох новото място, където ще се местя лятото след края на учебната година.

В живота наистина има моменти, когато просто трябва да се изчезне от там, където е човек и да се промени обстановката, защото понякога местата и връзките стават твърде тесни за душата и опита, за да се остане на същото положение. Това може да е вследствие на болка, разочарование или просто защото вече няма какво да се научи. Защото, в крайна сметка, промяната е неизбежна.

Но да се върна към капанът на думите "Нали това искаше", който аз съм използвала много често и си дадох сметка защо някои хора, на които държах, изчезнаха от живота ми. Да, явно гласно или не, съм им казала, че това искам. Енергийно това се усеща. 

Оттам нататък, ако човек държи на отношенията си с другия, ще попита защо и какво се е случило, за да се намери решение и компромис. Ако не държи, връзката приключва с игнориране и създаване на огромна дистанция между двете личности, която с времето става като бездна, която не може да бъде прескочена. Въпрос на избор да се действа или не.

И именно тук идва капанът на думите. Човек ще се измъкне от отговорност като каже "Нали това искаше". Но това е ясен знак, че очевидно му е все едно за едни отношения и е ясно, че може без тях. Поне аз така го разбирам, макар че такова поведение е, меко казано, детинско. От друга страна, това е и уважение на мнението на човека. В крайна сметка пак се опира до идеята дали всъщност една личност иска да развие едни отношения с друга или просто да използва гореспоменатия израз като оправдание да продължи напред без да се съобразява с чувствата на някой друг.

Затова смятам, че е време да се осъзная и да казвам, каквото мисля и мисълта да е с любов и уважение към свободната воля на другите хора, но пък кой, каквото си заслужи също е от значение.