Някога, някъде, някого... Има любов.
Доскоро се чудих за множеството причини, ама мисля че вече ги знам и мога да ги обобщя за себе и да се насоча предимно към начини за спечелване на пари, защото все пак е по-добре да плача на яхта в самота, докато обикалям света и слушам "Шампанско и сълзи", пия пенливо вино розе и ям миди, например, отколкото да стоя в къщи и да се само-съжалявам, че онзи, когото обичам или съм обичала някога, не ме е оценил и споделил чувствата ми.
Някак ми е минало времето за очакване на любовта и вече не ме интересува толкова живо. Сигурно ще срещна някога, някъде, някого, ама не смятам да преследвам, а по-скоро да запазя живота си пълноценен и чист от тъга, защото в чужд живот се влиза с чистота.
А онези, които обичах, ще си ги обичам и пазя в сърцето като скъп спомен докато съм на тази земя. Да, исках да се омъжа за тях, ама не на всяка жена й е писано да има семейство с мъж. То за това са нужни двама. Нищо де, в следващия живот и това ще стане.
Да, болезнено е да те отхвърлят, написала съм 2 книги по над 100 страници с поезия за емоциите си, напълнила съм със сълзи от несподелените си любови почти едно море, за да си отворя в крайна сметка шампанското на живота си и да продължа напред в търсене на радост и вдъхновение от всички дребни и хубави моменти, които споделям с близките си по кръвна и духовна линия.
Вече съм изтощена от това да се боря за място в нечий живот и да прося внимание, обич и грижа, които би трябвало да се дават доброволно, ако се усеща така.
Иначе книгите ми със сигурност ще станат бестселъри, ако започна да ги рекламирам по подходящ начин. :)
Любовта в днешно време някак е изчезващ вид, а пък на моята възраст е сложно влюбването откъм визията ми, житейската ситуация, социални ангажименти и т.н.. Иначе чувствата ги има, ама до към 40-годишна възраст, защото тогава последно се влюбих и изживях вероятно последната си за този живот, трета любов.
И все пак, ако се появи мъж в живота ми, смятам, че е редно да ми носи стабилност и спокойствие дори само с присъствието си като опора, както и аз ще правя. Така е правилния модел за мен - хората да си осигуряват спокойствие един на друг и да се чувстват защитени в споделената си вселена.
Не пиша това, нито разсъждавам по този начин, защото нямам вяра в любовта или вяра, че "светът е за двама", а защото искам споделени и истински чувства, но гледам да съм обективна и фактологична. Това работи по-добре от преследването на вятърни мелници и създадени илюзии на образи за хората.
Придържането към фактите и действията в реалността извън телефона, компютъра и социалните мрежи винаги дава точните отговори за всеки човек. Чувството ми е някак носталгично и горчиво-сладко, но желанието да продължа напред е много по-силно от това да стоя в окови на минали чувства и болки в сърцето.
Затова и се лекувах дълго време, осигурих си сама спокойствие и получавам любов от различни източници - приятели, роднини, домашни любимци и т.н.
Вече не чакам обаждания, хора, ситуации, решения кой какво иска, намирания на себе си и т.н.. Който е искал, щял е да дойде и да остане в моя живот, въпреки че е било предизвикателно и съм сложна за търпене и обичане. Такива са фактите.
Искам опростен и спокоен живот в яснота. Имам си достатъчно отговорности, за да се срещам с неопределени в мислите и желанията си индивиди, които да поучавам и ръчкам да живеят пълноценно с мен или не, или такива, с които нямаме общи ценности за градене на съвместно, взаимно съществуване за дълъг период от време. Забавления има навсякъде другаде, но с мен не.
Както съм писала, хората се влюбват дълбоко и истински най-много 3 пъти в живота си - първа /младежка/, втора /поучителна или семейна/ и зряла /индивид, който е в цялост/ любов. Това е психологически доказано, а другото е просто временно привличане или илюзия, която се създава от самота.
По темата за любовта ще кажа, че днес масово хората са с претенции - за външен вид, за тръпка, социално положение, свободно съществуване във взаимоотношения и т.н. Няма как да се случи - има ли връзка, има компромиси, а с тях и отговорно отношение, избиране на този партньор всеки ден.
Но най-вече човек, каквото иска, реално е добре да види той или тя какво дава и предлага. Защото масата на съвместното съжителство е обща - кой какво допринася, за да я има тази маса - пари ли, отношение ли, грижа ли, любов ли, емоция ли, организация ли, дом ли, решаване на практични въпроси ли и т.н.
Ако някой иска свобода, няма как да се обвърже с пръстен и друго човешко същество, защото не иска и това е в разрез с неговите желания. Такива хора се разбират добре с други свободолюбиви хора, като се срещат от време на време за секс, например. Даже няма нужда от договорки.
Това обаче не е връзка, ами загуба на време и пропуснати мигове примерно да обикаля света, защото в днешно време секса така или иначе навсякъде е безплатен - дали с други тела, дали с други инструменти и не държи една връзка. Затова и масово хората искат да са сами и се заблуждават, че са свободни. Ама всеки си знае причините за него си.
Защото в един хубав момент, се дава сметка, че човек без другар е като ръка без ръкавица като е студено, например. Обаче и с това се свиква, макар че човек се чувства сам в дълбочината на сърцето си, но не смее да си наруши комфорта, защото може да доведе до разочарование. Това е тъжната истина за хората, които са сами . Страхливци от появата на различни явления и ситуации. Такава е истината, или поне моята.
Но всеки си прави избора дали да избере да е с друг човек всеки ден или да си стои сам с вещите, които в един момент ще омръзнат, защото няма за кого и за какво да се правят нещата, нито се получава нещо.
Може би за домашните любимци ще остане апартамента, колата и златните монети? Не знам, аз си обичам моите риби и папагали, но в никакъв случай не са ми партньори и наследници. Но пък дават любов и има взаимност между нас.
Тръпките, които са популярни, са временно явление, а какво става като минат? Хората си хващат пътя и се правят на жертви "ама те..." Няма те. Има пропуснато договаряне какви компромиси ще се направят за съвместното отношение и благо на връзката.
Интересни са ми връзките с изгоди - приятели с ползи, съквартиранти, които не се обичат вече като съпруг и съпруга с ползи, самотници с ползи, бивши гаджета, които спят заедно, жени и мъже, които са с партньори за пари и т.н., които със сигурност не са моето нещо.
Списъкът е безкраен, ама къде остана истинската любов и споделяне? Затова казвам, че в днешно време почти няма любов вече.
А може би модерните "несходства на характерите"? Те всъщност показват как на някой не му стиска да започне връзка с различен тип партньор, който му е противоположност и го допълва или просто му идва на човека в повече да задържи любовта на човек, достоен колкото него, да са партньори в живота или просто му казва жестоката истина, такава, каквато е и не лъже.
Но аз продължавам да вярвам, че ще имам някога, някъде, някого, защото без вяра, няма живот.
Дори вярващият да се заслепява понякога, поне е жив и чува сърцето и душата си, за разлика от много мъртви души, които се возят в метрото или колата и имат парите като идол, нищо че няма с кого да ги споделят... Затова пък има разни организации за дарения.
Е, там поне може малко да се замаже положението, че един уплашен от минали разочарования в любовта човек, който се е вкопчил в парите, може да си плати, за да не чувства, че е сам. Това е най-болезненото нещо на земята, да си сам и неприет между много хора, ама и с него се свиква. Ако е направен такъв избор.
Някои се заблуждават за само-любовта под явен егоизъм, други си казват, че не искат да си развалят рахатлъка и постоянно излизащите им опции за секс и връзки, от които накрая никоя не остава, защото се хаби наистина много енергия, а на участниците в играта им писва да не усещат споделена и истинска любов. Хората, като цяло, искат да са приети, такива, каквито са, да обичат и да са обичани.
Понякога обаче любовта се насочва към домашни любимци, вещи и виртуални артисти, за да се погребе усещането за непълноценност поради липсата на същество, с което да се дава и споделя любов. Тук идват на помощ парите - всичко може да се купи, за мигове на радост, които са безценни, ама като минат.. пак си боли, че си сам и няма с кой да се докоснеш и усетиш интимност, и то не толкова физическа, макар че е важна.
Нищо де, аз също влязох в групата на парите, даже имам такъв стих "Избирам парите", като споделям част от него в края на поста, поне да имам стабилност за себе си, че винаги ще имам дом.
И все пак, за финал ще кажа, че някога, някъде, някого.... има любов и тя се случва, ще се случи и на мен. Може да е до края на този живот, или до следващия, но тогава ще го мисля. А дотогава обичам себе си, за да мога да обичам и другите, които пожелаят да са част от живота ми доброволно.
За днес, приятели, читатели и заинтересовани от блога ми, това ще споделя. Надявам се, че поне за 1 човек е било полезно. :)
*****
Коментари
Публикуване на коментар