Някои нощи мисля за теб..

Some nights I think of you - Imagine Dragons Lyrics of "Birds" 

С приключването на септември, който ми беше доста интензивен и финализиращ месец, защото все пак си издадох книгата с  поезия "Многоточия" - втора за тази година. Първата ми стихосбирка на английски"Mori Monologues" също започна да се продава добре, но българските думи винаги са по-силни. Все пак се разбират повече и мога да изразя чрез тях по-добре емоцията си.

   

Въпреки тези ми постижения, имах много шофиране през летните месеци и  след множество емоционални изживявания и се чувствам изморена. 

Добре, че идва моят Октомври да се уталожи всичко преживяно. 

В момента съм на ниво, на което просто искам да си стоя в къщи, да се грижа за домашните любимци, да спя и да гледам Netflix сериали докато ям пуканки Е, и да танцувам Зумба, разбира се.. 

Не ми се мърда много, макар че ми предстои още едно хубаво изживяване скоро - симфоничен рок концерт на живо. Понякога наистина човек има нужда да зареди батериите, а рядко се случва.

В този ред на мисли, чисто здравословно, препоръчвам новия пакет на "One More International" за здраве през есента и готовност да се приемат настъпващите промени, които в моя живот бяха много, а до края на годината ще са още повече, особено в личен план. Затова пък съм си ангажирала за рождения ден спа хотел.

Откакто навърших 40, всеки мой рожден ден празнувам на  различно място, където не съм била до момента, защото по заведенията вингаи може да се иде с близките хора, но точно на деня ми искам да съм предимно сама, вечерта с компания може. Тогава ми е времето да премисля всичко минало и да се подготвя за предстоящата ми астрологична година. Именно посещаването на нови места създава спомени.

Иначе виждам рождения си ден като празник, защото  хора от обкръжението и семейството ми напуснаха света доста рано. Именно заради тях, ценя всяка година и момент, които имам. Защото докато ги нося в сърцето си и съм жива, те също живеят чрез мен. Това го научих по сложния начин.

Не съм сигурна защо слушам постоянно "Птици", която ми е любима песен. Понякога ми липсва бившия ми партньор, защото той ще остане любовта на живота ми и се сещам за всички мъже, с които имахме потенциал за нещо сериозно, но не се получи. 

Мисля и за предишните си връзки,които някак потънаха в небитието. Затова и "Някои нощи мисля за теб.." ми пасва в момента. Вероятно е и защото наближава затварянето на житейския ми цикъл от 25 години на разочарования във всички сфери, когато духна свещичката за новата си астрологична година.

В песента  се пее как се сменят сезоните, а любовта никога не умира. И все пак птиците летят в различни посоки така, както аз и мъжете, които бяха и са в живота ми по един или друг начин. Научила съм си уроците с тях и доста съм внимателна в момента с кого общувам.

Но да, наистина хората, точно както птиците поемат по различни пътища, най-често отделни и в това е красотата и болката на истинската любов. 

Не винаги хората са с онези, които обичат, или са ги изрязали, или са ги скрили дълбоко в сърцата си. Доста тъжна картинка, но реална. 

Преди си мислех, че тръпката е водещото в една връзка, сега виждам, че уважението, искреността и разбирането на другия е по-важно, защото трепетите така или иначе изчезват с времето, както и физическото привличане. Остава само любовта между душите, които са се докоснали и се държат цял живот, доли отделно в материалния свят. Но толкова рядко се случва да се изпита и често пъти изтича като пясък през пръстите времето, което се пропуска, за да е човек с любиимия си.

Интересно е, че независимо от смяната на сезоните, някои чувства не се променят  - както моите към моя първи любим, с когото се запознах на 15 години. Да, имах шанс да съм с него, но като доста хора, го пропуснах поради разни материални причини или житейски ситуации и наистина ми е тъжно за това, но може би е просто едно носталгично чувство. Все пак имах шанса да преживея хубави емоции с този човек, но явно нещо не се получи, както трябва. Вече не търся обяснения и причини.

Като цяло, има много добри и свестни мъже и жени, но рядко се срещат, а ако се случи, понякога не са на една вълна и остават в мислите, спомените, неизказаните думи или просто стихове, рисунки и т.н.

Не случайно е казано и доказано, че най-хубавите произведения на изкуството - картини или книги са на основата на пропуснатата възможност за истинска любов с точния човек, откъдето има и приказка "Да срещнеш Точният човек в грешното време" или просто неподходящото емоционално състояние. 

До преди години не приемах това твърдение, защото си мислех, че щом има взаимна любов, двете страни се стремят да я реализират и вероятно е така, но не винаги се получава точно този резултат, който се иска. Може би е свързано с нереализирани очаквания и неказани думи поради липса на смелост или лична среща за това. Моментът просто минава и заминава. И все пак, важна е вярата в това, че ще се случи най-доброто за всеки, допрял се до живота на друг човек.

Пак да се върна на песента "Birds" и дълбочината на текста й за мен. Животът наистина кара хората да пораснат и ако някой бяга от някого или дори съдбата си, е въпрос на време тя да го стигне. Именно затова има Бог и Вселена, в които аз искрено вярвам, защото без вяра човек няма нищо. Точно това е разликата между хората и животните - вярата в нещо, осмислянето му и реализирането й.

Да, наистина ми е носталгично като чуя "някои нощи мисля за теб", връща ме в миналото, за което си мечтая понякога да беше останало и изживяно по друг начин. Иначе съм приела факта, че птиците летят в различни посоки, но някак ми липсва онази истинска любов, която изпитвах и се покри от тонове битови отговорности, напрегнати денонощия и недостатъчно време, за сърдечни разговори с близките хора.

Но пък приемам, че наистина може би понякога е по-добре, че хората поемат различни пътища, защото така преоткриват себе си, но самотата или по-скоро желанието за взаимна връзка с любов не прощава на никого, колкото и да се мисли за самодостатъчен.

Имах разговор с моят любим на живота преди: "Мъж без жена е нищо, жена без мъж също е нищо. Затова и хората са по двойки", но понякога се разделят и поемат в различни посоки. Да, някои нощи мисля за теб, любов.

Добре, че си имам дете, риби и папагали да премина през този носталгичен период по-лесно. А пък любовта все някога ще ме посети в точното време, подходящия човек и на правилното място. Може да е някой спа комплекс. :)