За Женския Кариеризъм Накратко

Днес си мисля по една такава тема на база моя опит като майка. Смятам, че с тези интересни времена, когато жените сами си подаряват рози, претендирайки че са наравно с мъжете, вече изглежда непривлекателно да си стоят вкъщи дамите и да си гледат децата, домакинството. Съответно това води до голям отлив на мъже в мъжка енергия и промяна на ролите. Странни времена, които определено не ми допадат.

Моята позиция, понеже съм старомодна е, че жената е най-добре да е до децата си в къщи, докато те станат тийнейджъри и да си гледа уюта в дома. Ако желае, дамата може да върши творческа работа, от която да си докарва някой лев - плетене, готварски блог, рисуване, изработване на мъниста и т.н. за по няколко часа дневно. Творческата енергия е женска и тя създава един по-добър свят за самата жена и за цялото й семейство.  

При такава ситуация, децата не се чувстват ощетени заради факта, че майка им работи и не е до тях. Майката е добре да не забравя, че е жена, която заслужава почивка. Тук обаче идва въпроса за липсващата мъжка енергия в мъжете - стабилност, сигурност и желание за работа, защита на семейството, градеж и т.н.. Това е дълга тема и няма смисъл да я коментирам в момента.

Осъзнавам своята грешка като майка, защото докато ходя на работа и ми отнема 10 часа дневно да ида и да се прибера от работното място, не обръщам достатъчно внимание на детето си поради ограниченото ми физическо време вечер. Но такива избори съм направила, сега ще са други.

През почивните дни е крайно недостатъчно за една жена да сподели време с децата си, да поддържа дома и да обръща внимание на себе си и мъжа си. Тук идва на дневен ред доброто разпределение на време и приоритети.

Не съм сигурна кога точно стартира това неистово желание жената да се показва като по-силната и печеливша страна в една връзка, но едно е ясно - липсата на "истински мъже" е, защото жените им иззеха функциите. А това е против природните закони- две или повече женски да се бият за мъжки е, меко казано, смешно и някак жалко. 

Нима жените така са закъсали за случайно внимание? 

Може би, но те няма и да получат качествено  такова от мъж, докато са с нагласа "Ще правя, каквото правят мъжете - секс, наркотици и рокендрол", да речем.  Така жената  ще привлича господа, които само ще я използват за забавление или ще чакат грижа от тях като от майка. 

Всяка жена, която ляга на първа среща, дава такъв сигнал:  "Използвай ме, защото аз не искам връзка и съм добре с това", дори да е на обратното в мислите на дамата.

Всеки мъж, легнал на първа среща с жена, дава сигнал : "Не ме интересуваш за нищо повече, има и други след и като теб." 

Факти. Каквото повикало, това се обадило. Разликата е, че някои жени влагат емоции, а мъжете им се присмиват. Дори и да няма емоции, пак е безсмислено да се прави гимнастика без ясна цел в духовен мащаб. Да, физическо и временно всичко ще е чудесно. 

Ами после? Кой, откъдето е без ангажименти, връзки, деца, което е част от смисъла на живота. Иначе човек е нищо - ако не остави наследници, книги или добро. Тази поговорка всеки я знае.

Всъщност, женският кариеризъм има едно главно последствие - демографски проблем, защото майчинството е 24 часа 7 дни в седмицата и отговорност, в която не всичко е лъскаво и блестящо. То е възпитание и здрави нерви, за да се изгради отговорно друг човек като личност. 

Това не е за всеки и затова масово хората са на тълпи по сами да пият по кръчмите. Избори. Няма какво повече да напиша. Иначе заведенията са хубаво нещо от време на време и не пречи една двойка да ходи там с друга и прочие, за да има споделени моменти. Но кръчмата в петък и събота да е смисъл на живот е леко смешно.

Семейството като обществена единица изчезна. Жената  ходи в клиники за донори, а и извън тях, за да си роди и отгледа сама дете. Държа да отбележа "сама", защото вече не вижда надежда да срещне достоен мъж, искащ да стане баща и да поеме отговорност за нея и детето им, още по-малко за общ дом. Не мисля, че е нормално и не би трябвало да бъде. 

 Иначе, къде са мъжете? Гледат футбол по кръчмите.

Миналата година бях в Пловдив на хотел в самостоятелна стая. Посетих един концерт и вечерта седнах на бара в хотела да пия коктейл. Бяхме само 2 жени в заведението и всичко друго мъже на различни възрасти, които гледаха мача като препарирани. 

В крайна сметка с момичето до мен си казахме "Наздраве". А можеше господата да поемат инициатива за разговор, за наздравица, не задължително за флирт или нещо такова. Мъжката пасивност просто ме отврати. и го прави с всеки изминал ден. Дотолкова, че изобщо не виждам смисъл да разговарям с мъже, чакащи аз да им пиша първа и да ги избирам по телефона. Взаимоотношенията са двустранна улица или поне така би трябвало да бъде.

Не, че си търся мъж, но и да  търсех, няма да го намеря, когато една футболна топка е по-важна от живото общуване с жена. Въобще, почти всичко във взаимоотношенията между мъж и жена е тотално сбъркано. 

Жените са мъже, а мъжете - жени.  Как така ще ми говори господин "Х" за рецепти и препарати за чистене, а не какъв бизнес ще завърти, в какво ще инвестира, къде ще живее с жена си, децата и как ще осигури семейството си или бъдещото такова? Някак е странно. Затова и някои жени по принуда започнаха да работят за да хранят домочадието. От този момент нататък, семейната единица започна да става несъществена.

Мъжете основно се чудят защо да си дават зор за ухажване и градеж на дом и връзка като женския кариеризъм и нахъсеност е по-голям от техните, а претенциите неоснователни - и от двете страни.

Когато ги има, се стига до взаимно нежелание за срещи, а когато ги няма, хората вървят като сенки и не се виждат един друг. В крайна сметка, каквото се дава, това се получава. 

Колко мъже и жени се поглеждат в огледалото и си дават реална сметка срещу техните претенции  те какво всъщност дават?

Липсата на качествено време за комуникация във връзка  води до липса на връзка въобще. Къде от страх, къде от претенциозност. А ако се появи дете, то е обречено да травми още от раждането си, понеже и двамата родители работят и не го считат за достатъчно важно, че да мислят за него повече отколкото за работата си. Приемат го като поредния житейски ангажимент, а не като топка щастие, каквото всъщност е всяко едно дете, независимо бебе или по-голямо.

Та да се върна по темата. Честно казано, в живота на една жена днес има четири положения: 

*Кариеристка, която работи много и няма време за срещи, а и да има, не създава деца, за да не й се наруши спокойствието на работното място, признанието и ценността, които чувства там, макар че са временни;

*Майка, която се отдава на децата си и забравя за себе си до голяма степен, но пък се раздава за дома, където не винаги я ценят. Тя създава нещо стойностно и отглежда качествени и добри личности, защото на децата като им се говори и обръща внимание, стават мили и спокойни. Тези хлапета, които са оставени на самотек поради заетостта на майката, се учат да се оправят сами и стават недоверчиви и силни личности, което не винаги е добре.

*Любовница, която сменя господа срещу подаръци, независимо на каква стойност и не цени себе си като личност и няма женската енергия и сила, с които да изгради и запази семейното огнище. За нея е ясно, че ще я сменят, но не я притеснява да е използвана докато получава пари и подаръци . Това са прословутите материалистки, които масово мъжете плюят, но винаги избират тях, защото са красиви и поддържани. Все пак си дават парите за ценен аксесоар, макар и омръзващ в някакъв момент.;

*Самотница, която иска семейство, деца, но или няма добра кариера, или я имат за скучна идеалистка, защото иска старомодни неща като дом, три деца и домашни любимци, без да работи толкова усилено като кариеристката. Повечето такива жени си остават самотни и необвързани, но спокойни, защото се примиряват, че не са избрани или заради не така впечатляващия си външен вид, или заради добротата си. Те просто не са интересни за по-голямата част от мъжете.

За тези положения се сещам към момента,но може и да има други. Смисълът е, че именно женският кариеризъм убива мъжкото в мъжете и женското в жените. Именно тази прочута и криворазбрана "еманципация" доведе до липса на сериозни връзки, здрави семейства, липсваща детеродност и егоистични нарцисисти от двата пола. 

Процесът се развива много бързо. Затова и всеки стои сам, с претенции, на които самият той или тя не отговаря, докато чака да излезе ИИ съпруг/а, които да си купи.

Съжалявам за себе си, че избирах позицията на кариеристка дълго време и не обръщах достатъчно внимание на детето си по моите разбирания, но такъв избор съм направила на база опита си. 

Сега имам човече, което рядко ми споделя, самостоятелно е и нервно на моменти заради моята физическа липса като майка, отдаваща се на детето си заради работата си. Това трябваше да избера като позиция на времето, но не го направих. Каквото съм постигнала, това е, не мога да го променя миналото, но имам възможност сега да рестартирам, доколкото е възможно разбирателството и вниманието си към детето.

В момента съм в категория идеалистична самотница, която иска семейство със съпруг, деца, дом и домашни любимци, но възрастта ми напредва, а голяма част от мъжете ме отбягват, защото искам сериозни отношения. А те или са обвързани, или търсят любовници в очите на по-млади жени. Такава е ситуацията.

Както и да е, всеки сам си е направил изборите, както аз съм направила моите. Ще си нося последиците, но идеята ми е да се спре с този женски кариеризъм и криворазбрана еманципация. Те вредят повече, отколкото носят ползи. Жената е равна на мъжа като човек и винаги ще му помага ако й иска съвет, но да му изземва функциите не мисля, че е удачно.

Жените би трябвало да са емоция, майки, съпруги и творци, а мъжете би трябвало да са  стабилност, сигурност, логика, опора и заземители. Такъв е нормалният природен ред.

Но днес времената са други, а моите години отлетели.  Може да имам ново семейство със съпруг, но може и да нямам. Божа работа. И все пак, вярвам в промяната към по-добро не само за себе си, а за обществото като цяло. Все някога ще се случи, но цената ще е доста висока.

Затова се надявам  занапред младите момичета и жени да влязат в роля на майки и съпруги. Това е смисълът да напиша този блог пост. 

Понеже съм старомодна и той  е написан така, я го прочетат 5 човека, я не. Но за мен това няма значение, важното  е да си отстоявам личната призма и да споделям знанията си, защото това имам. Целта ми е винаги да давам надежда и различна гледна точка за тези, които искат да мислят.