Само-лечението е нужна крачка назад
Знам, че повечето читатели на блога го посещават, за да четат за бизнес, но има и други интересни теми, не само за мен, а по принцип, които са не по-малко важни за подобряването на житието. Една такава ще захвана днес, иначе и за бизнес ще си пиша по-нататък отново. :)
Защо само-лечението е от изключителна важност?
Като се събудих в 05.00 сутринта рязко си зададох този въпрос. От известно време насам усещам вътрешен дискомфорт и доста часове мислих защо е така и го виждах като причина за липса на моя прогрес в много сфери.
Понеже от началото на годината съм в невероятно интензивен период на емоционални, ментални, физически и духовни промени, за които даже се чудя как оцелявам все още, но едва тази нощ намерих отговора.
Било е нужно да направя крачка назад и да излекувам онези сърдечни и душевни пукнатини, които са старателно покрити с лепенки, за да не се виждат дупките, които са причинили и да боли по-малко от ситуациите.
В момента, в който отлепих превръзките от дупките на раните си, започна една голяма трансформация и изпълване на тялото и ума ми с покой. Бях забравила собствения си урок за помирението с миналото. Защото ако той не се приложи на практика, все едно нищо не се е променило.
Та, покрай множеството ангажименти, които аз, а и всички останали имат в ежедневието си, човек забравя важността на само-лечението и зареждането с енергия за да се придвижва напред. Именно за това, изведнъж намерих достатъчно време да се срещна очи в очи с душевните и емоционалните си дупки, за да ги преборя, прескоча и т.н. веднъж завинаги, защото ми пречат да се развивам. Така го усещам.
Наистина, това е болезнен опит, но пък изпълва с мир след като приключи. Хубаво е,че за този процес ми помага лечебната музика, която слушам и споделям, а и пластирите на One More International, които укрепват физически тялото ми.
Именно само-лечението дава тласък да се тръгне в нова посока, да се види различна перспектива и да се пуснат миналите хора и събития, които носят болка и ниска самооценка. Тук е важно човек сам да прости на себе си за това, което е правил или пък не. Останалото е по желание - дали ще търси прошка от друг човек или не.
Хубаво е да се потърси, ако се чувства нещо съвестно за това. Макар че всеки един човек знае вътрешно какво точно прави и причинява на друг, но го осъзнава на по-късен етап. Като цяло, егото винаги е по-силно от душата и желанието за признание отвън, също. Балансът се крие именно в това всяка личност да се приеме вътрешно и да се одобри сама, което става със само-лечение - ментално, физическо, емоционално и душевно.
Има един израз, който има доста вариации, но ще споделя моята и тя е следната: "Ако стискам една монета от 5 стотинки в ръката си, те няма да станат повече."
С времето ще се затоплят и дори разтопят като ми причинят болка. Едно обаче е сигурно и то е, че тези 5 стотинки няма да станат повече.
Ако обаче отворя ръката си, пусна петте стотинки или ги хвърля в кладенец, те ще ми донесат още много по толкова, защото свободата дава крила и привлича изобилие и свободна воля, а вкопчването в нещо, някого и т.н. унищожава възможността за подобряване на ситуацията или взаимоотношенията.
Пускането на човек носи много болка и за двете страни на енергийно ниво, но и създава условия за изграждане на силна връзка по свободната воля и на двете страни в последствие ако има взаимност и истинска любов между тях.
И така, само-лечението не е слабост, то е сила. Това е да се отделиш от стадото, от рутината и да откриеш отговорите в себе си, новата си посока или поне да видиш дали си на правилното място, с точните хора ако ги има в живота към момента.
Моето осъзнаване е, че въпреки голямата ми интензивност в професионален план, понеже личния към момента е ограничен, имам нужда да остана със себе си, да премисля, да се прегрупирам и продължа напред с нови идеи и планове без да се насилвам да се боря с вятърни мелници, така да се каже. Борбата поне е добре да става със свободна и добра воля, и ясна визия. :)
Иначе, чисто професионално, съм се захванала много неща да правя по YouTube канала си и по книгите си, които изискват време, организация и внимание, но има моменти, когато просто искам да поспра и да изпия едно кафе в Starbucks, например.
Защото за да се изгради стабилна основа на живот, финансова, емоционална и целенасочена, се изисква спокойствие на ума и излекувани рани от миналото. Именно тук идва самолечението в различни форми - музика, медитация, писане на дневник, разходки в природата или просто достатъчен сън.
При всеки е различно. За мен музиката само като я чуя, ми действа много зареждащо и пречистващо, както и писането на дневник. Едно обаче е сигурно, без само-лечение няма прогрес, защото няма как една окъсана дреха, в която се превръща душата от множеството житейски кръпки, да стане красива одежда. По-добре да се разкъса всичко старо, за да се облече нещо ново.
Коментари
Публикуване на коментар