Уроци от Птиците

Хората могат да научат много от птиците.

"На Изток съществува поверие, че птиците не знаят как да бъдат тъжни, защото са възнаградени с безкрайна,вечна свобода. Когато те са разочаровани от нещо, те летят в небето дълго време. Колкото по-високо, толкова по-добре. Те летят с увереност, че сълзите ще изсъхнат от вятъра, а бързият полет ще ги доближи до ново щастие.

Хората трябва да се научат да летят, дори ако крилата са счупени.

Просто трябва да искат да се откъснат от земята, да се издигнат към себе си."

Елчин Сафарли

Днес минавам за кратко през блога си. Някак ми се пише нещо тематично-вдъхновяващо, но не съм сигурна какво точно ще се получи.

Хубавото на писането е, че нищо не е същото като във въобръжението..Но пък често се получава по-добре от намисленото. Най-четените ми постове определено не бих казала, че са ми най-силни, но пък са истински докосващи и карат хората да мислят. Не съм очаквала да станат топ постове, но са факт. МЛМ поста ми е най-силен, а аз доста дълго време бях скептична за този вид бизнес.

Що се отнася до поста за Швейцария и Свободата, с който много се гордея, той се чете, защото на Фейсбук профила ми го коментирахме с мой приятел и затова привлече внимание. Хората обичат да обсъждат неща, затова пък има индивиди, които не искат да са в центъра на събитията и светлините на прожекторите, обаче уви, случва се. Съдя по себе си, но пък все пак свободата ми е много на сърце като тема, което се вижда от постовете ми.

От друга страна обаче пък като се заяви човек, става един вид ментор и ролеви модел като споделя опит, полезен и за други хора. За това обаче не винаги се плаща и именно тук е разковничето за разликата между онези, които пишат за удоволствие и да вдъхновяват, и хората, които пишат нон стоп съдържание без дълбочина. В днешно време Изкуственият интелект /ИИ/ изземва функциите за писането на технически текстове.

Има обаче един тънък момент, че ИИ няма как да опише и разбере дълбочината на човешките чувства, камо ли да ги опише. Именно затова, творческото и емоционално писане, поезията и прозата ще са още дълги години актуални като професия. Но пък ChatGPT винаги коригира граматическите грешки, което засилва влиянието на поста.

Понеже обичам да си философствам, ама не да си говоря с ИИ все още, затова водя диалог със себе си. Някои казват, че умните хора си общуват сами, защото обичат да са в интелектуална компания, други пък са си свикнали да н е ги слушат като говорят, та и аз така - пиша си монолози. Някой може да ги прочете, друг не. Кой какво и докъде ще разбере са различни неща.. Важното е да се твори. Поне като блогър, писател и поет това за мен е важна житейска цел. Затова и усилено работя по книгата си със стихове "Многоточия" докато чакам стихосбирката ми на английски "Mori Monologues" да се огледа граматически от група познати учители, но ако не се случи до лятото, ще ползвам за граматиката ИИ, очевидно.

Та по темата за Изтока и птиците...

Писах в предишния си пост, че бях птица без крила дълго време. Не смятатм, че със счупени крила може да се лети, но пък съм убедена, че с решителност, смелост, постоянство и действия може човек да отвори крилата си като ги направи от перата на опита си. За себе си съм го постигнала, значи всички могат.

Именно свободата на избора прави живота пълен с отговорности, емоции и вдъхновение, защото е леснно да се следва тълпата или някой да води с риск да умре в неизвестността.

Птиците обаче наистина са прекрасни учители, защото предават информация за оцеляване, щастие и контрол на ситуациите. Те инвестират само в неща, които наистина им носят радост и прелитат огромни разстояния, за да намерят топлината на природата и я ценят.

Всъщност, птиците нямат време да плачат, защото умират сами ако се отделят от близките си, с които се пазят взаимно и имат обща посока.

Що се отнася до постоянството ще кажа, че то винаги носи успехи, радост и вътрешно спокойствие. Ще дам пример с моето писане - аз съм спирала за кратко да пиша и съм променяла жанровете, но пък ми е било цел да създам книга. Ако не бях постоянна в писането си, нямаше да имам нито една написана книга, а само блог постове.

Обичам си блога и давам много информация за размисъл, но поезията... Там е моята сила - да обрисувам емоциите и да ги изплача на листа, защото писателите това правят като им кърви сърцето - превръщат кръвта в енергия я лечение.

От 11-годишна пиша поезия и съм спирала за 2 години. Именно затова имам много поетични творби, но към създаването им се обръщам предимно като съм много разбита емоционално, което се случва предвид моя воден и чувствителен характер. 100 % Жена бих казала, с всичките настроения и драми. Но пък без драма ще е скучно и непостоянно, а именно постоянството привлича хората към дадена личност.

За смелостта ще кажа, че птиците наистина учат на нея - има видове, които пускат децата си да се учат сами да летят още от гнездото като малки. Ако не полетят, умират. Именно това е важно да разберат хората, че ако не тръгнат нагоре, са в гроба, колкото и грубо да звучи. Такива са фактите.

Напоследък, между другото, много се основавам на фактите и не чак толкова на сърцето, гледам да ги балансирам. Защото съм слушала само сърцето си и то ми донесе много емоции и уроци, чрез които съм по-добра днес. Но сърцето е променливо и обидчиво, особено ако няма баланс с мозъка.

Смелостта е именно силата да се направи първата крачка към каквото и да е, да се тръгне нанякъде като се излезе от зоната на комфорт. Точно това качество ми помогна да преборя депресии, разочарвания, унижения и падения. Смелостта да стъпя извън капана на думите и самобичуването за минали неща. Така и направих, насилих се да тръгна напред с цената на всичко и сега съм мъдра и щастлива заради това. Вече ценя себе си и времето си повече отпреди и определено няма да допусна някой да се държи неуважително към мен. Костваше ми много време, нерви, сълзи и чувства да се превърна в днешната си версия.

Решителността и действията при птиците са свързани. Решават, че ще отиват на топло и правят действия. Именно това е най-добрия и ценен урок за хората - да решат какво искат да направят и да го сторят. Тук няма какво много да се каже по темата, защото е ясно. Птиците идват на топло, създават гнездо, учат малките да летят и заедно отиват на топло като се застуди.

А при хората е така - често режат крилата на малките си, рядко създават гнездо, което е топло в началото и до края. Точно тук е важно да се погледне към птиците, които понякога отлитат в различни посоки, но пък с топлина една към друга.

Ще вметна само, че моите любими птици са лебедите - изящни, моногамни, красиви и своободни винаги. Те излъчват топлина и грация. Спомням си, че като бях в Правец до резиденцията Хаят имаше едно езеро с черни лебеди и малките им. Това е един от най-красивите ми спомени в този град, а тогава бях и с любим човек. Сигурно пак ще посетя това езеро и красиво градче с дъщеря си, за да види топло птиче семейство.

И така за днес, стана късно вечерта, но пък съм доволна, че макар и за малко, успях да завърша поста си. Блогът ми го движа със страст и постоянсттво, защото ако тези неща ги няма, нищо не се променя и случва. В дисциплината е истината :)

Иначе птиците нямат време да тъгуват, колкото и да страдат, защото вятърът срещу тях ще ги отнесе докато летят, ако се поддат на емоция за дълго. А животът е един , безценен е и дори сълзите не могат да го платят, затова и бързо изсъхват, макар че сърдечният белег остава. Ако има кой да го лекува, добре, ако не, зараства.